Експерти от Международния валутен фонд разработиха автоматизиран инструмент за анализ на комуникациите на централните банки с аудитории по целия свят. Проучване на публичните послания на паричните регулатори от 1884 до 2025 г. показа, че тяхната реторика става все по-сложна, различава се значително между развитите и развиващите се страни, зависи от икономическата ситуация, целите на регулатора и аудиторията, с която говорят.
Авторите вярват, че техният инструмент ще се превърне в източник на практически решения: как централните банки могат да повишат прозрачността и доверието и по-точно да управляват пазарните очаквания.
МВФ създаде инструмент за анализ на комуникациите на централните банки с аудитории. Той е критично важен за съвременната парична политика, формирането на пазарните очаквания и влиянието върху икономическите решения в концепцията за „управление на очакванията“, отбелязват авторите на труда „От текст към количествени прозрения: LLM анализ на комуникациите на централните банки“.
Авторите обясняват, че през последните години комуникацията на централните банки се е разширила отвъд докладите за паричната политика, но няма начини да се изследва за целите на регулаторното вземане на решения. Благодарение на разработването на модели на големи езици (LLM), авторите представят такъв инструмент. Той анализира комуникациите на централните банки по тема на съобщението, аудитория, тон и целта на комуникацията на регулатора във времето – дали съобщенията са насочени към бъдещето или към миналото.
Анализ на 75 000 документа от 169 централни банки от 1884 до 2025 г. показа, че
паричната политика остава в центъра на комуникациите на централните банки
поради техния мандат за ценова стабилност. Акцентът обаче варира в зависимост от етапа на икономическо развитие, целите на централните банки и тяхната аудитория.
Например, развитите икономики използват компонент, насочен към бъдещето, в своите комуникации, т.е. работят с очаквания и прогнози за лихвени проценти и търговски баланси, тъй като комуникацията играе ключова роля за стабилизирането на очакванията. Развиващите се икономики и икономиките с ниски доходи по-често разчитат на наративи, насочени към миналото.
Централните банки коригират яснотата на своите послания в зависимост от макроикономическата и институционалната среда.
Например, директността на посланията рязко спадна по време на световната финансова криза и COVID-19 поради високата несигурност. Комуникацията е умишлено изградена въз основа на различни сценарии, докато прекалено специфичните сигнали могат да подкопаят доверието, ако не се прилагат. Извън кризите, директността зависи от институционалната и паричната рамка: развитите и инфлационно-таргетиращите икономики са по-малко директни, комуникирайки рискови сценарии и поддържайки „динамично“ доверие. Развиващите се икономики и икономиките с ниски доходи предпочитат по-ясни и директни изявления, за да стабилизират очакванията.
Централните банки също така са склонни да обясняват повече политиките си по време на затягане и нормализиране,
особено в развитите страни: ограниченията изискват обосновка, за да се засили доверието.
Има по-малко обяснения по време на периоди на облекчаване на политиките, като например по време на въвеждането на адаптивни мерки по време на COVID-19. Склонността към обяснения е средно по-висока в страните с ниски доходи с фиксирани валутни курсове, вероятно поради слабото институционално доверие.
Друга градация е
различният стил на комуникация за различните аудитории.
Уверени сигнали за широката общественост, ориентиран към риска тон за правителствата, за да се подчертаят уязвимостите, и баланс както за бизнеса, така и за финансовия сектор, за да се избегне погрешно тълкуване и да не се дестабилизират пазарните настроения чрез прекомерен оптимизъм и песимизъм. Въпреки това, по време на кризи, посланията на централните банки са предназначени да успокоят финансовия сектор и правителствата, за да смекчат въздействието на кризата. Комуникацията с широката общественост, напротив, става по-предпазлива, като се набляга на рисковете и несигурностите. Въпреки цикличните корекции, цялостният подход остава стабилен през десетилетията.
Според авторите, разработката ще помогне на централните банки да оценят и коригират своите послания, сравнявайки ги с исторически тенденции и най-добри практики, и да управляват очакванията по-ефективно.
Източник: Banker.bg
