Живеем във време, в което си взаимодействаме все повече с изкуствен интелект (ще използваме абревиатурата на английски език – AI). Какво е нужно да знаем ние, хората? Този въпрос задаваме на Copilot и споделяме част от онова, което той казва. Обръщаме внимание, че говори за „безспорно вълнуващо време, когато изкуственият интелект не е просто технологична новост, а активен партньор в ежедневието ни“.
Изкуственият интелект е инструмент, а не заместител. AI помага за ускоряване на процеси, анализиране на огромни количества информация и автоматизиране на задачи, но не замества човешката критична мисъл, творчество и емоции.
AI не „мисли“ като човек. Макар че разговорът може да се усеща естествен, AI не изпитва емоции, няма интуиция и не притежава самосъзнание. Той работи на основата на алгоритми, модели и данни, но няма собствени желания или мотиви.
Критично мислене при информация от AI. Интелигентният анализ на данни е мощно оръжие, но изкуственият интелект може да прави грешки. Винаги е добре информацията да се проверява от надеждни източници.
Възможностите ще се разширяват. AI вече влияе на образованието, медицината, изкуствата, бизнеса – и това е само началото.
Какви промени ще настъпят на трудовия пазар заради AI?
Изкуственият интелект оказва значително влияние и върху трудовия пазар, а промените тепърва ще стават по-дълбоки и мащабни. Ето някои ключови тенденции, които да очакваме:
Автоматизация на рутинни задачи. Това ще доведе до намаляване на търсенето на определени позиции, особено такива, които включват предимно механична обработка на информация.
Промяна на необходимите умения. Компаниите ще търсят все повече хора с дигитални умения, аналитично мислене и способност за работа с AI. Креативността, адаптивността и критичното мислене ще бъдат все по-ценени.
Създаване на нови работни места. Макар някои професии да изчезнат, нови роли ще се появят – специалисти по AI етика, анализатори на алгоритми, експерти по човешко – АI взаимодействие, инженери за поддръжка и развитие на интелигентни системи.
Ускоряване на решенията и продуктивността. AI ще подпомага специалистите, вместо да ги замества напълно – например в медицината ще анализира изображения и ще предлага диагнози, но лекарите ще вземат финалното решение. В творческите индустрии AI ще генерира идеи, но художниците и писателите ще дават финалния щрих.
Възможност за персонализирана работа. Технологиите ще позволят повече гъвкави модели на заетост – дистанционна работа, персонализирани кариерни пътеки, дори напълно нови форми на заетост, свързани с AI-подпомогнато предприемачество.
Етични и социални предизвикателства. Ще се появят въпроси относно запазването на работни места, справедливото заплащане и социалното влияние. Ще бъде важно да се създадат добри политики за преквалификация на хората, които ще бъдат засегнати от автоматизацията.
Предлагаме мнението на няколко специалисти, сред които и Ерик Лютс, главен мениджър „Иновации“ и член на Изпълнителния комитет на KBC Group :
Ролята на изкуствения интелект занапред не е да замени хората, а да повиши тяхната работоспособност и ефективност. Наричаме това „Модел Кентавър“ и в неговата основа е идеята да направи човека по-силен, като увеличи личната му производителност и като облекчи извършването на ежедневни рутинни задачи.
Когато ползват иновации, хората търсят комфорт, а не технологии, за тях е важно да им е по-лесно, удобно, да могат бързо и сигурно да свършат това, което искат. Ето защо, ако финансовият сектор иска да бъде конкурентен и да предостави
добро клиентско изживяване
той трябва да отговори на тези очаквания. Не е достатъчно просто да следваме клиента, ние трябва да предвиждаме неговото поведение и очаквания, да го учим, да му предлагаме бързи, умни, лесни и адекватни решения и продукти.
Където е възможно, всичко трябва да е силно автоматизирано, като не бива да има никаква намеса на човека. Иначе пречите на самото скалиране и влошавате опита на клиента. Ако искате да му осигурите комфорт, трябва имате предвид следното – когато клиентът се промени, ние вървим след клиента. Само да предвидиш нуждите на клиента не е достатъчно. Често си казваме, че нещо върши работа днес, но не е достатъчно за утре. Автоматизацията може да се прави с огромни бюджети, но клиентите да не са щастливи от резултата. Има процеси, които са напълно автоматизирани, а други все още не. Изкуственият интелект обаче е
навсякъде
Той е вече на 80 години. В началото не го виждахме, на стана внезапен пробив. Не на предна линия в офиса, а там, където има по-рискови ситуации – правни и финансови условия например. Все още има какво да правим във връзка с AI. Някоя апликация може да подобри работата с клиентите. И трябва много бързо да правите анализ, тъй като може да няма време клиентите да ви чакат. Нещо, което предстои, е заместването на хората. Въпросът е
как да запазим хората
при наличието на AI. Как да им помогнем да станат по-ефективни и по-квалифицирани чрез еволюция на AI. Никой не иска да се занимава с организиране на заседанията на борда на директорите и с друга административно работа. Всичко това вече може да се прави чрез въвеждането на AI. Чрез увеличаване използването на AI може да подобрим дейността в конкретна област. Много от средствата в бюджета отиват за търговски и правни разходи и какво ли още не. Системата работи по начин, по който преди време е замислена да ни служи днес. Но ако намалим разходите и създадем по-добро удовлетворение на клиента чрез по-цялостно въвеждане на AI? Да,
AI агентът е интерактивен
Той докладва дали клиентът е доволен. Мениджърът на тази база може да промени нещата. Така ще се повиши производителността на хората. Все още срещаме учудване, че AI с много големи крачки върви напред. Това, което не се вижда, а се развива бързо, е AI Агентът. Става дума за голям модел за действие. Той може да прави много неща дигитално и търси помощ онлайн.
Когато говорим за AI, вече не знаем кое е реално и кое – не. Но може да имаме доверие в банките и застраховането. AI ще продължава да навлиза. Разширявайте мащабите и екосистемата, но не позволявайте да ви изтикват в ъгъла, тъй като това ще е фатално.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
