Ескалацията на конфликта между Израел и Иран предизвика сериозни опасения за световната икономика, като особено внимание се обръща на потенциалното въздействие върху цените на петрола, инфлацията и паричната политика. Според водещия световен играч в управлението на риска Coface мащабът на израелските удари може да доведе до всеобхватен конфликт в региона, чиито последици биха били значителни в глобален план.
Петролният пазар под напрежение
Една от най-непосредствените последици от нарастващото напрежение е рязкото покачване на цените на петрола, като енергийните пазари вече реагираха остро на геополитическата нестабилност.
Въздушните удари на Израел по ирански военни и ядрени обекти, особено тези, които се случиха в нощта на 12 срещу 13 юни, доведоха до значителна ескалация в региона. Макар че първоначалните повишения на цените на суровия петрол сорт Брент леко се коригираха, те остават трайно над 70 долара за барел.
Ключовият риск се крие в потенциалното затваряне на Ормузкия проток – критична артерия за световните енергийни доставки, през която ежедневно преминават над 20 милиона барела суров петрол и рафинирани продукти. В най-песимистичния сценарий, включващ продължителна ескалация и прекъсване на транспорта през пролива, цените на петрола могат да надхвърлят значително прага от 100 долара за барел.
Това би имало катастрофални последици за световната икономика, особено като се има предвид, че Близкият изток осигурява около една трета от световния добив на петрол.
Инфлационната спирала: От енергия към цялостно поскъпване
Високите цени на петрола неизбежно водят и до по-висока инфлация. Устойчивото поскъпване на суровината пряко се отразява на цените на останалите стоки и услуги заради повишаването на транспортните и енергийните разходи.
Тези компоненти имат значителна тежест в потребителските кошници и съответно в индексите на потребителските цени по света.“
Монетарната политика под натиск
Развитието на събитията поставя централните банки в сложна позиция. В момент, когато повечето основни парични институции участват в цикъл на облекчаване за справяне с икономическото забавяне, нов петролен шок би могъл драстично да усложни тяхната политика.
Стагфлационният натиск – комбинацията от икономическо забавяне и нарастваща инфлация – може да принуди политическите ръководители, включително Федералния резерв, да отложат планираните намаления на лихвените проценти или дори да обмислят възобновяване на затягащата монетарна политика.
Системен риск за световната икономика
Нарастващите инфлационни очаквания и преоценката на динамиката на лихвените проценти в САЩ и в световен мащаб ще допринесат за повишаване на доходността на облигациите. Това се случва в момент, когато търговски войни и увеличаване на държавния дефицит вече поддържат лихвените проценти високи. Като се има предвид централната роля на щатския долар и пазарите на държавни облигации в световните финанси, по-високите лихвени проценти в САЩ обикновено водят до затягане на финансовите условия в световен мащаб.
Последиците от по-високите лихвени проценти ще се отразят върху фискално затруднените правителства, както и върху потребителите и предприятията. Това може да доведе до забавяне на икономическия растеж и потенциални предизвикателства за финансовата стабилност в глобален мащаб.
Източник: Economic.bg
