Голяма част от мотивите на вносителите на вота на недоверие са неоснователни, обяви финансовият министър Теменужка Петкова, която заедно с останалите членове на Министерския съвет бе в пленарната зала, докато депутати от „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ обясняваха защо смятат, че кабинетът „Желязков“ се е провалил във фискалната политика.
Теменужка Петкова поясни, че според нея този вот на недоверие не е свързан с изпълнението на бюджета към 31 май 2025 г., а по-скоро е насочен срещу успешното присъединяване на България към еврозоната.
Причината е, че всичко, което се каза, се пречупваше през призива: „Не изпълнявате приходите и заради това е виновна еврозоната“; „Направихте такъв бюджет – виновна е еврозоната“, обясни финансовият министър, след което подчерта, че България абсолютно честно и почтено е покрила всички критерии за членство в еврозоната и до броени дни ще приключи процеса по приемането на държавата ни в еврозоната от 1 януари 2026 година.
Преди това Теменужка Петкова говори конкретно по мотивите на вота на недоверие за провала във фискалната политика, като за начало призова депутатите да не злорадстват, че са заложили амбициозни приходи, обяснявайки, че тази им амбиция е била продиктувана от обстоятелството, че през последните 4 години амбициите в разходите били огромни.
„Ще направим всичко възможно – и колегите и от НАП, и от Агенция „Митници“ работят изключително целенасочено да изпълним заложените приходи в бюджета“, увери Теменужка Петкова депутатите.
След това тя отчете, че към 31 май 2025 г. приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма са в размер 31.518 млрд. лева или 34.9% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3.26 млрд. лева или с 11.5% спрямо същия период на 2024 г., като най-голям принос имат данъчните приходи, които нарастват с 15.1% или 3.39 млрд. лева.
Разходите по консолидираната фискална програма за периода 1 януари 2025 г. до 31 май 2025 г. са 34.1 млрд. лева или 35.3% от годишните разчети спрямо същия период на 2024 г., като тези разходи нарастват с 4.8 млрд. лева основно за социални плащания – пенсии, разходи за персонал, субсидии и капиталови разходи.
Бюджетното салдо към 31 декември 2025 г. е отрицателно – 2.6 млрд. лева или 1.2% от БВП при планиран дефицит на годишна база от 3% от БВР или 6.4 млрд. лева.
Салдото се формира от дефицит по националния бюджет, който е в размер 1.9 млрд. лева и дефицит по европейските средства от 690.3 млн. лева.
Теменужка Петкова обясни защо за същия период миналата година бюджетът за 2024 г. е бил с излишък от 147 млн. лева, пояснявайки, че салдото към 31 май 2024 г. се е формирало по следния начин: дефицит на национален бюджет от 900 млн. лева и излишък по европейските средства 1.1 млрд. лева и простата математика сочи, че разликата между дефицита по национален бюджет и излишъка от европейските средства дава 147 млн. лева плюс.
„Нали разбирате, че този излишък е резултат от това, че не са се реализирани проектите както по Плана за възстановяване и устойчивост, така и по оперативните програми – просто нищо не се е случвало?“, разясни финансовият министър.
По отношение на мотивите на вносителите, че политиките за устойчиви и прозрачни публични финанси са без съдържание, Теменужка Петкова обясни, че фискалните цели напълно съответстват на заложените в Закона за публичните финанси фискални правила и на новите европейски правила за икономическо управление в ЕС, целящи поддържане на устойчиви публични финанси основно чрез ограничаване на ръста на нетните първични разходи.
По този повод Петкова подчерта, че за периода 2025 – 2028 бюджетното салдо е в рамките на 3% дефицит съгласно Закона за публичните финанси.
По отношение на твърдението на вносителите на вота, че макроикономическите прогнози са твърде оптимистични и че данните за инфлацията не отговарят на реалността, Теменужка Петкова посочи, че нарастването на БВП за първото тримесечие на годината е достигнало 2.9% на годишна база, което съотвества на прогнозата на Министерството на финансите за реален растеж на икономиката от 3% през 2025 година.
По отношение на инфлацията, тя отбеляза, че тя се изчислява от НСИ по утвърдена в Европейския съвет методология, като данните подлежат на проверка и потвърждение от „Евростат“, преди те да бъдат публикувани – т.е. това е доказателство, че няма как някой да импровизира с някакви данни – тъй като те са проверявани и от „Евростат“.
Относно твърдението, че официалната средногодишна инфлация от 2.6% не кореспондира с реалността, финансовият министър подчертае, че НСИ изчислява инфлацията по правилата на Регламент 2016/792 от 11 май 2016 г. на Европарламента и на Съвета на ЕС за хармонизираните индекси на потребителските цени и за индекса на цените на жилищата.
Що се отнася до следващия мотив на вносителите на вота на недоверие, отнасящ се до реалната конвергенция на България спрямо страните в еврозоната, Теменужка Петкова коментира, че данните показват, че през последните години тя се ускорява, като средногодишният темп на растеж на българската икономика за последните 10 години изпреварва този в ЕС – за България той е 2.9% спрямо 1.7% за ЕС и така в момента България е на нивото на конвергенция, подобно на това на държавите от Централна и Източна Европа при тяхното присъединяване към еврозоната.
По отношение на държавния дълг Теменужка Петкова обясни, че планираното му нарастване не е самоцел, а следва да се разглежда като необходим инструментариум за финансиране на политиките за реализиране на поставените приоритети на правителството. Към края на 2024 г. той отговаря на критериите да е до 60% към БВП, като реално е 24.1% към края на 2024 г. и така България е на второ място в ЕС с най-ниска държавна задлъжнялост след Естония, където дългът е 23.6% спрямо БВП.
По отношение на мотива за вота, свързан нарастването на лихвените плащания по дълга финансовият министър обясни, че те се измерват през призмата на съотношението лихвен разход – БВП – и това съотношение не надхвърля 1.4 процента, което означава, че критиките са спекулативни.
По отношение на последните дългови емисии, също мотив за вота на недоверие, финансовият министър отбеляза, че подготовката и осъществяването на трансакциите по управлението на дълга следват изцяло международните правила и добрата практика в тази сфера – България е успяла да набере цялата й необходима сума при висок интерес и качество на инвеститорите, като емитираните на 28 април 2025 г. нови 9-годишни книжа са отчели най-ниския спред спрямо осреднения лихвен суап за България от 2020 г. насам, когато пазарните условия са били коренно различни в сравнение с днешните.
По отношение на мотивите на вота, свързани с фискалния резерв и с опасността правителството да изчерпа своята ликвидност и да използва средствата от Сребърния фонд, Теменужка Петкова коментира, че тези твърдения са абсолютно неоснователни и че към 31 май 2025 г. той е в размер на 13.103 млрд. лева.
По отношение на фискалните дисбаланси, също мотив за вота на недоверие, Теменужка Петкова коментира, че всичко, което е било установено като разходи през предходни периоди, вече е намерило своето място в бюджета за 2025 г. – така суми, които са за дейности, изпълнени в предходни години, но са фактурирани и разплатени през 2025 г., са докладвани на „Евростат“ през март 2025 г. и са верифицирани през „Евростат“ в рамките на нотификационния период през април 2025 година. Те обаче са отчетени като разходи в съставянето на данните за дефицита на начислена основа за 2024 г. за сектор „Държавно управление“.
По отношение на пенсионната политика Теменужка Петкова отчете, че от 1 юли пенсиите са увеличени по така нареченото швейцарско правило – с 8.6%, като съгласно основните допускания по актуализираната средносрочна прогноза за периода 2025 г. – 2028 г. като за начало се предвижда, че от 2027 г. осигурителната вноска за пенсия ще се увеличи с 1%, а от 1 януари 2028 г. – с 2 процента.
По отношение на твърденията за невъзстановения ДДС финансовият министър ги определи като неоснователни. Тя цитира конкретни данни – невъзстановеният ДДС към 31 декември 2024 г. е – 54.6 млн. лева, от които 48.7 млн. лева са заради неиздаден ревизионен акт, а 17.6 млн. лева заради неприключили проверки за установяване на факти или обстоятелства във връзка с извършени процесуални действия. Други 8.3 млн. лева не са възстановени във връзка със спиране на сроковете за възстановяване.
Относно отменената нулева ставка за ДДС върху хляба и брашното Теменужка Петкова припомни, че това са били временни мерки, чието основание вече е отпаднало.
По отношение на процента на разпределяните дивиденти от публичните предприятия финансовият министър коментира, че през годините неговият размер и подход на разпределяне е били различен. През 2010 г. и 2013 г. размерът на отчисленията за държавата е бил 80%, а през 2014 г. – 70%, като максималният размер – до 100% е практика, характерна от 2022 г., като през 2023 г. е разпределен и междинен дивидент на база 6-месечен финансов отчет от страна на Българския енергиен холдинг.
Източник: Banker.bg
