Последното липсващо парче от магистрала „Струма“, това през Кресна, се проектира с три ленти за движение в посока София, а не с две, както бе заложено в първоначалния проект. Това става ясно от сключени през януари тази година допълнителни споразумения между Агенция „Пътна инфраструктура“ и изпълнителите на проекта.
Промяната в плановете е провокирана от няколко фактора – противоречие в нормативната уредба за проектиране на пътища, както и становище на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП), става ясно от документите.
Екипът на Economic.bg изпрати запитване по темата до Министерство на регионалното развитие и АПИ още на 7 май, но до момента на публикуване на материала няма отговори нито от ресорното ведомство, управлявано от Иван Иванов (БСП), нито от пътната агенция.
Попитахме дали когато дойде време за строителството, се предвижда изграждането на трета (аварийна) лента за движение в посока София или става въпрос за вариантно разглеждане, каква е планираната ширина на тази лента и какъв би бил общият габарит на платното.
Поинтересувахме се и дали има изготвени анализи за финансовото отражение от евентуалното разширение – какво ще бъде оскъпяването спрямо базовата стойност на проекта. В допълнение, поставихме и въпроса дали в случай на три ленти към София ще се реализира същото решение и за платното в посока Кулата.
Припомняме, че от години еколози и експерти алармират, че според първоначалните проекти, двете платна не са магистрални. Миналата година инж. Румен Марков коментира за Economic.bg, че дори последният преработен вариант сочи, че едното платно е проектирано с габарит на първокласен път, а другото – като своеобразен хибрид между първокласен и второкласен път.
Именно заради това сега възможността за изграждане на трета лента би осигурила магистралното свързване в цялост на аутобана.
Какво сочат официалните документи
От Агенцията за безопасност по пътищата (ДАБДП) настояват с писмо от 14 октомври миналата година пред АПИ да се обмисли добавянето на трета лента с цел осигуряване на по-голяма безопасност и безпроблемно движение по новия път предвид очаквания интензивен трафик. Според ДАБДП това решение ще намали риска от пътнотранспортни произшествия и ще осигури по-голяма пропускливост на движението.
В тази връзка и след направен анализ на разпоредбите за проектиране на пътища, и по-точно Наредбата за проектиране на пътища от 2018 г., АПИ констатира противоречия. Конкретно, разминаването е свързано с определяне на широчината на допълнителната лента за движение.
Член 84, ал. 2 от Наредбата предвижда, че широчината на допълнителната лента се определя в зависимост от проектната скорост: 3 м при скорост 60 – 80 км/час и 3.5 м при скорост над 80 км/час.
Приложение 12, т. 12.2.1 от Наредбата, от друга страна, указва, че широчината и напречният наклон на допълнителната лента трябва да бъдат еднакви с тези на съседната активна лента за движение, което в конкретния случай води до аварийна лента с широчина 3.5 м.
Тоест, има несъответствие между общото правило за широчината на допълнителната (аварийна) лента и правилото за нейната широчина спрямо съседната (активна) лента. Това противоречие в нормативната база създава неяснота и затруднява процеса на проектиране, тъй като е необходимо да се определи кой от двата стандарта да се приложи.
За да се разреши този проблем, АПИ изпраща официално запитване на 30 декември миналата година до Министерството на регионалното развитие (МРРБ) за указания. Ресорното ведомство отговаря на Пътната агенция на 13 януари, „че предвид нарастващия трафик и тежките теренни условия, нарушаването на хомогенността на движението в участъка ще компрометира безопасността на движението.“
Във връзка с това, МРРБ е указало, че АПИ следва да осигури допълнителна лента за движение по целия участък на магистралата.
Паралелно, АПИ иска становище от ДАБДП дали лентите на лявото платно да се изпълнят със следните размери: 2 x 3.5 м и водещи ивици 2 x 0.25 м, „съгласно заданието за изработване на технически проект за лявото платно на АМ „Струма“ и проектна скорост 80 км/ч“. С други думи, АПИ е поискала становище от ДАБДП дали е допустимо да се приложат конкретни размери за лентите на платното, които се различават от стандартните изисквания на Наредбата.
В отговора си ДАБДП е представила становище, в което посочва, че разрешените от министъра на регионалното развитие отклонения от нормативната уредба не трябва да са в противоречие с изискванията за безопасност на движението, сигурността на пътя, пътните съоръжения и принадлежности.
С това писмо ДАБДП отново потвърждава предложението си към АПИ да се предвиди трета лента по цялата дължина на лявото платно. Аргументът на Агенцията е, че тази оптимизация на проекта ще допринесе за по-бързо и сигурно придвижване по новото ляво платно на автомагистралата, особено по време на изграждане на дясното платно в посока Кулата.
В допълнение, ДАБДП счита, че в бъдеще, след приключване на строежа и на двете платна на магистралата, лявото платно ще бъде осигурено с реален автомагистрален габарит, с аварийна лента, която в участъците с голям надлъжен наклон ще се използва като активна лента за тежкотоварния трафик. Според ДАБДП, това решение ще осигури висока степен на безопасност на движението и ще намали риска от пътнотранспортни произшествия.
Финално на 15 януари тази година АПИ издава указания относно проектирането на лявото платно, включително и за третата лента при големи надлъжни наклони и при интензивно тежкотоварно движение.
Тези указания водят до реакция от страна на изпълнителите. Те предявяват искания за удължение на сроковете за проектиране. Така финално на 20 януари са подписани споразумения, според които срокът за проектиране по единия договор е удължен с 87 дни, а по другия – със 121 дни.
Хронологията
Припомняме, че още миналата година стана ясно, че изпълнителите работят по техническите проекти на лявото платно, като от МРРБ посочиха за Economic.bg през октомври миналата година, че са изплатени 110 млн. лв. аванси.
Участъкът от лявото платно в посока София, минаващ през Кресненското дефиле, е разделен на два лота – 3.2.1. с дължина 13.2 км и 3.2.2. с дължина 10.4 км. Вторият лот включва и обходния път на гр. Кресна.
За първия лот АПИ избира изпълнител в края на 2019 г. Това е ДЗЗД „АПП ЛОТ 3.2.1“, с участници „Грома Холд“, „Европейски пътища“, „Водно строителство – Благоевград“, „Пътпроект“ и „Вахостав-СК“. Стойността на контракта е почти 600 млн. лв. с ДДС.
За втория лот в края на 2020 г. за изпълнител е избран ДЗЗД „АМ Струма – 3.2.2.“, с участници „ГБС – Инфраструктурно строителство“, „ЕПОС – Емпреза Португеза де Обрас Субтеранеас“ и „Главболгарстрой Интернешънъл“. Стойността на договора е малко над 570 млн. лв. с ДДС.
Договорите с тях бяха подписани тихомълком от служебния регионален министър Иван Шишков през 2023 г. През февруари тази година правителството прие пътна карта за завършването на участъка, като в нея е заложено, че и двете платна на бъдещата магистрала ще бъдат изнесени извън Дефилето, а настоящият път през него ще остане алтернативен. В края на март пък стана ясно, че километър от трасето може да надскочи дори космическата цена на магистралата от Русе до Велико Търново.
Източник: Economic.bg
