Все повече хора решават да спазват безглутенова диета. Това означава, че трябва да се премахнат обичайните храни, като хляб и макаронени изделия, които съдържат глутен – протеин, който се среща главно в пшеницата, ечемика и ръжта. Не всеки, който спазва безглутенова диета обаче, има скрито заболяване. Но ако изпитвате гадене, подуване на корема или болки в стомаха след консумация на глутен, това може да е признак на непоносимост към глутен или цьолиакия.
Макар че непоносимостта към глутен и цьолиакията имат много сходни симптоми, едното може да причини увреждане на червата и недохранване. И така, каква е разликата?
Още: Лекар: Това е най-големият мит за глутена
Какво представлява цьолиакията?
Снимка: iStock
Цьолиакията е автоимунно заболяване. Това означава, че организмът погрешно започва да атакува здрави клетки и тъкани, в този случай в тънките черва, причинявайки възпаление. Ако страдате от цьолиакия, консумирането на храни, които съдържат глутен, може да увреди вашите власинки – структури в тънките черва, които помагат на организма да усвоява хранителните вещества.
След хранене, съдържащо глутен, може да изпитате храносмилателни проблеми, включително диария, подуване на корема, гадене, газове и болки в корема. Глутенът може да причини и симптоми, които не са свързани с храносмилането, като мозъчна мъгла, главоболие, херпетиформен дерматит (сърбящ кожен обрив с мехури), болки в ставите и умора.
Още: Цьолиакия – каква диета да спазваме при този проблем
В дългосрочен план нелекуваната цьолиакия може да доведе до недохранване, тъй като увредените власинки не могат да усвояват хранителните вещества от храната. Тя може също така да намали минералната плътност на костите и е свързана с неврологични нарушения като епилепсия и деменция.
Как се диагностицира цьолиакията?
Снимка: iStock
За да се постави точна диагноза, все още не трябва да сте елиминирали глутена от диетата си. Това е така, за да може да се измери въздействието му върху храносмилателната ви система. Диагнозата включва кръвни тестове, последвани от биопсия на тънките черва с помощта на ендоскоп (инструмент със светлина, който може да разглежда вътрешността на тялото).
Кръвните тестове търсят антигени – маркери за реакция към глутена, докато биопсията проверява евентуални увреждания на власинките в червата. В някои случаи се използва капсулна ендоскопия, при която се поглъща камера с размер на хапче, за да се огледат червата и да се провери дали няма увреждания, пише „Science Alert“.
Още: Всичко, което трябва да знаете за глутеновата непоносимост
Какво представлява непоносимостта към глутен?
Снимка: iStock
Хората с непоносимост към глутен изпитват симптоми, подобни на тези при цьолиакия. Разликата е, че след консумацията на глутен няма автоимунна реакция или увреждане на червата. Непоносимостта към глутен понякога е известна като нецьолиакална чувствителност към глутен.
Като първа стъпка при човек със симптоми, свързани с консумацията на глутен, лекарите ще изключат цьолиакия и алергии към пшеница. След като те бъдат изключени, може да бъде препоръчана пробна безглутенова диета под наблюдението на акредитиран практикуващ диетолог, за да се види дали симптомите се подобряват.
Официалната диагноза непоносимост към глутен може да бъде потвърдена само чрез много сложно проучване на диетата, което сравнява ефекта на глутена и плацебото в продължение на поне осем седмици. Тази форма на научно изследване е много трудоемка и не е много разпространена. Вместо това много хора просто избират да премахнат глутена, без да поставят диагноза.
Екстремна чувствителност към глутен
Снимка: iStock
Цьолиакията е по-тежка от непоносимостта към глутен, а чувствителността може да варира при диагностицираните. Дори следи от глутен могат да предизвикат симптоми. Това означава, че строгата безглутенова диета е от съществено значение през целия живот.
Това означава също, че хората с цьолиакия трябва да внимават за кръстосано замърсяване. Например използването на един и същ нож, дъска за рязане или препичане на безглутенов и обикновен хляб може да пренесе частици глутен и да предизвика реакция.
Според най-новите проучвания консумацията на само 50 мг глутен на ден е достатъчна, за да причини чревно увреждане на хората с цьолиакия. За сравнение, една филия пълнозърнест хляб съдържа около 4800 мг глутен, което означава, че 50 мг е около 1/100 от филия хляб.
Малкото количество глутен няма да повлияе по същия начин на човек с непоносимост към глутен. Те могат да имат временни симптоми, но няма да изпитат увреждане на червата. Симптомите и тяхната тежест обаче могат да варират при различните хора в зависимост от индивидуалната им чувствителност, пише „Science Alert“.
Трябва ли да изключите глутена за всеки случай?
Снимка: iStock
Може би се чудите дали има нещо лошо в това да избягвате глутена, ако нямате цьолиакия или непоносимост. Може и да има. Зърнените храни, които съдържат глутен, са богати на основни хранителни вещества като фибри, фолат, желязо и витамини от групата В. Избягването на глутен, когато не е необходимо, може да доведе до хранителни дефицити.
Безглутеновите продукти могат да бъдат и по-скъпи и понякога са с по-високо съдържание на захар, сол и мазнини, за да се компенсират текстурата и вкусът.
Преди да направите каквито и да било промени в диетата си, най-добре е да се консултирате с акредитиран практикуващ диетолог, за да сте сигурни, че не пропускате важни хранителни вещества.
Какво да правите, ако имате симптоми?
Снимка: iStock
Често срещани признаци на непоносимост към глутен или цьолиакия са подуване на корема, диария или запек и болки в стомаха. И двете състояния могат да предизвикат симптоми, които не са свързани със стомашно-чревния тракт, като главоболие, умора и болки в ставите.
Ако тези симптоми ви звучат познато, най-добре е да се консултирате със здравен специалист, който може да ви изследва за цьолиакия и/или алергия към пшеница, преди да премахнете глутена от диетата си. Не забравяйте, че самодиагностицирането и премахването на глутена без подходящи насоки може да ви навреди повече, отколкото да ви помогне.
Ако симптомите ви тревожат, обърнете се към личния си лекар, гастроентеролог или квалифициран диетолог, пише „Science Alert“.
Източник: Актуално
