България е на прага на въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки – стъпка, определяна като жизненоважна за постигане на амбициозните екологични цели на страната. Процесът по подготовката е бил интензивен през последните три години в рамките на работна група, включваща представители на всички заинтересовани страни.
Въвеждането на еврото в България предизвиква множество въпроси, често без отговори, сред широката общественост. Основните опасения на хората са свързани със съдбата на личното им финансово състояние, след като България официално смени своята национална валута – нещо, за момента предвидено да се случи на 1 януари 2026 г.
България е предоговорила реформата в Плана за възстановяване, която предвиждаше емисиите парникови газове от въглищните централи да бъдат намалени с 40% до 2026 г. спрямо базовата 2019 г. Това стана ясно от думите на енергийния министър Жечо Станков след гласуването в петък на промените в Закона за енергетиката, с които беше отложената за неопределено време либерализацията на тока за бита.
Домакинствата остават на регулирани цени на тока и след 1 юли 2025 г., които ще продължат да се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) веднъж годишно. Отмяната на либерализацията на пазара на дребно за неопределен период се случи с набързо внесени и гласувани промени в Закона за енергетиката.
Шест смели компании и една природозащитна организация бяха отличени за своите зелени стъпки в кампанията „Ние променяме“ на ESGnews.bg – първата медийна платформа за популяризиране на ESG в България. От пионери в рециклирането до медийни будители на екосъзнанието, наградените са пример, че устойчивостта не е просто модна дума, а движеща сила.
Всички въглищните региони в Европа и по света търсят своя път към декарбонизация. България също се опитва да намери добрите примери. ТЕЦ „Бобов дол“ в Кюстендилско се очертава като пример за активна трансформация, целяща не просто спазване на екологичните норми, а гарантиране на социално справедлив преход. Вместо да очаква принудително закриване, централата предприема мащабни стъпки към диверсификация на енергийния си микс и създаване на нови икономически възможности за региона.
Зад привидната стабилност на съвременния свят се води тиха, но все по-ожесточена война – хибридната. Нейните оръжия не са гърмящи, а коварно невидими: дезинформация, кибератаки, манипулация на социални мрежи. Представете си как с няколко клика може да бъде парализирана цяла държава или как фалшиво видео може да разклати политически устои. Тази статия ще ви отведе в сенчестия свят на киберконфликтите, където границите между реалност и илюзия се размиват, а всеки от нас е потенциална мишена. Готови ли сте да разберете кой дърпа конците в тази невидима война?
Когато разговорът за зеления преход се фокусира единствено върху терабайти, гигафабрики и въглеродни проекти, лесно забравяме, че енергията на промяната извира от човека – от неговите умения, мечти и страхове. Тази точка на пресичане между финанси, общности и таланти бе лайтмотивът на панела „Говорят парите: Как кохезионните средства създават работни места на бъдещето в регионите в преход“.
В политическите среди се режисират сценарии, които да задушат важните теми в обществото. Манипулациите, че предложеният от мен референдум е срещу еврото, е обида към за интелекта на българите. Моята цел е ясна – всеки гражданин да се произнесе за нашата готовност да приемем единната валута през 2026 г. И моето предложение дава резултат – най-после започнаха дебати за реалната готовност да приемем еврото следващата година.
Работещите в енергийния сектор на Кюстендил и Бобов дол масово искат да запазят професията си и да останат в сектора, макар да са притеснени от липсата на яснота за бъдещето на енергийния преход. Това сочат първите резултати от изследване, проведено от КНСБ съвместно с Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, представено от Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ по зеления преход.
Кюстендил влиза в ключова фаза на трансформация с безпрецедентен достъп до европейско финансиране – за бизнеса, за хората и за новата зелена икономика. Само през 2025 г. се отварят възможности за проекти на стойност над 800 млн. лв. по линия на Фонда за справедлив преход, трансграничните програми с Македония и Сърбия, както и по нови мерки на Министерството на иновациите и растежа. Добавената стойност се очаква от обучения по време на работа, подкрепа за стартиращ бизнес и STEM образование в училищата.
Годишната инфлация в България се е забавила до 3.5% през април, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в четвъртък. Според тях е налице забавяне в ръста на цените, който предходния месец се задържа на ниво от 4 на сто.
България е сред страните в Европейския съюз, където цените на жилищата са се увеличили чувствително между 2015 г. и 2024 г., отбелязвайки ръст от над двойно. За същия период цените на жилищата в Европейския съюз претърпяват значителен скок от 53%, като в някои държави поскъпването е дори тройно, пише Euronews. По-високите разходи за строителство и лихвите по ипотечните кредити, съчетани с ограниченото предлагане и нарастващия интерес към покупка на жилища с инвестиционна цел, доведоха до главозамайващи цени в някои страни от ЕС.
От подпис заради изпуснат самолет през катамарани до „най-голямата корупционна сделка“ в историята ни – сагата около дългосрочния договор между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“ породи остри политически спорове в парламента, обиди, тежки обвинения и сериозни съмнения относно икономическата ефективност на сделката.
Справедливият преход не е само екологичен, а и икономически въпрос. Това бе един от основните акценти на Международната конференция „Справедлив преход в Кюстендил“, организирана от „Бранд Медия България“ в партньорство с Община Кюстендил, „Електрохолд България“ и ТЕЦ „Бобов дол“.
Въпросът „готова ли е България за Еврозоната“ се задава всеки ден в медиите, а експертите, защитаващи двете противоположни позиции, като че ли винаги отговарят по инерция – със сложни обяснения, притеснени погледи и конфликт помежду си. Но защо изобщо говорим за „готовност“? Като че ли приемаме процеса като някакъв вид изпит, който трябва да издържим, или като битка с някого.
Основните търговски партньори на България са страни от еврозоната, като техният дял във външната ни търговия е не само преобладаващ, но и нарастващ. Това оправдава и мотивира преминаването от български лев към евро. Такова мнение изрази Цветослав Ангелов, директор „Надзорна политика“ в Българска народна банка (БНБ), по време на събитието Dynamics Connect 2025 в София.
Американският фонд Elliott Investment Management наистина има интерес към продължението на „Турски поток“ през България, наричан „Балкански поток“. Това се разбра от думите на Бойко Борисов, който коментира темата пред журналисти в Народното събрание. Той обаче отрече да става въпрос за „продажба“, както писа WSJ, а за влизане в проекта с цел разширяване на капацитета му.
Хората в Кюстендил имат реални страхове, свързани със Зелената сделка – за работата, доходите и цените на енергията. Местните жители остават предпазливи към промените, въпреки че имат своите екологични притеснения. В тази връзка е необходима повече информираност, повече сигурност и гаранции, че зеленият преход няма да бъде за сметка на обикновения човек.
Народното събрание няма да подложи на разглеждане внесеното от президента Румен Радев искане за произвеждане на референдум за еврото.“ Това гласи статус на политическа партия ГЕРБ във Facebook върху снимка на лидера на партията Бойко Борисов.
В първия месец след въвеждането на еврото в България търговците няма да имат право да повишават цените на стоки и услуги, без да има обективни икономически основания. За това ще следи работната група „Защита на потребителите“ към Координационния съвет за подготовка на страната ни за еврозоната. Регулацията на цените ще се анализира в периода на двойно обращение на лева и еврото, т.е. месец след датата на въвеждането на единната валута.
За разлика от други региони, вълната на прехода е ударила Кюстендил преди около 8 – 10 години, когато голяма част от мините са били закрити. Последиците са били видими – масово изселване, безработица, кервани от коли, напускащи града в посока София.
Темата за справедливия преход, сама по себе си, предполага очаквания към нещо справедливо. Не е тайна за никого, че за работещите и за населението на територията на област Кюстендил основната тема са работните места, преквалификацията и не на последно място – това разминаване в очакванията между служители и работодатели.
Декарбонизацията не е просто екологична, а икономическа тема. С тези думи Нено Ненов, икономически съветник в Представителството на Европейската комисия в България, постави фокус върху същината на прехода в регионите, засегнати от затварянето на въглищни мощности. По време на Международната конференция „Справедлив преход в Кюстендил“ той очерта реалните механизми и отговорности, които стоят зад процеса, който е изключително динамичен.
Европейските институции успокоили българския финансов министър Теменужка Петкова, че плановете за въвеждането на еврото в България остават без промяна и ще се следват. Това заяви самата Петкова във вторник сутрин пред български журналисти в Брюксел, цитирана от БТА.
Пазарът на нови жилища се задържа стабилен в началото на тази година – в цялата страна са въведени в експлоатация над 1000 нови сгради с над 4000 жилища в тях. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).
Постоянно набъбващият бюджетен дефицит, нарастващият държавен дълг и влошаващото се състояние на публичните финанси на България поставят страната в ситуация, близка до т. нар. „гръцки сценарий“, в която може да се наложи други европейски страни да спасяват нашите финанси след въвеждането на еврото.
Въпреки призивите да не го прави и напомнянията от експерти и политици, че този акт е противоконституционен, президентът Румен Радев внесе в деловодството на Народното събрание предложение за свикване на референдум срещу еврото.
През миналата година капацитетът на българската държавна администрация е спаднал до най-ниското ниво, откакто се измерва. Това показват резултатите от съвместно проучване на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), Института по публична администрация и на Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов, представено на пресконференция в понеделник.
През 2024 г. националните доставчици на услуги (НДУ) са получили около 63 млн. лв. комисиони от събраните пътни такси в България. Това показват изчисления на Economic.bg на база реализираните приходи в системата за изминалата година.
Две жалби са постъпили в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу решението на „Булгартрансгаз“ да прекрати обществената поръчка за изграждане на експлоатационните сондажи в газохранилището край Чирен. Те са подадени от консорциумите „Енергико Хюстън Дрилинг“, собственост на бившия директор на „Булгартрансгаз“ (2009 – 2011 г.) Иван Дреновички, и „Дивиком Тексас Дрилинг 2025“, в което са обединени румънската „ХАБАУ С.Р.Л“, българската „СА.И.Е“ и американската „Куатматин Холдингс“, но чието предложение въобще не беше отворено.
В динамичното ни съвремие, в което технологиите диктуват правилата, банковият сектор в България отчита една от най-успешните си години. Но зад сухите числа и отчети се крие една по-дълбока трансформация – преосмисляне на връзката между банка и клиент. В търсене на обяснение за тези промени, разговаряме с Камелия Минева, член на Управителния съвет и изпълнителен директор на ПроКредит Банк – една от онези институции, които смело експериментират и привличат вниманието с нестандартни подходи.
Източник: Economic.bg
