Младите творци от НАТФИЗ за поредна година влизат в ролята на разказвачи, провокатори и посланици на промяната. В рамките на кампанията ПромениКартинката те не просто снимат видеа – те създават послания, които живеят отвъд екрана. Режисьорът Деян Еничеров и екипът зад видеото „Фасът не е находка“ показват как 32 секунди могат да останат за дълго в съзнанието и да пренаредят отношението ни към света наоколо.
Информационната кампания на Филип Морис България ПромениКартинката за четвърта поредна година продължава успешното си партньорство с НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Като част от сътрудничеството на специално събитие в София бе представена новата серия от въздействащи видеа на студенти от факултет „Екранни изкуства“ в академията, вдъхновени от каузата на ПромениКартинката за по-чисти градове и природа. Миналогодишните видео творби на техни колеги събраха над половин милион гледания в ТикТок само за няколко дни и бяха излъчени на близо 20 арт фестивали в цялата страна, а новите креативни кратки филми вече предизвикват положителни отзиви.
Седем екипа от студенти във втори курс по режисура, операторско майсторство, драматургия, монтаж, звук, сценарий и продуцентство представиха по провокативен и въздействащ начин своя поглед как да „променим картинката“, като отправят апел за социално отговорно поведение и опазване на околната среда.
Деян Еничеров е режисьор на видеото „Фасът не е находка“ .
Имаше ли конкретен момент или преживяване, което промени твоя личен поглед към темата за опазването на околната среда?
За конкретен момент не мога да си спомня, но мисля, че се е случило постепенно, израствайки с такава информация.
Как си представяте ролята на младите творци в кампании, свързани със социални и екологични теми – наблюдатели, активисти или двигатели на промяната?
Изкуството и в частност културата от векове се е използвала за прокарване на убеждения сред хората. Смятам, че това е един успешен метод и творците трябва да са в основата на промяната с примера, който носят.
Според вас – каква е силата на киното днес? По-важна ли е способността му да ни информира или да ни провокира към реална промяна?
Киното е доказало многократно качествата и необятността си. Силата му ,според мен, е в това, че в рамките на времетраенето може така да те въвлече във филмовата реалност, че да остави доста дълбока следа в съзнанието и личността на човек. Според мен способността му да провокира е доста по-важна. Това е една от основните му характеристики, за да се нарече изкуство.
Кое беше най-предизвикателното и кое – най-вдъхновяващото при задачата за ПромениКартинката?
Като се има предвид, че идеята е на сценарист, а не е писана от мен, ми беше интересно как ще се сработим .По време на процеса големи предизвикателства не съм усетил, работата протече доста спокойно и организирано – чувствах се в свои води. Вдъхновяващо за мен беше да видя, как макар и кратка като обем (32 сек), рекламата оживя и разказва по един интересен начин промяната, за която се борим.
Вече четвърта година НАТФИЗ е част от кампанията „ПромениКартинката“. Когато гледахте видеата от предишните издания, как ги възприехте – като отправна точка, вдъхновение или по-скоро като предизвикателство, което искате да надскочите?
Предизвикателството е нещо много хубаво, стимулира ме доста да надскоча нещо предишно или себе си. Аз не гледам на него като съперничество, а по-скоро като на отправна точка – да взема всички хубави и лоши страни на идеите от миналите години, да ги претегля и да преценя Така, че може би за мен е съвкупност и от трите: отправна точка, вдъхновение и предизвикателство.
Какво бихте искали хората да почувстват или да направят веднага след като изгледат вашето видео?
Много бих се радвал човек, който гледа видеото, да се замисли. Това означава,че вече сме на прав път.
Как мислите – гледат ли различните поколения по различен начин на теми като замърсяването и устойчивия начин на живот? И какво може да ги сближи?
Смятам, че възгледите са различни и по-възрастните хора доста пряко виждат по-ясно картинката от младите. Това е проблем, който може да се промени само чрез добрия пример, но би отнело доста време.
А вие самите – с какви малки жестове или навици в ежедневието си променяте картинката? Как лично давате пример?
Стремя се да давам пример по всякакви начини, не само с действия, но и с отношение към хората. Понякога до такава степен сме свикнали с дадени действия, че не ни прави впечатление, дори и да са лоши. Случвало се е хора да си изхвърлят фасове на земята и аз да ги вдигам пред тях и да ги изхвърлям в коша. В такава ситуация в очите на хората има шок и вярвам, че се замислят за околната среда.
Всички видеа може да видите ТУК.
Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България.
Източник: Актуално
