На тазгодишния Световен мобилен конгрес в Барселона прожекторите и вниманието на публиката бяха насочени към лектори от ранга на Рей Кърцуайл, Гари Каспаров и Стив Возняк, презентации на водещи телекомуникационни компании, летящи коли и кучета роботи. Може би най-интересната иновация обаче беше представена в един малко по-скромен щанд на изложението от екипа на австралийската компания Cortical Labs. Става въпрос ни повече ни по-малко за компютър, изработен от… човешки неврони.
Първият по рода си „биологичен компютър“ съчетава живи неврони, създадени от човешки стволови клетки, със силициев хардуер в система, способна да извършва изчисления. Той се нарича CL1 и предлага изцяло нов вид компютърен интелект, който според създателите си е по-динамичен, устойчив и енергийно ефективен от всички съществуващи в момента. Екипът зад проекта вярва, че ще започнем да виждаме потенциала му, когато се появи в ръцете на масовите потребители през следващите месеци.
CL1 вече придоби популярност като първият по рода си синтетичен биологичен интелект (SBI) и се очаква да промени правилата на играта в медицинските изследвания и други науки. Невронните мрежи от човешки клетки по същество представляват постоянно развиващ се органичен компютър, а инженерите, които стоят зад него, твърдят, че той се учи толкова бързо и гъвкаво, че превъзхожда традиционните хардуерни системи.
Изкуствен „мозък“ играе Pong
Представеният през март на Световния мобилен конгрес биокомпютър не е първият подобен проект на Cortical Labs. Предишната разработка на компанията също бележи важен етап в развитието на биологичните компютри. Тя успя да създаде система, която може да играе класическата видеоигра Pong, използвайки култури от живи мозъчни клетки.
Този експеримент показа, че системите от човешки неврони могат да бъдат обучени да изпълняват сложни задачи дори без директна връзка с традиционен компютърен хардуер. Това постижение демонстрира потенциала на биологичните компютри и на практика подготвя почвата за по-амбициозни проекти като CL1. Въпреки че Pong е сравнително лесна игра, успехът на този проект подчертава способността на биологичните невронни мрежи да се адаптират и учат, което е ключов фактор за бъдещото развитие на изкуствения интелект.
Либерализация
Основателят и главен изпълнителен директор на Cortical Labs д-р Хон Уенг Чонг не крие амбициите си за демократизиране на технологията, правейки я достъпна за изследователи без специализиран хардуер и софтуер. “Предлагаме “Wetware-as-a-Service (WaaS)“, обяснява той, добавяйки, че потребителите ще могат да закупят биокомпютъра CL-1 или просто да работят с технологията за култивирани клетки чрез облака. „Тази платформа ще даде възможност на изследователи и новатори от целия свят да превърнат потенциала на CL1 в осезаемо, реално въздействие. Ние ще им предоставим платформата и подкрепата, за да могат да инвестират в научноизследователска и развойна дейност и да стимулират нови пробиви и изследвания“ – посочва още Чонг.
Потенциалните приложения
Тези забележителни биокомпютри от невронни клетки биха могли да предизвикат революция във всичко – от откриването на лекарства и клиничните изпитвания до начина на изграждане на „интелигентността“ на роботите, позволявайки неограничена персонализация в зависимост от нуждите.
Бъдещите планове на Cortical Labs са да създадат отворени стандарти и технология, в която различни учени да могат да работят заедно и да споделят своите открития и разработки, ускорявайки темповете на иновациите в областта на биокомпютрите. От персонализирана медицина до устойчиво земеделие и екологични решения – тази технология има потенциала да трансформира множество аспекти на нашия живот.
Инженерен подход към живота
Работата на австралийския екип е част от навлизането на една по-широка парадигма, наречена синтетична биология, в основата на която стои идеята, че към биологията може да се подходи като към инженерна дейност. Това съответно означава да създаваме нови биологични системи, които не съществуват в природата, но могат да изпълняват специфични, желани от нас, функции.
В този процес биолозите добавят към своя арсенал инструменти като компютърен дизайн, стандартизация, абстракция и модулност, които улесняват разработката на по-устойчиви живи организми по поръчка.
Учените вече могат да разработват нови последователности от ДНК, изкуствени протеини, синтетични клетки и дори дизайнерски вируси за изследователски цели. С напредъка на генното инженерство и не само, този процес ще стане още по-достъпен и ефективен. А с развитието на големите езикови модели е възможно в по-далечно бъдеще просто да можем да опишем на естествен език какъв вид синтетичен организъм желаем и той да бъде създаден. С нарастващите възможности на биологичните компютри границата между живата тъкан и изкуствения интелект постепенно се размива, поставяйки началото на нова ера в изчислителните технологии.
Текстът е част от бр. 126 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
