Всякакъв опит за контрол над цените е абсолютно абсурден и генерално не води до нищо позитивно. Това заяви в интервю за Economic.bg Цветомир Николов, експерт в програма Геоикономика в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
Коментарът му е във връзка със започналите в началото на този месец проверки за спекула по магазините от няколко регулатора – в т.ч. Националната агенция за приходите (НАП), Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Макар че данните са първични, те вече показаха регионални увеличения на цените, което подклади опасенията сред обществеността, че еврото ще ускори инфлацията.
Опитът за контрол на цените създава допълнителна истерия и влошава положението, а времето и ресурсите, които се инвестират, са абсолютно безсмислени на фона на резултата, който ще постигнат“, смята Николов.
Прочетете още
Нито определение, нито закон
Експертът обясни, че в българското право няма определение на думата „спекула“, а още по-малко и закон за нея.
Чисто понятие „спекула“ има, но тя е в разговорния език. Съответно тя не е определена законово като значение и много трудно би могло да се дефинира от властите какво е това „спекула“, каза той.
Едно възможно тълкуване той даде като „нелоялна търговска практика“, или някаква форма на картел или монопол.
„Самата спекула, като такава, не би могло по никакъв начин да се преследва“, добави Николов.
Единствена мярка срещу спекулата
Инструментите са единствено и само да се дава прозрачност“, смята събеседникът.
Това включва няколко добри практики, в т.ч.:
- сключване на споразумения и меморандуми с големите търговски вериги, които имат реално влияние върху цените;
- ангажимент от търговските вериги да не сключват картели и да не повишават необосновано цените;
- публикуване на прозрачна информация за средните цени или за конкретни обекти;
- платформи с информация за цените на едро.
Т.е. да има яснота какво се случва през отделните стадии на търговския процес и какви са били цените, докато достигнат до вашия дом. Това е напълно достатъчно“, смята анализаторът.
Потребителите могат и сами
Той подчерта, че не е нужно да се чака намесата на държавната машина и че потребителите също има с какво да се защитят.
Като клиент, като видиш, че има спекула в даден търговски обект, винаги имаш свободата и избора да отидеш да намериш на друго място по конкурентна цена“, добави експертът от ЦИД.
За коктейлите и доматите
В Закона за въвеждането на еврото в България изрично е записано, че
Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори“.
Примери за обосновани фактори са такива, „свързани с производството, обращението и реализацията на стоките и услугите, върху които търговецът не може да влияе“.
Прочетете още
Николов обясни, че ако има каквото и да е логично изкривяване между търсене и предлагане – било то заради сезонност или тренд – то това обуславя по-високите цени.
За пример той даде нощния живот в София, който става повод за посещение от множество чуждестранни и други туристи. Това, от своя страна, води до увеличение на цените на алкохола.
Това е напълно нормално, защото търсенето търпи драматичен скок“, обобщи Николов.
Друг пример той даде с вноса на плодове и зеленчуци, като например домати. Ако основният доставчик на даден бизнес има някакъв проблем – бедна продукция, проблеми с логистиката, нови изисквания за устойчивост или друго – това води до допълнителни разходи и по-високи цени. „Когато зависите от вноса е нормално да търпите всякакви външни ценови шокове, защото не сте в състояние да ги оберете. Ние това го гледаме в последните 3 години“, добави той.
Очевидно може да има промяна в цените на доматите, но това не е нужно да е продиктувано от влизането в еврозоната“, каза още експертът.
Малка отворена икономика
Отделно, не трябва да се забравя фактът, че страната ни е малка отворена икономика, която е силно податлива на външни фактори, фокусирана е върху определени сектори, а всичко останало зависи от внос.
Ценовият шок е първото, което подчертавам. Отделно, трябва като държава да наблюдаваме конкуренцията в ЕС, за да накараме тези стоки да дойдат тук. Нещата са малко по-сложни, отколкото повечето хора си мислят“, каза Николов.
Данъчно противоречие
Наличието на спекула може да е вредно за потребителите, но не и за държавата хазна, защото нарасналите търговски обороти биха довели до повече постъпления от ДДС и корпоративни данъци.
В година, в която събираемостта на приходите от по-важна от всякога, това ще е плюс за държавата, който може да облекчи проблемите с бюджета.
Прочетете още
Работата на местните политици
Дългата ръка на НАП и другите регулатори няма как да достигне до всички населени места, най-вече по-малките села, където има точно един магазин и няма алтернатива, ако човек иска да купи нещо по-евтино от друго място.
Тук е моментът, в който трябва местната администрация – кметът, общинският съвет – да си свършат работата и да принудят институциите да се активизират, те да одитират процеса, да следят какво се случва“, добави Николов.
Според него има необходимите инструменти за това, като например даден кмет да се координира с областната управа и да поиска помощ от институциите.
Трагичният пример на Хърватия
На въпрос какъв е опитът на други европейски страни с еврото, Николов посочи, че примерът на Хърватия е „много трагичен“ и че с нея не следва да се правят сравнения.
Причината – за да покрие докрай инфлационния критерий, Хърватия въвежда редица ценови тавани на всякакви стоки, артикули и сектори.
С публикуването на положителен конвергентен доклад, таваните в страната отпадат и търговците, за да бъдат компенсирани за нереализираните печалби, вдигат цените.
Като изпуснеш духа от бутилката, става изключително трудно, защото те (политиците) впоследствие тръгнаха с един репресивен подход да контролират отново цените, което допълнително задълбочи проблема“, добави Николов.
По думите му във всички европейски страни се случва, че малките търговци се опитват да направят пари на чужд гръб, но мащабът не е голям, а 1 – 2%. Основният въпрос остава институциите да си свършат работата, за тези 1 – 2% да се установи, ако има нарушение, да се наложи санкция и да си понесат отговорността за спекулата, а всички останали да бъдат помолени да спазват някакво благоразумие с всякакви форми на меморандуми, със създаване на прозрачност на цените и т.н.
Тези инструменти не е нужно да са само покрай влизането в еврозоната. Те дългосрочно са добър инструмент за това да се следи какво се случва при цените на храните“, обобщи анализаторът.
Източник: Economic.bg
