Над 92 милиона тона текстилни отпадъци годишно се генерират в световен мащаб. От тях се рециклират под 15%. Секторът е сред най-замърсяващите в света – на трето място след хранително-вкусовата промишленост и строителството.
Една от причините, поради които секторът не може да се справи с екологичните предизвикателства, е ултрабързата мода – свръхпроизводство на дрехи с ниско качество и кратък жизнен цикъл. В резултат на това годните за повторна употреба продукти стават все по-малко и с по-ниско качество и стойност, а количествата текстил – все повече.
ЕС вече предприема стъпки за преход към кръгова икономика, но в Централна и Източна Европа този процес среща затруднения – от липса на финансиране до несъществуващи регулации.
Текстилните отпадъци нарастват с тревожни темпове
През 2024 г. в ЕС са генерирани 6.95 милиона тона текстилни отпадъци, или иначе казано – около 16 килограма на човек. От тях са рециклирани под 1%. За същата година у нас техният обем е достигнал около 100 000 тона.
Брюксел се стреми да се справи с проблема чрез Рамковата директива за отпадъците и други инициативи, като се фокусира върху разделното събиране, повторната употреба и рециклирането. Ключово е изискването държавите членки да въведат системи за разделно събиране на текстил до 2025 г., на принципа на събирането на металите, пластмасата, хартията и стъклото.
Въпреки че изискването за разделно събиране на текстил вече е заложено в европейското законодателство, в редица държави от Централна и Източна Европа, включително България, все още липсва яснота и завършеност в националната нормативна уредба“, коментира Сирма Желева, мениджър „Устойчиво развитие“ в TexCycle и изпълнителен директор на Българската асоциация за кръгов текстил (БАКТ).
По думи на Желева, в момента системите за разделно събиране на текстил функционират на доброволен принцип.
„Това на практика значи, че няма задължителни изисквания или регулаторни механизми, които да гарантират стабилно финансиране или ефективно управление на процеса“, обяснява изпълнителният директор на БАКТ.
Тя посочва, че досега разходите по събиране, сортиране и рециклиране основно се покриват от приходите от дрехи и текстилни изделия, годни за повторно ползване. В резултат на ултрабързата мода, обаче, все по-малко продукти са годни за рециклиране, а количествата и разходите нарастват.
Пазарът на дрехи втора употреба също се променя – появява се все по-голяма конкуренция от евтини нови стоки, което води до спад в търсенето, което пък допълнително намалява възможностите за реализиране на приход от тази дейност“, допълва Желева.
Регулаторни и финансови механизми
Секторът има нужда от целенасочени политики и подкрепа за да се утвърди като жизнеспособна и ефективна част от кръговата икономика.
За да функционират ефективно системите за разделно събиране на текстил, е необходимо въвеждането на ясни и устойчиви регулаторни механизми“, пояснява изпълнителният директор на БАКТ.
Според нея, един възможен подход е финансирането на тези системи да бъде поето от общините, поне в краткосрочен план.
Аргумент в полза на този вариант е фактът, че при липса на разделно събиране текстилните отпадъци попадат в потока на смесените битови отпадъци, чието третиране и депониране е ангажимент и разход за общинските бюджети“, обяснява Желева.
По нейни думи, по-устойчивото решение на проблема с липсата на регулаторни механизми е разширената отговорност на производителя (РОП).
По този модел отговорността за финансиране на събирането, третирането и рециклирането на излезли от употреба текстилни изделия се поема от производителите и вносителите на текстилни продукти и се основава на принципа „замърсителят плаща“.
Принципът на РОП е заложен в Европейската директива за управление на отпадъците от текстил, която влезе в сила в началото на 2025 г.
Инициативи за устойчиво развитие
Актуалните инициативи за устойчиво развитие в сферата на текстилната индустрия и управлението на отпадъци от текстил не са свързани единствено с регулаторните мерки.
По думи на Сирма Желева, секторът активно комуникира необходимостта да се изгради и поддържа експертиза с капацитет за ефективно прилагане на мерките – както на институционално ниво, така и сред бизнеса и обществото.
Осъзнаването на значението на кръговата икономика и устойчивото потребление изисква системна работа по повишаване на информираността на всички заинтересовани страни – от деца, ученици, млади хора и възрастни до предприятия и широката публика“, категорична е директорът на БАКТ.
Тя допълва, че от години се реализират образователни кампании, инициативи, обучения и проекти, насочени към различни групи, които създават условия за дългосрочна промяна в нагласите и поведението спрямо текстилните отпадъци.
Подобни инициативи стимулират приемането на устойчиви практики, като разделно събиране, повторна употреба, поправка и рециклиране, и подпомагат изграждането на по-устойчиви потребителски навици и бизнес модели“, заявява още Желева.
Според нея, ролята на обществото и гражданското участие е ключова за успеха на всяка стратегия за устойчиво развитие.
Източник: Economic.bg
