Мартин Дановски е икономист с над 20 години опит в стопанската сфера и държавната администрация. Магистър е по икономика, специалност „Маркетинг и стратегическо планиране“, в Университета за национално и световно стопанство и магистър по инженерни и технически науки, специалност „Земеустройствено планиране“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
В периода октомври 2015 г. – март 2021 г. е съветник в кабинета на заместник министър-председателя по европейските фондове с ресор икономическа политика, инвестиции, иновации и финансови инструменти. През същия период участва в създаването и е член на УС на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, като от 2016 г. до 2021 г. е негов председател.
През 2021 г. структурира и ръководи Държавната агенция за научни изследвания и иновации към Министерския съвет, като заема длъжността до март 2022 г. За същия период е ръководител на Управляващия орган на Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация, в чиито приоритети са дигитализация на публичния сектор, реформа в сферата на публичните данни и киберсигурност.
До януари 2025 г. заема поста заместник-министър на финансите.
Г-н Дановски, не може да не започнем с една от най-важните теми за България в момента, около която има динамично развитие. Ще бъдем ли част от еврозоната на 1 януари 2026 г.?
Лично аз вярвам, че конвергентият доклад ще покаже ясно и точно, че България изпълнява критериите и ще бъде поканена за присъединяване на 1 януари 2026 г. Правителството полага всички усилия в тази посока. Много е важно хората да се информират по темата от сигурни източници, които имат пряка връзка с европейските институции и могат да дадат най-адекватна информация.
Присъединяването към еврозоната е шанс и за бизнеса – да стане по-конкурентоспособен, да бъде привлекателна дестинация за инвестиции, да има по-голяма предвидимост и международно доверие. Колкото по-рано се случи това, толкова по-добре.
Статистиката е много показателна- при всички държави, които са приели еврото за валута, има средно между 15 и 20% увеличение на преките чуждестранни инвестиции в първите три – четири години.
Може ли съвсем ясно да кажете какви ще са ползите за бизнеса от приемането на еврото?
Освен повечето инвестиции, предвидимост и стабилност, които са дефинитивни, можем да очакваме повишаване на кредитния рейтинг на България. Бизнесът ще се финансира на по-добри условия, при много по-лесен достъп до капитал – и като достъпност, и като скорост, и като гаранции, и като лихви.
Но има и един друг ефект, който е по-скоро в сферата на психологията на икономиката. В момента се сравняваме с различни държави в Европа чисто количествено – колко получаваме тук като възнаграждения и колко в други държави; какво можем да си купим тук и какво на други места. Без обаче да сравняваме по-дълбоко покупателната способност.
Когато започнем да се сравняваме в еднаква валута, и когато се види реално, че вече сме на 65 – 75% от средната покупателна способност на Европа, ще имаме по-силен психологически тласък да достигнем на 100% средноевропейските нива.
За мен това е чисто психологически момент, на който ще станем свидетели.
Нека се върнем към фокуса на Министерството на иновациите и растежа – малките и средни предприятия. Какви са основните политики, които разработвате, за да ги подкрепите?
Наша задача в Министерството на иновациите и растежа е да осигурим на българската икономика така наречения интелигентен растеж. Това означава да насочваме и подпомагаме индустрията, бизнеса, услугите – да вървят към растеж, който е базиран на по-високотехнологична база, с повече добавена стойност, с повече и по-добри печалби, по-добри маржове.
А за да имаме повече от всичко това, означава бизнесът да е фокусиран върху знанието. Нашата задача е, заедно с Министерството на образованието и науката, да подпомагаме онези звена, институти – академични и научноизследователски, които развиват продукти на знанието.
Но най-важното от всичко е да имаме бърз, адекватен и резултатен трансфер към икономиката и бизнеса – нещо, което за съжаление се случва бавно в последните години.
Тази логическа матрица включва ключовите политики, за които министерството отговаря. Ние сме отговорни за цялостната иновационна и инвестиционна политика на страната. Отговаряме за това как се чувстват инвеститорите. Отговаряме и за някои много важни секторни политики, които станаха изключително актуални напоследък – не защото са модерни, а защото са необходими. Говорим за политиката по Космоса, водородните технологии, част от политиките за изкуствения интелект и др.
Работите ли по някакви законодателни промени, по стратегии?
Работим основно в две посоки. От една страна, работим за създаване на законодателна, административна и правна среда, а от друга страна, съвместно с агенциите към министерството – Българската агенция за инвестиции, Агенцията за малки и средни предприятия, включително Фонда на фондовете, „София Тех Парк“, като инструментариум, правим действащи тези политики. От трета страна, трябва да осигурим и капитал за тези, иначе хубави политики.
Капиталът го осигуряваме основно по две направления. Едното са програмите по Европейските структурни фондове – програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) и Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ). Втората програма, реално осмисля цялата обща политика по научни изследвания и иновации. И това е една от ключовите политики в страната, която ще трансферира технологии, които да достигнат реално до бизнеса. Финансира съвместни проекти на бизнеса с академичните и научноизследователски среди. Затова тази програма беше конструирана- за да стимулира тази интеграция и най-вече да стимулира синергията и трансфера на технологии.
Винаги в проектите по ПНИИДИТ се търсят партньорства и консорциуми, които обединяват бизнеса и научноизследователските институции. Като получатели на финансиране по програмата, в проектите на научноизследователските звена, например Центровете за върхови постижения, Центровете за компетентност и други, винаги се търси партньорство с бизнеса, т.е. крайният продукт, който ще създадат от този процес, да бъде реално внедрен и да влезе в употреба.
Обратно, някои от мерките за предприятия, които пускаме по програмата, изискват дадената иновация да бъде разработена съвместно с научноизследователска инфраструктура.
Не говорим просто някой да е решил да си купи, да речем, един лиценз за нов продукт или технология. Такъв тип мерки има в другата програма – ПКИП. Това е разликата между двете.
Може ли някакъв пример за колаборация между бизнеса и науката?
В България ключово звено и най-актуалния пример за такава колаборация е работата на INSAIT (Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии), което е единствено подобно в Централна и Източна Европа, доколкото знам. То фокусира знанието в областта на изкуствен интелект, но изпълнява и задачи за бизнеса. Негови бизнес партньори са няколко световни и български концерна.
България има достатъчно добра за нейните нужди изчислителна мощ. Освен това ще я надградим с новата AI фабрика (BRAIN++), която ще бъде изградена в „София Тех Парк“ до края на 2026 г. Проектът е на стойност 90 млн. евро.
Какви процедури планира министерството за подкрепа на малкия и среден бизнес?
Процедурите за бизнеса, които отваряме и предстои да отворим, са наистина много. И преди да заема този пост имах поглед върху европейските фондове и тяхната реализация и мога да кажа, че последните 2 – 3 години темпото не беше много високо по серия причини, далеч независещи само от управляващите органи.
Но сега полагаме максимални усилия до края на годината да вдигнем много темпото. Подготвили сме за пускане наистина доста процедури.
По програмите „Конкурентоспособност“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация“, които управляваме, мога да кажа, че работим по две бързи мерки и по три важни. Наричаме ги бързи, не защото не са и важни, а защото дават много бързо добър резултат. Те са силно разпознаваеми от бизнеса и има много кандидати за тях.
Едната мярка е за дигитализация на предприятията – за въвеждане на всякакви системи за дигитализиране на едно предприятие, например електронни магазини, ERP системи, CRM системи и др. Това е мярка, която повишава бързо цялостното ниво на представяне на бизнеса. Съвсем скоро отваряме тази мярка за кандидатстване, тя е на стойност 80 млн. лв., всичко е подготвено по нея.
Втората бърза мярка е за енергийна ефективност на бизнеса – възобновяеми енергийни източници, саниране на сгради, внедряване на термопомпи и др. Тук са предвидени над 120 млн. лв.
И по двете мерки прилагаме подхода на опростените разходи. Тоест, казваме какъв разход можем да поемем по програмата, а бенефициентът сам определя за колко пари ще изгради системата си – ако прецени, той може да поеме всичко над допустимия разход. Това означава бързо отчитане и бърз мониторинг. Този подход, в крайна сметка, резултира и в по-малко финансови корекции.
Като говорим за важните мерки, до края на годината, пак по програмата „Конкурентоспособност“, ще финансираме технологии в рамките на концепцията „Индустрия 4.0“. Това е много важна мярка, мина през доста интензивно и много активно публично обсъждане.
По принцип тази концепция е по-скоро за големи предприятия, но ние успяхме да убедим в рамките на програмата, че има смисъл от тази процедура и за малките и средни фирми. Бюджетът ѝ е около 100 млн. лева. Тя буквално е готова и предстои всеки момент да бъде стартирана с приоритет върху средните и малките предприятия.
Разработваме специална мярка за подпомагане на иновациите в Северна България, тъй като там регионалните различия започват да се увеличават и има нужда от специална подкрепа. Разработваме и една мярка, която е за финансиране на малки и средни предприятия, която обаче е част от така наречените интегрирани териториални инвестиции.
По отношение на финансовите инструменти, които са по програмите ПКИП и ПНИИДИТ, тази година също се очаква старта на няколко и то в доста голям мащаб. Припомням, че в този програмен период финансовите инструменти общо са около 40% от целия ресурс на програмата „Конкурентоспособност“. Това са над 1.2 млрд. лева.
Тук имаме две основни процедури в напреднала фаза, които чакат одобрение на финансовите посредници всеки момент. Има и още една, която е в развитие.
Фондът за иновации е една от двете основни процедури, който е с три компонента. Там процедурата е проведена и очакваме в рамките на следващия месец или два да бъдат обявени резултатите. Предстоят административни фази, които трябва да бъдат преминати, има обжалване и т.н.
Другата основна процедура е по Фонда за регионално развитие, по която следва оценка на кандидатите.
По отношение на предстоящото, мога да кажа, че 2025-а ще е годината, в която ще отключим всички инструменти за финансиране на процеса по технологичен трансфер.
Имаме една мярка за безвъзмездно финансиране на нова мрежа от физически офиси за технологичен трансфер в страната. Тази дейност може да звучи сложно и може би неразбираемо, но това е нещо отдавна установено като модел по света. Трансферът на технологии е процес от няколко стъпки, в който участват различни типове специалисти, които могат да направят оценка на един продукт на знанието, а бизнесът, който иска да го внедри на пазара, да постигне споразумение с организацията, която може да го създаде.
В рамките на тези офиси за технологичен трансфер ще се постигат споразуменията между участващите страни – кой какво поема в бъдещата реализация като рискове, като възможности, като финансиране, като ползи от цялата разработка.
Ще се изненадате колко трудно се случва в момента този процес в България, а наистина имаме нужда от това. Например, ако търсите някаква специфична технология или материал, но те се произвеждат скъпо в друга държава, бихте могли да намерите партньор чрез тези офиси и да го разработите тук, в България, на много по-приемлива цена.
При този модел има и оценител на интелектуалната собственост, който валидира кой от участниците с какво се включва в процеса, за да може да се създаде успешно партньорство.
Как се подкрепя финансово този процес?
Ще бъде подкрепено финансово от Програмата за научни изследвания. Сумата не е голяма, около 10 милиона евро, но целта е да създадем основната мрежа от такъв тип офиси, които да имат задължително висока експертиза и то за достатъчно дълго време.
Коя е втората мярка за технологичен трансфер?
Вторият инструмент е Фондът за технологичен трансфер, който е част от Фонда на фондовете. Той беше замислен още през 2021 г., документацията за пускането на процедурата беше готова, но дойде пандемията и се наложи част от средства да ги пренасочим за подпомагане на бизнеса. Сега колегите са разработили нова документация за Фонд за технологичен трансфер, който трябва да подпомогне процеса.
Това по своята същност представлява фонд за рискови инвестиции, който има специален фокус върху технологичния трансфер. Той реално поема високия риск, тъй като колкото по-дълбоки са технологиите, толкова по-висок е рискът за разработчиците и неуспеха излиза по-скъпо на бизнеса.
Критично необходим ни е нормален процес на технологичен трансфер, защото ние инвестирахме и продължаваме да инвестираме в много звена, които трябва да създават продукти на знанието – имаме 14 центъра за върхови постижения и компетентност; имаме 10 изследователски университета, които бяха финансирани. Намираме се в най-активната фаза за инвестиране в изследователски университети, тоест там трябва да има изследователски звена, изследователски програми, разбирайте продукти на знанието, и ако не създадем условия те да влязат на пазара, какво правим въобще?
Казахте, че 40% от финансовия ресурс по ПКИП вече е финансови инструменти. Върви ли се към този модел на финансиране и какво става с грантовете?
Бих казал, че делът на финансови инструменти последователно и трайно ще се увеличава. Това е ключова хоризонтална европейска перспектива, но никога на никоя държава не й е казвано колко от ресурса си трябва да задели за грантове и колко за финансови инструменти.
В България процентът на финансовите инструменти от общия дял европейско финансиране е доста голям. Сред първите пет държави в Европа сме. Освен това спрямо предишния програмен сме увеличили дела, защото финансови инструменти са тези, които ги управлява Фондът на фондовете, но и тези, които управлява Европейският инвестиционен фонд. Става въпрос за фондовете JEREMIE, JESSICA, двете им продължения и др.
България много често във форумите за финансови инструменти на Европейската комисия е давана за добър пример за използването им. Но, според мен, има някаква граница. Всяка държава си определя сама тази граница, след която финансовите инструменти, както и грантовете, започват да изкривяват политиките.
Безвъзмездните средства също имат своята роля и задачи. Например в рамките на кохезионната политика те изпълняват много ключови функции.
Колкото по-зрели са отношенията между участниците на пазара, толкова повече финансови инструменти ще има.
Осъзнава ли се ползата от финансовите инструменти?
За България тя се осъзнава най-вече в сферата на рисковото финансиране, където голяма част от тях се използват за финансиране на стартъпи и иновации. Ако не бяха финансовите инструменти, в България нямаше да има толкова добре развита екосистема.
Усещат се много ясно и при фондовете за регионално развитие, защото те са алтернативен инструмент и доста общински и бизнес проекти се финансират през тях. Те намериха своето място между класическото банково кредитиране и инструментите на ЕИБ и ЕБВР.
Разбира се, желанието на всеки бизнес е да получи безвъзмездни средства, но понякога не се разбира каква зависимост се развива към тях, което е проблем.
Казахте, че предприемаческата и стартъп среда се подобрява…
Мисля, че се подобрява и това е видимо, включително и в различни класации на международни организации. Има доста повече фондове, стартъпи, а и в някои сектори вече присъствието им е все по-отчетливо. Средата се подобрява, но тя има няколко различни измерения.
Ако говорим за регулаторната и административна част на средата, за нея сме отговорни ние, публичните органи, за да я правим все по-добра, приобщаваща, лесна, интуитивна.
В министерството поддържаме максимално открит и честен диалог с представителите на стартъп общностите. Имаме Иновационен борд към министъра на иновациите и растежа, в който немалка част са представителите на българската стартъп асоциация и други хора от предприемаческата екосистема. Оттам получаваме полезна обратна връзка.
Например, продукт на такива колаборации е така наречената стартъп виза – нещо, за което министерството отговаря, което е един допълнителен инструмент за привличане на стартъпи от външни за Европейския съюз страни. По подобен начин, заедно със стартъп общността, беше разработено специалното Дружество с променлив капитал. Това са неща, които подпомагат сектора, за да бъде гъвкав.
Като че ли трудно успяват българските стартъпи да пораснат в България и търсят път навън, за да растат и евентуално да станат „еднорози“…
Известна ни е на всички в стартъп средата идеята за „еднорозите“ (стартъп с капитализация 1 млрд. долара – бел. ред.), но ако слезем малко на ниво прагматизъм, аз винаги съм казвал, че нямам нищо против да имаме десетки компании с капитализация 300, 400, 500 милиона евро, отколкото един еднорог за 1 млрд. евро.
Нашата среда е все по-зряла, тя е немалка, има от всичко – стартъпи, рискови капитали, регулация, която не само че не възпрепятства, но се подобрява. Има и предприемачески дух, който се усеща и се възражда, особено с идващите нови поколения.
Но това, което може би липсва, са големи стратегически и финансови фондове и инвеститори. Когато говорим с фонд мениджърите, те много ясно артикулират ограниченията на България като пазар, но това са ни даденостите. Много трудно можем да привлечем капитал с такива размери, каквито ни се иска, за да може тук, на място да пораснат изцяло стартъпите. Засега не виждам критично голям проблем, но ограничително би било, ако останем само инкубатор и успяваме да привличаме финансиране само в първите фази на стартъпите.
Според Вас, науката може ли да бъде бизнес в България?
Четейки и коментирайки с колеги, моите впечатления са, че имаме достатъчно добри учени и изследователи, особено в области като химия, физика, математика. Но това, което виждам е, че по-трудно разработките се правят от силни локални колективи, които да се превърнат в „гравитационен център“, който да привлича учени отвън.
Ако се върнем към концепцията на INSAIT, там се случи точно това. Те вдигнаха много летвата и вече привличат таланти отвсякъде по света. Част от науката задължително трябва да води към бизнес.
В инструментите, които Министерството на иновациите разработва, винаги ли залагате зелен компонент?
Не бих казал, че във всяка процедура. Но мога да кажа, че бизнесът с ориентация към технологиите, когато променя процесите си, естествено залага и зелен компонент. Такава е просто тенденцията.
В този ред на мисли, по една от мерките ни, която е „Иновации в предприятията“ в програма „Конкурентоспособност“, може би някъде 30% от кандидатите са в тематичното направление „Чисти технологии“. Тоест всеки трети кандидатства за финансиране в области от кръговата икономика и чистите технологии. Това донякъде е знак.
Т.е. бизнесът сам търси зеленото, а не се налага да го принуждавате през процедурите?
Вече сме на етап, в който зеленото е равно на високоефективно, по-малко разходи, по-малко енергия, по-малко други ресурси и се рециклира по-лесно. Така че, понеже ние финансираме технологии, всичко се получава от само себе си.
Как гледате на Чистата индустриална сделка? Някои казват, че е просто ребрандиране…
Смятам, че това е един доста адекватен подход към трансформацията на европейската Зелена сделка през индустрията за чисти технологии. Вижда се, че има желание цялата голяма европейска сделка да бъде насочена по-реалистично към онези части от нашия живот, където конкретно може да се проследи изпълнението на мерките и техния принос.
Не съм привърженик на така наречения „зелен екстремизъм“ и не смятам, че той би ни донесъл някакви ползи. И от тази гледна точка виждам някаква доза разумност в това да сведем нещата до по-практически, измерими, реални резултати.
Източник: Economic.bg
