Ценовата карта на Европейския съюз търпи относително слаби промени през 2024 г.: докато повечето западни икономики все още се движат над средноевропейското равнище, България и Румъния остават приблизително една трета под него. Анализът на данните от индекса на ценови равнища за последните три години очертава двойна тенденция: държавите с традиционно високи цени постепенно се доближават до средната стойност, докато държавите от Централна и Източна Европа, движени от по-бърз растеж и по-висока инфлация, ускоряват конвергенцията си.
На този фон България показва умерено сближаване, но остава с особено високи цени на ключови хранителни продукти като мляко, яйца, масла и мазнини – парадокс, който поставя под въпрос ефективността на пазара и конкуренцията в тези сегменти на пазара.
Сравнението е между средногодишните цени в отделните държави и имагинерно средноевропейското ценово равнище. Важно е да отбележим, че този индекс не илюстрира ръст или спад на цените през годината (тази промяна се измерва от индекса на потребителски цени), а статичното – отстоянието на страните членки от средната стойност за цялата година. Сравнението между последните три години, представено в графиките по-долу пък описва влиянието на различната ценова динамика в периода от високата инфлация след инвазията в Украйна.
Средноевропейското ценово равнище е идентично с това на Естония, а повечето западноевропейски страни с изключение на Италия, Испания и Португалия се нареждат над него. Обратно, с най-ниски средни цени са България и Румъния (60% и 64% от средноевропейските), което означава, че двете страни са с над 1/3 по-ниски от средното равнище за целия ЕС цени.
Тенденциите в рамките на ЕС са срещуположни след успокояването на високата инфлация от края на 2022 и началото на 2023 г. В държавите с трайно по-високи цени се наблюдава спад на относителните ценови равнища и съответно сближаване към средноевропейското ниво. Обратно, при повечето държави с по-ниски цени конвергенцията към средното за ЕС продължава, като това е най-видимо в Полша, където сближаването е с над 10 пункта в периода 2022-2024 г. Тази динамика е до голяма степен очаквана, предвид отчетливо по-бързия икономически растеж в новите страни-членки, който е съчетан с по-висока инфлация, който тласка нагоре и средното за ЕС равнище в абсолютно изражение.
На общия фон България има сравнително бавна за региона конвергенция – с 0,5 пункта сближаване спрямо 2023 г. Голямата разлика обяснява и наглед изненадващия факт, че за втора поредна година България не е на последно място по потребление в ЕС, задминавайки Унгария и изравнявайки Естония – две държави с отчетливо по-високи ценови равнища. В годините след пандемията ценовата конвергенция на България към средноевропейските равнища се ускорява значително. Докато през миналото десетилетие ценовият индекс се придържа в диапазона 49-53% от средното за ЕС (с необходимата уговорка, че това не означава непроменени цени, тъй като има инфлация), то през 2021 г. вече е 55%, през 2023 г. – 60%. Това отразява както изпреварващия икономически растеж на страната и позитивната динамика на доходите на домакинствата, така и чувствително по-високата инфлация след началото на руската война в Украйна в сравнение с големите държави в еврозоната, които имат и по-голяма тежест в индекса.
От по-голямо значение е обаче сравнението при отделните групи стоки и услуги, тъй като те имат и различна тежест в разходите на домакинствата. Така например докато при разходите за жилища и режийни, както при здравеопазването през 2023 г. България е била на едва съответно 38% и 44% от средните за ЕС ценови равнище, то при комуникациите отношението е 82%, а при храните и безалкохолните – 88%. При дрехите и комуникациите обаче има отстъпление от средноевропейските равнища през 2024 г., докато при храните промяна не се наблюдава Това от своя страна означава, че при равнище на домакинския доход от около ½ от средния за ЕС, средните цени на храните, дрехите и комуникациите в България са относително високи.
Още по-интересно е разпределението в групата на хранителните стоки, които и най-често стават обект на сравнения. Докато при хляба средната цена е 73% от тази в ЕС, при месото – 75, при плодовете – 73%, то има две групи стоки при които цените в България през 2024 г. остават много над средните. Това са маслата и мазнините – 118%, както и млякото, сиренето и яйцата – 126%. Въпреки че още в средата на миналото десетилетие цените на яйцата и млечните продукти минават 90% от средноевропейските, през 2020 г. в хода на ковид пандемията те вече са над средните. При мазнините и маслата изравняването се случва още през 2013 г. И докато при маслата и мазнините от 2022 г. насам се наблюдава известна нормализация и съответно спад на ценовия индекс с цели 17 пункта към средноевропейското ниво (макар да остава над него), при млякото, млечните продукти и яйцата отклонението от средното за ЕС нараства се задържа практически без промяна. Големите отклонения дават повод за размисъл за производителността и ефективността на предприятията в производството и дистрибуцията на категориите храни, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските, както и за конкуренцията и функционирането на продуктовите пазари като цяло.
През 2024 г. ценовите процеси са осезаемо по-слаби в сравнение с предишните две години, което от своя страна означава и че сближаването към средноевропейските цени в България забавя ход. Няма обаче видима промяна в проблемите сегменти на пазара на храни – най-отчетливо при маслата, мазнините, млечните продукти и яйцата – чиято достъпност остава ниска, особено в контекста на разликата в средните доходи между България и ЕС.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: Economic.bg
