През последните месеци в социалните мрежи се разпространява твърдението, че в рамките на Зелената сделка Европейският съюз ще наложи лимит върху въглеродните емисии на всеки гражданин. И макар Facebook да го е определил като фалшива публикация има хиляди споделяния. Хипотезата е че, ако човек „надхвърли“ личния си въглероден отпечатък, няма да може да купува храна, дрехи, вода, гориво или ток до началото на следващ отчетен период.
Подобна интерпретация звучи тревожно, но не отговаря на фактите. Преглед на официалните документи и платформи на Европейската комисия показва, че такава мярка не съществува нито в законодателството на ЕС, нито в стратегическите му планове, нито в проектите по Зелената сделка и т.нар. Fit for 55.
Няма персонални въглеродни ограничения
Ключовият инструмент за ограничаване на емисиите в ЕС – Системата за търговия с емисии (EU ETS) – е насочен към предприятия, топлоелектрически централи и енергоемки сектори, а не към индивидуални потребители. Разширението на тази система, предвидено в пакета Fit for 55, ще обхване от 2027 г. и горивата за транспорт и отопление, но отново чрез регулиране на пазарните участници, а не чрез индивидуални квоти за гражданите.
Целта на EU ETS е да ограничи общите емисии чрез система от разрешителни, но тя се прилага върху предприятията, които ги генерират, а не върху индивидуалните граждани.
Нито в Регламент (ЕС) 2021/1119 относно Европейския закон за климата, нито в която и да е част от Зелената сделка съществува предписание за „персонализирани лимити“ на въглероден отпечатък.
Какво реално предвижда Зелената сделка?
Целта на Зелената сделка е да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. чрез:
- разширяване на търговията с емисии (ETS);
- обновяване на сгради за енергийна ефективност;
- развитие на чист транспорт и индустрии;
- подкрепа за възобновяема енергия.
Нито една от тези политики не въвежда „персонализирани лимити“ или контрол върху индивидуалните покупки.
Има ли въобще „въглероден отпечатък“ на ниво гражданин?
Да – но той е доброволна мярка, използвана в различни граждански инициативи с образователна цел. Например, в рамките на Европейския климатичен пакт (официална платформа на Европейската комисия) хората могат да изчислят личния си въглероден отпечатък чрез калкулатор и да поемат ангажименти за промяна на навиците си – например по-малко пътувания с кола, пестене на енергия, намаляване на месо в диетата.
Климатичният пакт е доброволна инициатива, която вдъхновява хората да действат, а не да ги задължава със санкции“.
Подобна е и платформата Count Us In, която е подкрепена от ЕС и насърчава лични действия за намаляване на емисиите, но без да предлага лимити, санкции или ограничения на достъпа до стоки.
Как се появяват подобни твърдения?
Твърденията за „въглеродни паспорти“ и „персонални квоти“ често произлизат от спекулативни тълкувания на научни предложения, представяни като бъдеща политика. Научната литература понякога разглежда концепции като „лични въглеродни бюджети“ (personal carbon allowances) като теоретичен инструмент, но това не означава, че ЕС ги приема или разработва.
Дори Европейската агенция по околна среда (EEA) подчертава, че основните усилия за намаляване на емисиите трябва да останат на ниво индустрии и системи, а не да се прехвърлят като отговорност върху отделния гражданин.
Няма европейска политика, закон, регламент или план, който да въвежда лимити върху въглеродните емисии на физическо лице. Нито Зелената сделка, нито Fit for 55, нито EU ETS предвиждат забрана за покупки или блокиране на достъп до базови стоки въз основа на личен въглероден отпечатък.
Всички инструменти, насочени към гражданите, са доброволни, образователни и ориентирани към информиран избор, а не към ограничаване на права.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
