Когато хората определят държави като „богати“ или „бедни“, това може да означава много различни неща. Но за изследователите и политиците е полезно да имат начин да сравняват държавите по доход, използвайки ясни критерии, пише Световната банка в своя блог.
Един широко използван подход е именно системата за класификация на доходите на институцията, която поставя държавите в четири групи: държави с нисък, по-нисък среден, по-висок среден и висок доход. Тези групи са предназначени предимно за аналитични и статистически цели.
Те се използват в много международни набори от данни, като например показателите за световно развитие, изготвяни от Световната банка, които включват информация по теми от достъпа до енергия и образование до световната търговия – и често се цитират в изследвания и медии.
Тази статия обяснява как държавите се разпределят в групи по доходи, как се определят и актуализират праговете между групите и някои от ограниченията на тази класификация.
Как държавите се разпределят в групи по доходи?
Всяка година Световната банка определя държавите в различните групи по доходи въз основа на брутния национален доход (БНД) на глава от населението. Това е мярка за средния доход на жителите на дадена страна, включително доходите, получени в чужбина. Изчислява се чрез разделяне на общия БНД на дадена страна на нейното население.
Световната банка използва този показател, защото е наличен за повечето страни. Той не е перфектна мярка за развитие, но обикновено съвпада с други показатели за жизнен стандарт, като детска смъртност, продължителност на живота и достъп до основни стоки, като безопасна питейна вода.
Тъй като страните отчитат БНД в местните си валути, Световната банка преобразува тези числа в щатски долари, използвайки валутни курсове. Преобразуването използва метода „Атлас“, който осреднява валутните курсове за текущата и последните две години, коригирани спрямо инфлацията, за да се намалят краткосрочните валутни колебания.
Може да се случи Световната банка да коригира това, което хората реално могат да купят с доходите си – тоест да коригира разликите в покупателната способност между страните – но това не е част от настоящия метод. Ще се върнем към това в раздела за ограниченията по-долу.
След като БНД на глава от населението се изрази в щатски долари, страните се поставят в една от четирите групи по доходи въз основа на специфични прагове. Класификацията обхваща по-голямата част от света: 189 държави членки на Световната банка и много други с население над 30 000 души.
Всяка година през юли институцията променя класификацията, използвайки най-актуалните оценки за БНД на глава от населението.
Картата по-долу показва как държавите са класифицирани по доход. Използвайки времевата линия, можете да разгледате как групите са се променяли ежегодно от 1987 г. насам.
Как се определят праговете на доходите?
Праговете на доходите, които разделят групите, са определени за първи път в края на 80-те години на миналия век, когато е въведена тази система за класификация. По това време те са били съобразени с политиките на Световната банка за отпускане на заеми на държави. Институцията е използвала средните доходи, за да определи кои държави отговарят на условията за преференциални заеми (с ниски лихвени проценти и дълги срокове на погасяване), които са били запазени за най-бедните страни в света.
Този праг за получаване на такива заеми се е превърнал в граница между държавите с ниски и средни доходи. След това Банката е добавила още два прага, за да позволи по-нататъшни разграничения между останалите държави. Те са определени въз основа на разпределението на доходите на държавите по това време, а не на правилата за кредитиране.
Днес праговете вече не са свързани с операциите на Банката, но се актуализират ежегодно, за да се отчете инфлацията. Тази корекция се основава на глобалната инфлация.
Това означава, че класификацията е абсолютна. Държавите се групират според предварително определени прагове и класирането на дадена държава зависи само от нейния БНД на глава от населението, а не от това как се представя спрямо други държави.
Праговете за групите по доходи за 2024 г. бяха (в щатски долари):
- Нисък доход: 1 135 долара или по-малко;
- Доход до среден доход: от 1 136 до 4 495 долара;
- Доход до среден доход: от 4 496 до 13 935 долара;
- Висок доход: Над 13 935 долара.
Ако БНД на глава от населението на дадена държава премине някой от праговете, тя отива в нова група по доходи при следващата актуализация.
Тъй като БНД на глава от населението се променя с течение на времето, а праговете се преразглеждат ежегодно, държавите могат да се местят между групи по доходи с течение на времето. Тези движения могат да отразяват реални промени в доходите, промени във валутните курсове или актуализации на данните за населението.
В дългосрочен план повечето държави са се изкачвали по стълбицата на доходите с растежа на икономиките си. Държавите обаче могат и да се спускат надолу – и някои са го правили, особено в периоди на война и икономическа криза. Два примера са Сирия и Йемен, които преминаха от нисък среден доход към нисък доход през 2017 г. Броят на държавите във всяка група по доходи се е променил значително от 1987 г. насам.
Когато чуем, че има четири групи по доходи, може да си представим, че населението на света е равномерно разпределено между тях, например около 25% от хората да живеят във всяка от тях. Но това не е така. Отново, тези групи се определят въз основа на абсолютни прагове, а не на относителни граници, които се променят в зависимост от напредъка на други страни.
През 1987 г. повече от половината от населението е живяло в страни с ниски доходи. Днес този дял е паднал до по-малко от 10%. Само малка част от населението на света живее в страни с ниски доходи, докато повечето живеят в страни със средни доходи. Можете да видите тази промяна с течение на времето в графиката по-долу.
Какви са ограниченията на метода на Световната банка?
Групите по доходи на Световната банка предлагат полезен начин за сравняване на държавите по ниво на доходи, но както всяка класификационна система и те имат ограничения.
Едно такова е, че класирането в група се основава само на БНД на глава от населението, което отразява средния доход в дадена страна. Като средна стойност, тя не показва как се разпределя доходът в страната. Ако доходите са разпределени много неравномерно, дори в страна с високи доходи може да има голям брой хора, живеещи в бедност. Днес много от най-бедните хора в света живеят в страни, обозначени в категорията „среден доход“.
Освен това, БНД на глава от населението може да подценява средните доходи в страни, където голяма част от икономиката се осъществява неформално или не се регистрира. По-специално, в страните с по-ниски доходи много хора работят извън формалния сектор. В такива случаи данните за БНД може да не отразяват напълно това, което хората печелят и с което живеят.
Праговете, които разделят групите по доходи, също имат ограничения. Първоначално те са били обвързани с правилата за кредитиране на Банката през 80-те години на миналия век и оттогава са останали до голяма степен непроменени, с изключение на корекциите за инфлация. Няма естествени прекъсвания в нивата на доходите при тези прагове и преминаването от малко под до малко над прага не означава, че жизненият стандарт на хората се е променил съществено. Някои изследователи поставят под въпрос дали настоящите прагове обхващат значими разлики в развитието и призовават за актуализирани подходи.
И накрая, тази класификация разчита на пазарни валутни курсове за преобразуване на БНД на глава от населението от местни валути в щатски долари. С метода „Атлас“, Световната банка използва осреднени за три години курсове, за да изглади колебанията, но този подход не отчита разликите в покупателната способност между държавите – т.е. какво хората могат да купят с доходите си в собствената си страна. Използването на коригирани данни по паритет на покупателната способност (ППС), като например международни долари, е една от възможностите за отчитане на тези ценови разлики. Световната банка е признала този проблем и отбелязва, че използването на ППС се разглежда за бъдещи актуализации.
Източник: Economic.bg
