„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
България е четвъртата най-успешна нация във вдигането на тежести на олимпийски игри. Страната ни има 13 олимпийски титли и общо 39 олимпийски медала, като отстъпва само на Китай, СССР и САЩ. Златните медали можеха да са с един повече, ако не се бе разиграла най-голямата мистерия в българския спорт – отнетата олимпийска титла на Ангел Генчев от Сеул 1988. В Южна Корея родният щангист смазва конкуренцията с убийствена преднина и се превръща в символ на Игрите, но само 24 часа по-късно златото му е отнето заради съмнителен допинг, предизвикал една от най-големите конспирации в олимпийската история.
Ангел в Ада: Историята на Ангел Генчев – от олимпийски шампион за 24 часа до рецидивист
Ангел Генчев е роден на 31 януари 1967 г. в Търговище. От малък интересът му е привлечен от силовите спортове. Неоспоримият му талант го отвежда до Централното спортно училище „Олимпийски надежди“ в София. Там се калява и неговият характер: превръща се в машина за вдигане на тежести. Докато е все още юноша, постига нещо безпрецедентно: става четири пъти световен шампион и четири пъти европейски шампион, спечелвайки всички възможни титли в юношеските групи. При такава доминация за всички е ясно: България има една от най-големите надежди в света на щангите.
Допинг отнема златото на Генчев и преобръща живота му
Потенциалът на Генчев се затвърждава на Европейското първенство през 1988 г., когато става европейски шампион за мъже. Следващата голяма цел са Олимпийските игри в Сеул. Ангел заминава за Игрите като абсолютен фаворит в своята категория, като за всички е ясно, че той е без реална конкуренция. Там Генчев не просто печели олимпийската титла, но и го прави с невероятен световен рекорд, с който вдига 3 пъти собственото си тегло. Малцина са хората в света, които са успявали да вдигнат 3 пъти теглото си, а Ангел показва силата си и с емблематичното за него победно салто веднага след последния опит.
Задното залто на Генчев се превръща в неофициална емблема на Олимпиадата. Кадрите с неговото салто обикалят всички световни медии. Определят го за един от най-големите герои на Игрите. И когато е на върха, Ангел преживява смъртта, докато е жив. Защото така той определя случилото му се 24 часа по-късно. Генчев е уличен в употребата на фуросемид, а олимпийското му злато е отнето. Допинг наказанието го изхвърля от щангите и буквално преобръща живота му.
Най-голямата мистерия в българския спорт – наистина ли Генчев бе допингиран в Сеул?
Генчев плаче, отказва да върне медала. Убеден е, че е невинен. Легендарният треньор на националния отбор Иван Абаджиев също е убеден, че е невъзможно Ангел да е взел допинг. „Кой е този луд, дето преди състезанието ще приеме допинг, за да го хванат? Абсолютно невъзможно“, казва Абаджиев. На сходно мнение е и личният му треньор Нораир Нурикян. „Това вещество се взима, за да уринираш повече. А при тая ситуация краката веднага отслабват страшно. А той беше толкова свеж, че не е възможно да е взел това нещо“, смята Нурикян, който с очите си вижда как Генчев бие с огромна разлика останалите, а после прави и задно салто на подиума.
Всъщност Ангел Генчев признава, че е употребявал допинг в кариерата си – и смята, че няма елитен спортист, който да не го прави. Това, което смятат от българския щаб, е, че откритото вещество фуросемид е нелогично да е в тялото на Генчев. Ангел е убеден, че допинг пробата е манипулирана. „На самата олимпиада си бяхме чисти като сълзи“, категоричен е щангистът. „Само по този начин можеха да ни спрат на Олимпиадата, иначе щяхме да вземем 6-7 златни медала“, смята Нурикян.
„Няма грешка, а има преднамерено, планирано, външно действие от високо място“, коментира Иван Абаджиев, който признава, че е имало натиск от Международната федерация по вдигане на тежести спрямо България да отстъпи победите в някои категории, защото било пагубно за спорта, ако само една нация печели златните медали. „За мен това не е джентълменско, но явно в голямата политика няма джентълменство“, добавя Нурикян.
За Ангел Генчев няма съмнение – наказан е заради руснаците, като дори получава предложение за политическо убежище от Щатите. Той прави опит да емигрира в САЩ, но в последния момент се отказва, защото го предупреждават, че повече може да няма възможност да види детето си. Така е принуден да се върне в България при семейството си. „Ясно е, че отивам на гибел, но аз и без това съм умрял. По-добре да си умра с чест, но като нормален човек. Как ще живея, без да видя детето си?“, казва Генчев.
Излиза от затвора за 3 дни, за да спечели медал от световно първенство
Случилото се на Олимпийските игри в Сеул преобръщат живота на Генчев, който влиза в криминалния свят. Излежава няколко присъди за грабежи и изнасилване, а той твърди, че присъдите му са преувеличени заради опита му да емигрира в САЩ. При един от престоите си в затвора е пуснат за три дни в отпуск, за да участва на Световното първенство в Истанбул през 1994 г. Отива и печели бронзов медал с 340 кг в двубоя в категория до 70 кг. След това му обещават да го помилват с указ на президента Желю Желев, но властта се сменя, а изпълнението на указа е спряно.
Ангел Генчев прекарва общо над 10 години в затвора. Категоричен е, че външни сили са го спряли във вдигането на тежести. А в противен случай е можел да спечели четири олимпийски титли и още куп световни и европейски титли. През 2017-а, след 29 години извън щангите, Генчев се завръща към спорта, за да стане световен шампион за ветерани в Нова Зеландия. Оттогава той не пропуска световен шампионат по вдигане на тежести за ветерани и печели с лекота, като през септември 2025-а се е устремил към участие на Световното първенство в Лас Вегас, където ще се проведе голям фестивал на силовите спортове.
Потенциалът да бъдеш един от най-великите в света
Няма съмнение, че Ангел Генчев имаше потенциала да се превърне в един от най-великите щангисти на всички времена. Недостижим още от юношеските години, той даде такава заявка при доминантния си олимпийски дебют в Сеул, където стана олимпийски шампион… за 24 часа. Отнетата му олимпийска титла и до днес остава мистерия и повод за конспирации: някои смятат, че с право е бил уличен в допинг; други пък виждат политическа поръчка на най-високо равнище, за да се спре България като сила в щангите.
От талантлив щангист, който има потенциал да бъде най-великият, Генчев се превърна в рецидивист, лежал с години в затвора за серия от престъпления. А дали това можеше да е различно, ако не бе онзи отнет медал в Сеул? За съжаление – никога няма да разберем…
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Българинът, който стана №1 в Европа, но бе изгонен от родината и заигра за друга държава
Източник: Актуално
