Кажем ли вода, напоследък започнахме да я свързваме с все повече проблеми – засушаване, замърсяване, недостиг, течове по водопреносната мрежа… Мислехме си, че България е много богата на водни ресурси, че все ще е така изобилно водоползването, но идва моментът да преосмислим отношението си към този жизненоважен ресурс, определян като новата световна валута.
Как използваме
Водата е местен и глобален ресурс, тя е регулатор на климата. Водата се превърна и в край на пътя за много замърсители, изпускани в природата. Какво ли не заравяме в земята и то също стига до… водата. Пластмасата, която през миналия век стана най-обичана, вече е отричана и заради микрочастиците, които са трудно уловими вредители на здравето. За да можем и в бъдеще да имаме достъп до чиста вода и да се ползваме от ресурсите на реките и океаните, от подземните води, е необходимо да променим из основи начина, по който използваме и опазваме водите.
Икономическо значение
Водните ресурси имат и икономическо значение за България. Освен че служат като питейна вода за населението, в земеделието се ползват за напояване на агрокултурите, имат роля в индустрията, в енергетиката чрез хидроелектрически централи се генерира електроенергия, те са ключов фактор в туризма, който се развива около водни източници…
Проблеми
Негативите за ВиК сектора у нас идват основно от:
Стара инфраструктура: Много от водоснабдителните и канализационните системи са остарели и неефективни, което води до загуби на вода и повишени разходи за поддръжка.
Замърсяване: Индустриални отпадъци, агрохимия и битови отпадъци правят водите негодни за употреба. Влошеното качество на водата е заплахи за здравето на хората и околната среда.
Недостиг: В някои региони на страната, особено през летните месеци, се наблюдава недостиг на вода поради суша и прекомерна експлоатация на водните ресурси.
Климатични промени: Те влияят на водните ресурси, като променят моделите на валежите и увеличават риска от наводнения и суши.
Накъде
Управлението на водните ресурси в България се нуждае от актуализация, съобразена с новите реалности и нововъзникващите рискове и нужди. Водата е от критично важно значение за България и от нейното ефективно управление зависи за устойчивото развитие на страната. Звучи като клише, но е самата истина. Не се ли заемем още днес с темите за водата и нейното осигуряване по най-ефективен начин, утре ще е късно. Нека не подценяваме водата – тя е новата световна валута и неглижирането на проблемите ще ни струва скъпо.
Предлагаме гледната точка на четирима професионалисти с опит и съпричастие към проблемите и развитието на ВиК сектора. Един от тях е д-р Кристиан Кръстев, технологичен визионер, бивш министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и бивш зам.-кмет по направление „Транспорт и градска мобилност“ към Столичната община:
Прясната вода е един от най-бързо намаляващи ресурси на Земята. Време е да осъзнаем, че водата не е даденост, а е гарант за устойчиво бъдеще и по-добро качество на живот. Ефективното и разумно управление на този сектор глобално и локално е от изключителна важност за поддържането на живота, на екологичното равновесие и за икономическото развитие на страната. Експертите у нас трябва да се обединят и да работят координирано в различни направления, като оптимизация и автоматизация на водоснабдителните мрежи, използване на технологии за устойчиви водоизточници, енергийна ефективност, законодателни и обществени инициативи.
Дигитализацията на водния цикъл е в основата на изграждането на т. нар. интелигентни градове по цял свят – чрез
цифрова свързаност
и мониторинг на мрежите, намаляване на загубите и използването на рециклирана вода. Представете си прецизна система, в която пътят на всяка ценна капка вода се проследява, тя се използва повторно и не се пилее по мрежата. Огромен проблем у нас е загубата на питейна вода и разрастващото се безводие. Установено е, че на места до 70 % от водата не стига до потребителите поради амортизираната и стара водопреносна мрежа.
Дигитализацията може да предвиди и предотврати наводнения, преди те да се появят, незабавно идентифицира течове и се насърчава цялостно устойчивото управление на водния сектор. Всички процеси може да се ръководят от интелигентни технологии, което решава още един проблем – недостига на кадри. Да вземем за пример едни от най-добре устроените градове в света, сред които са Амстердам, Барселона, Сингапур, Доха.
Знаем, че дигиталната революция в сферата на водите би била съвсем навременна.
Какво да се направи най-напред
Тук ситуацията е сходна с примера за кокошката и яйцето. Цифровата трансформация трябва да започне бързо и може да се развива паралелно с преодоляването на другите проблеми. Голямо предизвикателство е силно амортизираната, изградена преди десетилетия водопреносна мрежа, която без подмяна няма как да се интегрира напълно с дигиталните технологии. Старите и амортизирани тръби и съоръжения няма да позволят ефективно използване на автоматизирани системи и сензори. Изискват се финансови ресурси, а повечето ВиК оператори не могат да си позволят подобни инвестиции без външно финансиране. Точно затова всички в сектора трябва да се обединят и да намерят ефективни решения. Загубихме над 1 млрд. лв. по ПВУ – средства, с които щяхме да сме напреднали значително.
Дигитализацията ще оптимизира разпределението на водата и ще подобри предсказуемата поддръжка. Наложително е
да се инвестира
в пилотни програми и обучение на персонала, за да можем да се възползваме от тези предимства. Нямаме избор, вече сме изостанали значително от света, а водният сектор не може да се разглежда фрагментирано – той е част от една глобална система. Неслучайно говорим за кръговрат на водата. Технологии като интелигентно измерване и проследяването на производителността, дистанционното наблюдение и много други предлагат значителни предимства, но изискват внимателна оценка и тестване.
Пред нас стоят редица предизвикателства като старата инфраструктура и активи, много от които са проектирани в началото на XX век, високата средна възраст на работещите и все по-нарастващия глад за квалифицирана работна ръка в сектора, липсата на средства за водния сектор, особено за модернизация на критичната инфраструктура, киберсигурността и зачестяващите кибератаки… Списъкът е дълъг.
Моментът за дигитална трансформация на водния сектор отдавна е настъпил. В развитите страни по света
цифровите технологии са норма
в управлението на водните ресурси. IoT например предлага усъвършенствани решения за интелигентно измерване и откриване на течове, подпомагайки устойчивото и ефективно експлоатиране на водните ресурси и мерките за опазването им чрез намаляване на загубите на вода. В България внедряването на IoT върви със значително по-бавни темпове.
Определено внедряването на IoT, GIS и BIM технологии трябва да предхожда изграждането на дигитални близнаци и използването на изкуствен интелект. С немного големи инвестиции в IoT на фона на средствата, необходими за подмяна на съществуващата инфраструктура, бихме могли да започнем системно събиране и анализиране на информация, която да подпомогне взимането на правилните решения за управление на водните ресурси и оптимизацията на разходите.
Във ВиК сектора вече има място само за умни и навременни решения.
Ключът
е в осъзнаване на важността на правилното управление и обединяване на усилията на всички институции и организации, ангажирани с водните ресурси. Всички трябва да се фокусират върху създаването на целенасочени политики и практики за оптимизация на процесите по управление на водния сектор. Дигиталната трансформация ще има катализиращ ефект за постигане на успешно и устойчиво развитие.
Пред мен няма предизвикателство, което би ме спряло да работя за осъществяване на по-добро управление на този безценен ресурс – водата, защото това е кауза за бъдещето на идните поколения и вече е въпрос на оцеляване.
Ако оставим за утре
проблемите с водоснабдяването и използването на нови технологии за осигуряването на чиста питейна вода, за рециклирането на отпадните води, рискуваме да попаднем в огромни кризи. Виждаме с какви темпове се променя климатът на Земята: топенето на ледниците, повишаване на нивото на световния океан, рязкото засушаване и внезапните наводнения, индустриалното замърсяване на повърхностни и подземни водоизточници. Колкото повече отлагаме внедряването на устойчиви механизми за управление на водните ресурси, толкова по-трудна, дори невъзможна ще става задачата ни. Според мен големият ни шанс е във внедряването на дигитални технологии за управлението на водните ресурси и това трябва да започне незабавно.
Текстът е част от бр. 126 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
