На теория храненето трябва да е едно от най-лесните неща на света. На практика обаче често е объркващо. В епоха, в която социалните мрежи преливат от конспирации и опасни „здравословни“ трендове, става все по-трудно да разграничим истината от измислицата.
1. Храниш не само тялото си, но и мозъка.
Храненето не е само за външен вид или енергия. Мозъкът, макар да е само 2% от телесната маса, използва около 20% от енергията ни. Според диетоложката Амбър Йънг, мозъкът се нуждае от 120–130 грама въглехидрати дневно, за да функционира оптимално. Редовното хранене и балансираното меню са от ключово значение.
2. „Истинска“ и домашно приготвена храна не винаги е възможна – нито пък задължително най-добра.
Диетоложката Винчи-Цуи осъзнала, че много хора не могат редовно да готвят у дома – било поради време, финанси или умения. Освен това „здравословната“ храна не гарантира автоматично по-добро здраве. Тези навици често са свързани със социално-икономически статус и достъп. Вместо да налага нереалистични стандарти, Цуи прилага по-гъвкав и състрадателен подход.
3. Слабият външен вид ≠ добро здраве.
Телесното тегло и ИТМ (BMI) не са най-добрите показатели за здраве. Според Тан Тан Нгуен, строги диети и „йо-йо ефект“ могат да навредят както психически, така и физически. Фокусът трябва да е върху устойчиви навици – движение, редовно хранене, сън – а не върху кантара.
4. Хапването между храненията не е вредно – дори е полезно.
Пропускането на храна, когато си гладен, води до спад в енергията, концентрацията и настроението. Йънг препоръчва да се хапва на всеки 3–4 часа. Така се поддържа стабилен баланс на кръвната захар, енергията и настроението.
5. Малките промени са по-устойчиви от големи реформи.
Рязката смяна на хранителен режим често води до провал и разочарование. По-добре е да се започне с малки стъпки – напр. следобедна закуска, добавяне на зеленчуци, или закупуване на предварително нарязани продукти. Постепенната промяна е по-устойчива.
6. Не подценявай фибрите.
Макар често да остават на заден план, фибрите са ключови за здравето на червата и храносмилането. Повечето хора приемат едва 16 грама дневно, при препоръчителни 25–38 г. Според Антеа Леви, приоритет трябва да се дава на храни с висока плътност на фибри – напр. чиа семена, малини, грах и зърнени храни с трици.
7. Хранителната стойност не е всичко.
Да, калориите, протеините и фибрите са важни, но не бива да бъдат единственият фактор. Диетоложката Жанис Дада съветва да се избягва обсесията с етикети. Храната е и удоволствие, културна връзка, спомен, комфорт. Истинската „здравословност“ включва и удовлетворение, не само нутриенти.
Истината за храненето е често по-сложна от популярните митове. Но устойчивите и гъвкави подходи към храната могат да направят не само тялото, но и отношението ти към себе си по-здравословно.
И не забравяй: храненето е и удоволствие, не само задължение.
Четете още: Какво се случва с тялото ви, когато ядете шоколад всеки ден
Източник: Banker.bg
