„Пас към миналото“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
През годините България е имала много славни състезатели по вдигане на тежести, особено в ерата на Иван Абаджиев – един от най-великите български треньори сред всички спортове. Неговата система на трениране, макар и с неизбежните противоречия, и до днес е уважавана по целия свят – заради оставената следа в спорта в глобален мащаб. Не е тайна, че химията също е играела съществена роля в системата на Абаджиев. Но един от неговите състезатели се опитва да му докаже, че големи тежести могат да се вдигат и без хапчета…
Йордан Биков – първият европейски, световен и олимпийски шампион на България в щангите
Става дума за Йордан Биков – първият българин, който постига голям шлем в щангите, спечелвайки европейска титла, световна титла и олимпийска титла. Биков е роден на 17 октомври 1950 година в Пазарджик. Първоначално започва да се занимава с гимнастика, но неговият брат Георги и учителят му по физкултура го насочват към вдигането на тежести. Започва да показва таланта си на ученически състезания, а няколко години по-късно идва и оферта, която ще промени живота му. Той е поканен в училището „Олимпийски надежди“ в София – „ковачницата“ за шампиони по времето на соца.
Разногласията между Биков и Иван Абаджиев
Там Биков се среща с Иван Абаджиев, който е треньор на младите щангисти в интерната. След разочароващата за щангите Олимпиада в Мексико се взима решение за треньорска рокада в националния отбор – и Абаджиев поема юздите. Той веднага се обръща към момчетата, които познава отлично от съвместните им тренировки в „Олимпийски надежди“. Новият треньор на националния отбор подава ръка на Йордан, макар и младото момче от Пазарджик да не се държи никак възпитано с него. Но няма как: Биков има неоспорим талант, който Абаджиев знае, че може да бъде разгърнат.
Йордан Биков отказва да пие хапчета
Основните търкания между Абаджиев и Биков са свързани с медикаментите, които се дават в националния отбор. По това време стимулантите са позволени, но Йордан отказва да ги взема. Подшушнали му, че това може да навреди на здравето му, заради което се инати, че няма да пие хапчета извън витамини. На тренировки Биков всеки път се опитва да докаже на Абаджиев, че големи тежести могат да се вдигат и без хапчета. Той тласка по 185-190 кг, а веднъж от стойка вдига и 201 кг. След този опит Абаджиев невярващ отива да тегли тежестите на кантара – измама обаче няма.
Големият шлем в щангите
Първият голям успех на Йордан Биков идва през 1971-ва, когато става европейски шампион в Констанца. Там той е след контузия в китката и шина на ръката, но успява да победи един от най-добрите съветски щангисти Виктор Куренцов. На следващата година Биков заминава за Олимпиадата в Мюнхен. Там води ожесточена битка за златото, но успява да се пребори и става олимпийски шампион при 75-килограмовите. По това време Олимпийските игри се признават и за Световно първенство, с което Биков става и световен, и олимпийски шампион.
Спортист №1 на България и вечен световен рекорд
Така Биков завършва своя голям шлем от европейска, световна и олимпийска титли в щангите, и то в рамките на една година. През 1972-ра той е избран и за „Спортист на годината“ на България. А на Олимпиадата в Мексико Йордан постига и друго уникално постижение: той събира 485 кг в трибоя, което остава като световен рекорд за всички времена. Причината е, че след това трибоят в щангите е премахнат и остава само двубоят.
Нелепа контузия приключва кариерата на един от най-великите ни щангисти
Кариерата на Йордан Биков не продължава дълго, тъй като постепенно започва да губи титулярното място в националния отбор – за сметка на Неделчо Колев, който е фаворит на Абаджиев. Колев побеждава Биков на Европейското първенство в Мадрид през 1973-та. Малко по-късно Йордан получава нелепа контузия по време на възстановителен лагер в Приморско, където хвърлена пудовка в пясъка наранява коляното му, а малко след това – през 1975-а, той официално се отказва от щангите.
Биков ще остане завинаги в историята като един от най-великите щангисти на България за всички времена – с първия голям шлем от титли, с вечния световен рекорд в трибоя и с това, че не се умори да отказва на Абаджиев да приема анаболи. Години по-късно Йордан споделя следното пред „Код Спорт“: „Абаджиев искаше да направи добро, да имам по-добри постижения, но аз се страхувах да пия тези хапчета. Витамините си ги пиех, без тях не може организмът да възстанови. Това ни е бил единственият конфликт. На тренировки му доказвах, че може и без тях. Е, впоследствие се оказа, че пак са слагали в храната по малко, но не е било в такива количества, които да увредят младия организъм…“
През октомври Йордан Биков ще навърши 75 години – един голям шампион, чието величие не бива да бъде забравяно.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА „ПАС КЪМ МИНАЛОТО“: Роди се в село Полски градец, а стана първият велик българин с трите най-големи титли в света
Източник: Актуално
