Банките по света са налели над 385 млрд. щ. долара в захранвания с въглища енергиен сектор рез последните три години, показва анализ на група от организации с идеална цел. На срещата на върха за климата COP26 в Глазгоу през 2021-а почти 200 правителства се съгласиха да ограничат употребата на въглища, а много от най.големите глобални търговски банки обещаха да декарбонизират портфейлите си. Четири години по-късно се оказва, че тези ангажименти не са оказали влияние върху финансовите потоци.
„Като че ли Глазгоу никога не се е случвал„, коментира Катрин Гансвинт – директор по финансовите проучвания в Urgewald – германска организация с идеална цел, която е съавтор на анализа. В него се установява, че след временен спад през 2023-а, банковото финансиране на твърдото гориво се е раздуло през 2024-а до над 130 млрд. долара.
Въглищата, които са най-замърсяващият енергиен източник, захранват над две трети от световното производство на електроенергия, по информация на Международната агенция по енергетика. Ако захранваните с твърдото гориво електроцентрали продължат да работят както досега, само това може да тласне света отвъд заложената в Парижкото споразумение за климата цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий спрямо епохата преди индустриалната революция.
Въпреки че потокът от нови въглищни проекти пресъхва, съществуващата армия от въглищни централи се запазва, посочва Urgewald. Ранното затваряне на тези обекти е сложно, особено в развиващите се държави, където те са само на няколко години. В резултат, не е достатъчно единствено наличието на нови източници на чиста енергия, но и успоредно с тях да бъдат компенсирани и финансовите поддръжници на зеления преход. Междувременно, направените усилия за ранно затваряне на централите е възпрепятствано от закъснения, както и от политически и финансови пречки.
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом стимулира допълнително въглищния бранш. В началото на тази година той подписа набор от мерки, насочни към разширяване на потреблението и производството на въглища в Съединените щати.
По информация на Urgewald, китайските банки са водещитe доставчици на свързаното с въглища финансиране с предоставените 248,2 млрд. долара между 2022-а и 2024-а. На второ място са американските кредитори, оглавени от „Банк ъф Америка“, „Джей Пи Морган Чейз“ и „Ситигруп“, с инвестирани 51 млрд. долара. Следват японските банки с 21.25 млрд. долара, европейските – с почти 20 млрд. долара и канадските – с 12.3 млрд. долара.
Нюйоркската „Джефрис файненшъл груп“ е с най-бързо нарастващ въглищен портфейл и почти 400% скок на финансирането на бранша за разглеждания тригодишен период. В Европа „отличниците“ са „Барклис“ и „Дойче банк“.
В коментар на данните на Urgewald германският кредитор подчертава, че е свил участието си в секторите, отделящи най-големи количества въглроден двуокис през последните 10 години и през 2024-а е редуцирал с 42% емисите, свързани с неговите инвестиции и кредитиране във въглищния бранш спрямо 2021 година.
След първоначалната вълна от действия за орязване на финансирането, някои банки облекчиха ограниченията за твърдото гориво през последните години. В края на 2023-а „Банк ъф Америка“ замени ангажимента си да не финансира нови тецове на въглища с изискването да провежда тестове преди да отпуска заеми. През 2024-а базираната в Сидни Macquarie Group облекчи правилата за финансиране на въглищата, използвани за производството на стомана.
Като цяло, едва 24 от общо 99 най-едри глобални банки имат планове да спрат въглищното финансиране до 2040-а – крайният срок за спасяване на климата на Международната агенция по енергетика. Повечето програми са съсредоточени единствено върху твърдото гориво, използвано за генериране на електроенергия и пренебрегват по-силно замърсяващите въглища за добив на стомана с мотив, че те са от решаващо значение за подобрението на инфраструктурата, която е в основата на енергийния преход – разграничение, пренебрегващо търговските модели на пазара.
Има и признаци, че преоценката на въглищата от някои кредитори оказва въздействие, твърди Бари Тюдор – главен изпълнителен директор на австралийската минна компания Pembroke Resources. Между 2020-а и 2022-а броят на желаещите да финансират проекта на мината за добив на стомана с въглища Olive Downs в Куинсланд е паднал до три от грубо 20. Но сега нещата започват да се обръщат, защото, според Тюдор, „институциите са осъзнали, че ситуацията е малко по-нюансирана“.
Източник: Banker.bg
