От бар-вагона се разнася музика на мариачи, микрофонът блести, а чашите вече се пълнят. Така започва моето пътуване с „Текила експрес“ – туристическият влак, който свързва мексиканския град Гуадалахара с митичния Текила, епицентърът на едноименната напитка, разказва журналистът Джейми Фулъртън от BBC.
След няколко години пауза и тежък удар по туризма от пандемията, влакът отново е на релсите от септември 2024 г., със свеж облик и обновен интериор. Но това не е поредното алкохолно влаково приключение. Този път „Текила експрес“ предлага повече от шотове – предлага култура, история и истинско потапяне в духа на Мексико.
От дестилерия до легенда
Първото пътуване на „Текила експрес“ е през 1997 г. – точно когато „текила туризмът“ прохожда. За няколко часа туристите преминават през пустинни пейзажи, обсипани с агаве – синьото растение, от което се прави текила. Следват и конкуренти – като по-луксозния влак на Jose Cuervo – но оригиналният маршрут остава обичан и символичен.
След дълго прекъсване, влакът е реставриран със 170 милиона песо (около 7 млн. паунда), а вагоните вече приличат повече на бутиков хотел: дървени панели, мраморен бар, уютни лампи и видеа на дестилерии. Като въздържател се наслаждавам на безалкохолно питие от същото агаве, докато около мен мексикански туристи дегустират внимателно.
До мен седи Антонио Кабрера – на 55 години, за първи път пътува с влак в Мексико. Страната почти няма пътническа железопътна мрежа, така че маршрути като „Текила експрес“, „Чепе Експрес“ и „Трен Майя“ са по-скоро изключение, отколкото правило.
Докато влакът се носи през равнините на Халиско, виждаме планински хоризонти и безкрайни редици от агаве. Според мексиканския закон от 1974 г. само агаве, отгледано в определени региони, може да бъде използвано за легална текила. През 2006 г. ЮНЕСКО обявява района на Текила и агавените му полета за световно културно наследство.
В сърцето на Текила
Пристигаме на слънчевата гара на Текила, а туристите се разпределят – едни към гигантските дестилерии като Sauza, други избират самостоятелна обиколка. Срещам се с местния гид Луис Гутиерес, който ми показва стенопис, изобразяващ митичното откритие на текилата – когато мълния удря агаве, сокът му ферментира, и се ражда легендата.
Посещавам и най-старата кантината в града – La Capilla, родното място на коктейла батанга. Поръчвам си безалкохолна версия, докато местен фермер ми разказва за проблемите със срива в цената на агавето.
На следващия ден се отправям към малката дестилерия Atanasio, където младата Шецид Карранса ме повежда с пикап към агавеното поле. Това не е просто шоу – тук туристът хваща инструментите и разбира колко труд стои зад всяка бутилка.
С баретон – нещо като острие с дръжка – вадя младо агаве (hijuelo), а после го засаждам с мотика (talache). Всеки такъв жест струва само по 1 песо на работник, казва Шецид, но зад всяка капка текила стоят години труд.
„Текила експрес“ не е просто пътуване с алкохол. Това е урок по идентичност, земя, история и човешки труд. Влакът минава през културен пейзаж, който говори много по-силно от всяка напитка. В крайна сметка това не е влак към забрава, а път към сърцето на Мексико.
Източник: Economic.bg
