Софийският университет „Св. Климент Охридски“ бе домакин на първото издание на инициативата EU Funds Forum – нова експертна платформа, посветена на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и инвестиционните възможности. В рамките на двудневното събитие, проведено на 15 и 16 май в зала „Яйцето“ в Ректората на Софийският университет „Св. Климент Охридски“, водещи представители от академичните среди, институции, юридическата и финансова практика обсъдиха предизвикателствата и бъдещите посоки в управлението на европейски и национални публични средства.
Форумът, организиран от Стопанския факултет и партньори, се утвърди като платформа за споделяне на експертни решения, политики и добри практики в контекста на новия програмен период и нуждата от правна и институционална адаптация. Инициативата EU Funds Forum се организира съвместно с Центъра за образователни услуги към Стопанския факултет, екип на магистърска програма „Икономика и управление на публични ресурси“, Сдружение „Център за устойчиви политики“ и „Лекс Аналитика“ ООД.
Екипът на инициативата EU Funds Forum с ръководител доц. д-р Савина Михайлова-Големинова, директор на МП „Икономика и управление на публични ресурси“, Стопански факултет, адв. Ивелина Пенева и адв. Десислава Здравкова представи програмата на форума и целите на платформата.
Партньори на форума са Виенският икономически форум и Фонд ФЛАГ. Медиен партньор на форума е Economic.bg.
Стопанският факултет има подписани споразумения за сътрудничество с Виенския икономически форум, Фонд ФЛАГ и община Перник, като събитието беше добър повод, за да се представи свършеното до момента от организациите, в изпълнение на поставените цели в споразуменията.
По време на откриващата сесия на форума поздравления към участниците направиха проф. д-р Иван Шишков, заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, г-жа Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонд ФЛАГ, посланик д-р Елена Кирчева, основател и генерален секретар на Виенския икономически форум, доц. д-р Иван Стойнев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, г-жа Детелина Караенева, директор, Дирекция „Национален фонд“, Министерство на финансите.
Проф. д-р Иван Шишков, заместник ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ отправи поздравления от страна на ректорското ръководство към организаторите и участниците на форума, изразявайки задоволството си, че има и представители на Юридическия факултет, икономисти, финансисти, одитори, както и партньорите на Стопанския факултет, защото темата е изключително важна и интердисциплинарна. Самата зала „Яйцето“ е пример за добра практика в използването на средствата от ЕС в споделено управление.
Екипът на инициативата EU Funds Forum – доц. д-р Савина Михайлова-Големинова, адв. Ивелина Пенева и адв. Десислава Здравкова – представи програмата и целите на платформата.
Успоредно с провеждането на форума, Стопанският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ отбелязва 35 години от възстановяването си в рамките на Университета, като доц. д-р Атанас Георгиев изтъкна, че „в днешно време Стопанският факултет е лидер в обучението и изследванията в областта на икономическите науки и първият международно акредитиран бизнес факултет в България, като свързва и изгражда общност от лидери чрез експериментиране и иновации в научните изследвания и образованието“.
Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонд ФЛАГ, подчерта, че „повишаването на капацитета за ефективно управление на европейските средства е от ключово значение за пълноценното използване на възможностите, които членството на България в Европейския съюз предоставя“.
За Фонд ФЛАГ това е стратегически приоритет, който пряко подкрепя устойчивото развитие на българските общини и публичния сектор“, каза тя.
Посланик д-р Елена Кирчева отправи послание към участниците в събитието.
Доц. д-р Иван Стойнев от Юридическия факултет на СУ на „Св. Климент Охридски“ обърна внимание, че темата е изключително прецизно подбрана от екипа на “EU Funds Forum“ с ръководител доц. д-р Савина Михайлова-Големинова, имайки предвид състоянието в Европейския съюз и в региона. Той подчерта, че трябва да се намери точното сечение в двете теми, включени в наименованието на форума, като екипът е успял да намери баланс по отношение на темите и експертите по отделните панели. Неговото изказване бе посветено на защитата на инвестициите в правото на Европейския съюз – тема, която обединява свободите на движение във вътрешния пазар на ЕС, международните задължения и стратегическите измерения на инвестиционния контрол. Доц. Стойнев благодари на организаторите и всички колеги за ангажирания диалог и стойностния обмен на идеи.
Детелина Караенева, директор, Дирекция „Национален фонд“, Министерство на финансите, приветства организаторите, че форумът е навременен и има нужда да се чуват и видят експертите, които работят в областта на управлението и контрола на средствата от ЕС.
Сред лекторите на събитието бяха Детелина Караенева, директор, Дирекция „Национален фонд“, Министерство на финансите, д-р Розалина Козлева, адв. Марина Белчева, адв. съдия д-р Деница Митрова от АССГ, адв. Ивелина Пенева, адв. Десислава Здравкова, Ива Петкова от Фонд Флаг и Ангелина Бонева, Стефан Кръстев, зам.-кмет на община Перник, Вадим Рошманов, ръководител на проект Green Digi Hub, докторант Пламен Иванов и други.
Д-р Розалина Козлева и адв. Марина Белчева представиха предизвикателствата пред управлението на инфраструктурни проекти в България, като участниците се обединиха около идеята, че темата за концесиите и публично-частните партньорства следва да е във фокуса на форума през ноември 2025 г.
Aдв. Ивелина Пенева направи преглед на видовете административни производства по ЗУСЕФСУ, най-често срещаните нарушения в различните етапи от проектния цикъл, както и актуална практика при управлението и контрола на средствата от ЕФСУ.
След това, адв. Пенева представи измененията в Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ. В презентацията си, тя специално акцентира на специфичните особености и ключови елементи при управлението на проектите по НПВУ.
Обзор на последните изменения на Закона за обществените поръчки, както и на предстоящите такива, беше направен от адв. Десислава Здравкова. Тя направи кратък анализ по въпрос, зададен от участници във форума, касаещ причините за неизползването на голяма част от процедурите, предвидени от ЗОП. Във втория ден на форума адв. Здравкова представи актуалните становища на националните и европейските съдилища по най-често срещаните нередности, при провеждане на обществени поръчки, финансирани със средства от ЕФСУ.
Доц. д-р Савина Мипхайлова-Големинова подчерта, че по принцип обществените поръчки са най-тясното място при управлението на проекти, финансирани със средства от ЕСИФ/ЕФСУ. Подобна е констатацията и на Европейската сметна палата в неин доклад, съгласно който рискът от грешки е висок при разходите, които се извършват съгласно сложни правила. В доклада се посочва, че това са предимно плащания за възстановяване на разходи, при които бенефициерите подават заявления за направени от тях допустими разходи. За тази цел бенефициерите трябва не само да докажат, че изпълняват дейност, която е допустима за подпомагане, но и да представят доказателства за извършени възстановими разходи. В хода на този процес те често трябва да следват сложни правила по отношение на това кои разходи могат да бъдат заявени за възстановяване (допустимост) и как те могат да бъдат правилно извършвани (обществени поръчки или правила за държавна помощ).
Съдия д-р Деница Митрова обърна внимание, че принципно е положението, при което ръководителите на управляващите органи на съответните програми по Споразумението за партньорство, включително Разплащателната агенция (РА), не са снабдени със санкционни правомощия по ЗОП/ЗАНН, за разлика от административнонаказващите органи (АНО) на Сметна палата и АДФИ, като всички органи в системата на публичните средства от ЕСИФ/ЕФСУ си взаимодействат, но няма дублиране на функции и всеки един от тях упражнява правомощията си, предвидени в действащото европейско и национално законодателство.
Стефан Кръстев, заместник кмет на община Перник, представи многобройните проекти на общината, съфинансирани със средства от ЕС, като подчерта, че общината е сред лидерите в използването на финансови инструменти за градско развитие.
Вадим Рошманов – ръководител на проекта Green Digital Hub for Startups and Social Enterprises (GreenDigiHub) – представи визията и първите резултати от инициативата, фокусиран върху регионите в преход. „GreenDigiHub цели да подготви следващото поколение млади предприемачи с практически дигитални умения и мислене, ориентирано към устойчивост. Форумът даде възможност да представим пред широк кръг от заинтересовани страни как можем да използваме технологиите в полза на социалното предприемачество и зелените иновации,“ отбеляза Рошманов. Проектът, съфинансиран по програма „Еразъм+“, вече реализира серия от ключови дейности – проведени са 7 дълбочинни интервюта с млади предприемачи, осъществен е първоначален обхват от над 2000 души чрез социалните мрежи, и са организирани информационни срещи с над 100 младежи и студенти в България. Представянето на проекта в международни формати и стартиралата предварителна регистрация за участие показват растящ интерес към темата. Предстои пускане на AI-базиран обучителен курс, пилотно тестване на инструментите с млади участници от България, Словения и Литва, както и интегрирането им в университетски и обучителни програми, включително в Софийския университет (Стопански факултет)и IEDC – Bled School of Management.
Г-жа Ива Петкова, Директор дирекция „Развитие, зелено финансиране и комуникации“ във Фонд ФЛАГ, представи натрупания опит с финансови инструменти в режим на споделено управление, добрите практики при изпълнението на Фондовете за градско развитие и очерта ползите от тяхното прилагане, включително и за новия програмен период след 2027 г.:
- Докторант Пламен Иванов от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ направи обзор за възможностите и предизвикателствата пред образователните институции при управлението на проекти за наука и образование.
- Участниците във форума се обединиха около следните послания и препоръки:
- контролът, осъществяван от националните контролни и одитни органи, следва да има една и съща тежест, независимо дали става въпрос за публични средства на ЕС или за национални публични средства;
- наред със средствата от ЕС следва да се използват и инструментите на публично-частните партньорства по-засилено и в частност концесиите;
- има необходимост от привличане на инвестиции и от трети страни при спазване изискванията на правото на ЕС и Закона за насърчаване на инвестициите;
- бенефициерите трябва да се научат да ползват комбинирано финансиране, защото финансовите инструменти ще са бъдещето след програмен период 2021-2027г.;
- налице е необходимост от стартиране на обсъждания, свързани с подготовката на новия програмен период, тъй като този процес вече стартира на ниво институции на ЕС;
- имайки предвид, че за следващият програмен период се планира управлението и контрола на средствата от бюджета и фондовете на ЕС да се фокусират върху прякото им управление, то неминуемо се очертава необходимостта от регулирането на правните отношения със закон в Република България, а не с подзаконови нормативни актове, както е в момента, имайки предвид правната рамка на управлението и контрола на средствата от НПВУ.
Източник: Economic.bg
