Българска народна банка (БНБ) завиши прогнозите си за ръста на българската икономика през тази и следващата година, става ясно в публикуваната в петък „Макроикономическа прогноза“ на БНБ.
В нея се посочва, че ръстът на БВП на България през 2025 г. и през 2026 г. ще е в размер на съответно 2.9% и 2.7%. За сравнение – прогнозата от март предвиждаше повишение от 2.8% за 2025 г. и 2.2% за 2026 г.
През 2024 г. българската икономика се разшири с 2.8 на сто.
Главните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и основните му компоненти са свързани с постъпилите допълнителни данни за икономическата активност през първото тримесечие на 2025 г., както и с промените в техническите допускания за външната среда“, обяснява банката.
От там обаче допълват, че ревизиите са „почти изцяло компенсирани от по-негативно развитие при износа на стоки и услуги“. Същевременно, оценките за ръста през 2027 г. са занижени от 3.1% на 2.7%.
Ръстът на заплатите ще подсили този на цените
Друга ревизия в настоящия бюлетин е и тази за инфлацията, която се очаква да се ускори през следващите две години.
Докато през март банката очакваше инфлация от 3.5% за 2025 г., сега оценките са за ниво от 3.8% (при отчетени 2.1% през 2024 г.).
За 2026 г. инфлацията ще е 3.8% (при 2.5% предишна прогноза), а през 2027 г. тя ще е 3% (при 2.6% предходна прогноза).
Прогнозата за инфлацията (…) е в резултат на прогнозираните по-високи темпове на нарастване на цените на услугите и храните в съответствие с възходящите ревизии при растежа на частното потребление и заплатите“, пишат експертите.
Повече депозити
Вследствие на предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. БНБ прогнозира, че годишният растеж на депозитите ще се ускори през втората половина на 2025 г. Това ще е главно в резултат на предвижданото по-интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с цел последващо превалутиране в евро.
Същевременно се очаква присъединяването на България към еврозоната да се отрази в засилване на трансмисията от паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) към монетарните условия в страната. Годишният растеж на кредита на неправителствения сектор
се прогнозира да следва тенденция към забавяне, но да остане сравнително висок през периода 2025–2027 г.
Рискове пред прогнозата
От ведомството на управителя Димитър Радев посочват, че базисният сценарий на прогнозата се характеризира с висока степен на несигурност,
произтичаща от външната среда. Основните източници на несигурност са свързани с потенциалните промени в търговската политика на САЩ и ответните реакции на основните им търговски партньори, както и с вероятността от задълбочаване на геополитическите конфликти в Близкия изток.
Тези фактори е възможно да окажат съществено негативно влияние върху икономическата активност в България“, смятат от БНБ.
Колкото до вътрешните фактори, влияние може да окажат по-бавно от заложеното изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС. От друга страна, съществува риск за извършване на разходи за отбрана в по-голям размер от заложеното в прогнозата, както по отношение на по-високи публични инвестиции, така и на по-високо публично потребление, което би довело до по-висок растеж на БВП.
Частното потребление също е възможно да бъде по-високо от прогнозираното в базисния сценарий през 2026 г. и 2027 г. при по-голямо повишение на заплатите и фискалните трансфери към домакинствата и по-ниска склонност на домакинствата към спестяване, в случай че реалните лихвени проценти по депозитите се запазят отрицателни.
Източник: Economic.bg
