Петър Петров е експерт по изкуствен интелект (AI) и директор AI във фонда за рисков капитал Eleven Ventures. Има дългогодишен опит в софтуерната индустрия, основател на консултантската компания AI: Soul and Silicon и автор на едноименната книга „Изкуствен интелект: душа и силиций“. Учил е финанси и невропсихология в City University of New York.
Защо AI е толкова различен от всички предишни технологични пробиви и как бързината на неговото развитие ни принуждава да преосмислим адаптацията си? Реални ли са рисковете, които AI носи днес, и как технологиите засягат бизнеса? Какви са предизвикателствата през българския бизнес при внедряването на AI, както и факторите, които правят една AI компания привлекателна за инвестиция?
За всичко това разговаряме с Петър Петров. С него се срещнахме на технологичния форум Webit 2025, където изнесе лекция за развитието на изкуствения интелекти и намирането на място в този хаос.
Г-н Петров, казвате, че основната цел на работата Ви е да запознаете хората с изкуствения интелект, за да могат да се адаптират към промените. Кое е първото и основното, което трябва да знаят за технологията?
Това, което често се изпуска, е, че изкуственият интелект е доста различен от всичко останало, с което сме се сблъсквали досега. Ако се опитваме да си представяме как ще се развиват нещата, не е много полезно да гледаме назад в историята, защото технологиите и промените, които са се случвали – било то революции или просто някакви универсални изобретения – са от съвсем различен калибър от изкуствения интелект.
Ще дам пример: ако в миналото е имало някакъв пробив в една наука, той си остава там. Сега, когато има пробив в AI, този пробив отива към всички индустрии и всички развития.
Как хората и бизнесът въобще да се ориентират в тази динамика и в нещо, което се променя абсолютно всеки ден?
Трудно е действително, защото е изключително динамично. Аз самият едва смогвам, при положение че това ми е работата. Останалите хора, които са заети, управляват компании или просто си живеят ежедневието се налага под някаква форма да се информират. Може би най-ефективният начин е човек да си намери определени хора, които „смилат“ информацията, обработват я и така да може да получава ъпдейти в съкратен вариант, но поне да усеща пулса на това какво се случва, особено в сферата, в която се интересува.
Как AI технологиите се отразяват на доверието, включително в медиите?
Доверието придобива съвсем друго измерение. Става много важно да знаеш на кого да вярваш във време, в което технологията прави така, че често е неразличимо дали едно изображение, съдържание или видео е AI генерирано, или не. Има го този проблем, че ефектите стават вече толкова добри, че не могат да се разпознават, и от тази гледна точка ще става действително важно кой е източникът на информацията. Ако се гледат интервюта с хора в социалните мрежи, абсолютно може да са фалшифицирани и то с лекота. Това вече не изисква особени знания, за да може да бъде направено.
Така че действително големите медии отново имат предимството да имат авторитет. Минусът при тях е, че обикновено е трудно да задълбават предвид ограниченото ефирно време или ако е печатна медия – е трудно да се задълбае в темите в детайл.
Много се спекулира с рисковете от AI, но кога наистина има резон да се смята, че тази технология става опасна?
Сега. Защото отзад седят толкова много неща, толкова много информация. Човек трябва да може да гледа първо времево как се развиват нещата. Когато си говорим за това докъде е стигнала някаква технология и дали може или не може да прави нещо, искаме да погледнем назад месеци или години и да видим за колко време е стигнала дотук. Само преди година и половина например AI изобщо не можеше да пише софтуер. Изведнъж се оказа, че в момента по измервателните бенчмаркове за това вече е постигнал около 80% успеваемост – т.е. пише код може би по-добър от голяма част от програмистите и то много по-бързо.
Важно е да се погледне какво се е случило за година и половина, защото от тук може да си задаваме въпроса с каква скорост се движи това развитие и какво ще стане след още година и половина, и как ще се отрази това на всичко. И това е само за софтуера, а то важи във всяка една друга индустрия.
Има ли изобщо област, в която можем да говорим за превъзходство на човека и човешкия мозък над изкуствения интелект?
Превъзходство няма. Това, което има, е уникалността на това, че ние сме хора, и тя идва от начина, по който работи нашият мозък и нашето тяло, свързано с невротрансмитери и хормони. Реално ние нямаме някакво превъзходство, защото в крайна сметка технологията, която сме направили, е копие на нашия мозък, само че може да бъде разширена, уголемена и да бъде забързана чрез повече компютри. Ние не можем да включваме шест човека да направят една задача – тя си остава в нашата глава. Така че единственото, което можем да правим, е да се свързваме с него (б.а. – изкуствения интелект) и да го използваме на максимум.
Споменахте софтуерните разработчици. Кои са другите интелектуални професии, според Вас, които в следващите 2 – 3 години ще бъдат много силно засегнати от навлизането на изкуствения интелект?
Почти всички професии ще бъдат силно засегнати от способностите на AI. Но кога и как ще навлезе в различните професии, не мога да преценя. Знам, че имаме икономическия стимул, имаме капитализма, който бута напред всеки един човек и компания да се бори и да оптимизира всичко. Така че има мотивиращи фактори на ниво държави и компании да се внедрява, използва и развива AI. Но точно кога и как тези неща ще започнат реално да навлизат, не е ясно. Например, въпреки че има невероятни способности в програмирането, още не се използват на максимум на много от местата.
А има ли бизнеси, които може да останат незасегнати?
Това, което знам, е, че навсякъде, където се използва човешки интелект, ще има полза от AI. При всички положения, ако има мозък, който извършва когнитивна дейност – независимо дали е като управител, мениджър или служител в някаква професия – това нещо може да се възползва от AI.
Какви са наблюденията Ви за България конкретно – възползва ли се бизнесът от технологията?
Нито тук, нито на други места технологията се използва толкова, колкото може да бъде използвана. Причините са много и най-различни и те много често са свързани с човешкия фактор. При всеки разговор с компании, които ние водим, се разбира, че има нерешителност, страхове, проблеми с бюджета. В повечето случаи те изобщо не знаят на какво е способен AI и каква е трансформационната сила, с която идва. Много трудно се обяснява на хората какво ще се случва и как ще се случва, и трудно се планира, защото технологията се развива изключително бързо.
Вие сте директор AI във фонда за рисков капитал Eleven. Кои са ключовите фактори, които правят една AI базирана компания привлекателна за инвестиция в текущия динамичен пазар?
Различни фактори са и много дискусии се водят за това. Откакто преди няколко години се появи генеративният AI, започваме да размишляваме по нови фактори. Например какви данни има една компания, защото данните са основата за това да се изгради модел, който другите не могат да изградят. Разглеждаме дали имат сериозна технология, която е написана от хора, които си разбират от работата и която трудно може да се възпроизведе.
В момента разглеждаме особено много основателите на компаниите – дали са готови да приемат концепцията за това да бъдат напълно AI задвижвани, защото се оказва, че трансформацията на компаниите към това е изключително трудна. Едно от интересните и важни неща, които се гледа, е: тези хора готови ли са от ден 1 да се учат на AI и да използват AI? Защото това ще им даде невероятно предимство в скоростта, с която се движат във всяко едно отношение.
Има ли риск от надуване на „балон“ от компании, които се представят като AI базирани?
Ако става дума за това, че компаниите се представят като все едно имат много AI и го правят заради маркетинг, това е лесно да се проверява. Като кажат „ние сме AI компания“ и после ни покажат всъщност каква е технологията отзад, какво правят – тези неща бързо се виждат. Има много компании, които просто използват API връзки към GPT, и после го предоставят на потребителя по някакъв друг начин. Това обикновено не са проекти, в които ние бихме инвестирали, защото те нямат никакъв защитен механизъм.
Какви, според Вас, са позициите на България и региона в контекста на развитието на тази технология?
Недостатъците са ясни – изискват се много пари и много хора, които знаят какво правят – а ние ги нямаме тези неща. Така че не бихме могли да направим някакви огромни постижения в сферата на AI, както много други държави няма да могат, просто защото нещата, които се изискват за да създадеш функционален модел, са много на високо ниво – и като пари, и като кадри.
Плюсовете са, че имаме някакви звена, които са ключови и важни. Едно от тях е институтът INSAIT, където действително се обучават такива кадри и се работи по истински проекти. Това е една от най-смислените инициативи за AI в България. За съжаление, има много малко пари и много малко ресурси. Другото е финансирането за суперкомпютър, който ще се ползва за изкуствен интелект, но това ще дойде след години. Тепърва сега започва да се планира, a в света на AI години могат да значат много неща.
Източник: Economic.bg
