Агенцията по заетостта (АЗ) е разрешила достъп до пазара на труда на общо 24 279 граждани от трети страни, което е почти 70% от допуснатите през миналата година. Това стана ясно от отговор на министъра на труда Борислав Гуцанов на въпрос, зададен от народния представител Любен Иванов (ПП-ДБ).
За изминалите 5 години броят на дошлите да се трудят у нас надхвърля 105 хиляди. Те са пристигнали от 65 трети държави.
Сезонни работници
Сезонните работници, с позволение за пребиваване до 90 дни, са 11 955. Това е ръст спрямо 2024 г., когато дошлите да се трудят през лятото са били 10 403.
Най-много работници има от:
- Узбекистан – 5696 – работещи като сезони работници, строителни работници, нискоквалифицирани работници, такива в търговията и преработващата промишленост;
- Турция – 4380 – командировани специалисти, инженерно-технически състав, средно-технически персонал, предимно в строителството, както и сезонни работници;
- Киргизстан – 3120 – сезони работници, нискоквалифицирани работници;
- Непал – 2272 – нискоквалифицирани работници в преработващата промишленост и сезонни работници в селското стопанство и туризма;
- Индия – 1508 – общи работници, шофьори в транспорта, и експерти в ИКТ сектора;
- Бангладеш – 1350 – сезонни работници, строителни работници и общи работници в преработващата промишленост;
- Индия – 830 – сезонни работници.
Гуцанов уточнява, че чужденците работят в почти всички курорти по Черноморието, както и в Банско, Боровец и Пампорово.
Синя карта на ЕС
Чужденците, получили разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, са 430 – става дума за висококвалифицирани специалисти в областта на ИКТ, търговията, строителството и преработващата промишленост.
Лицата заемат предимно експертни, мениджърски и инженерни позиции, като най-голям брой от тях са от Русия – 177 души. Преобладават работници също от Турция (48), Украйна (27), Индия (26), Куба (21), Беларус (21) Египет (17) и Южна Корея (15).
Броят на работниците, пристигащи извън ЕС, все още е ограничен
Според министър Гуцанов непрекъснато се предприемат действия за промяна в действащото законодателство с цел улесняване на достъпа до трудовия пазар.
България е въвела в националното си законодателство всички разпоредби на специалните директиви, които касаят трудовата миграция“, посочва министърът.
Въпреки това и въпреки увеличения брой на разрешенията за работа и пребиваване, броят на гражданите на трети държави, дошли да работят в България, все още е ограничен и концентриран в няколко основни сектора – хотелиерство, строителство, преработваща промишленост, транспорт и селско стопанство.
Източник: Economic.bg
