Миналата година беше най-топлата в историята както в Европа, така и в световен мащаб, като температурите надминаха всички предишни нива, от 1850 г. насам. В световен мащаб последните десет години бележат и най-топлото десетилетие в историята, пише Euronews.
Европа е най-бързо затоплящият се континент на Земята, като температурата се е повишила с два пъти по-висок от средния глобален темп от 80-те години на миналия век насам, според доклада за състоянието на климата в Европа.
Няколко проучвания показват, че нарастващата честота на топлинните вълни вече оказва значително въздействие върху европейската икономика, което води до загуби на брутен вътрешен продукт (БВП) и производителност на труда. Експертите предупреждават, че тези икономически въздействия ще се увеличат рязко през следващите десетилетия.
В проучване, публикувано в Nature Communications, Дейвид Гарсия-Леон и колегите му са изследвали горещите вълни през четири изключително горещи години – 2003, 2010, 2015 и 2018 г. – и са сравнили тяхното въздействие с историческата базова линия от 1981 до 2010 г.
В тези избрани години общите очаквани икономически щети от горещите вълни са варирали между 0.3 и 0.5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европа, обхващащ ЕС, Обединеното кралство и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Това представлява от 1.5 до 2.5 пъти средните годишни икономически загуби от екстремни горещини през периода 1981 – 2010 г., които са били приблизително 0.2% от БВП.
Тези оценки предполагат, че не са приложени допълнителни мерки за смекчаване или адаптиране.
Според статията, средните икономически загуби от топлинни вълни се очаква да се увеличат от историческата средна стойност 0.21% от БВП (1981 – 2010 г.) до 0.77% през 2035 – 2045 г., 0.96% през 2045 – 2055 г. и над 1.14% до 60-те години на 21-ви век. Тези прогнози могат да се променят в зависимост от това колко числата се различават от средните.
Графиката по-горе, базирана на данни, споделени с Euronews от Гарсия-Леон, илюстрира диапазона между най-леките и най-тежките прогнозирани сценарии.
Южна Европа е изправена пред най-големи загуби
Държави като Кипър, Хърватия, Португалия, Малта, Испания и Румъния очакват най-големите прогнозирани икономически загуби, като въздействията достигат или надвишават -2.5% от БВП до периода 2055 – 2064 г. Гърция и Италия (и двете -2.17%) и Франция (-1.46%) също се очаква да претърпят значителни загуби до 60-те години на 21-ви век.
Всички тези страни вече са уязвими поради по-горещия си климат и се очаква да изпитат най-драматичното увеличение на щетите от горещи вълни.
Великобритания и Ирландия са най-малко засегнати
Великобритания, Ирландия, Дания, Нидерландия и Белгия могат да очакват относително по-ниско въздействие върху БВП, като цяло остават под -0.5% дори в най-лошите бъдещи сценарии. Въпреки това, почти всички страни, дори в по-хладните региони, има постоянна низходяща тенденция, което показва влошаващи се ефекти с течение на времето.
Загуби на производителност на труда
Докладът на ОИСР от 2024 г. на Хелия Коста и нейните колеги, обхващащ 23 страни – включително 21 в Европа, заедно с Япония и Южна Корея – установява, че високите температури намаляват производителността на труда. Изследването се основава на подробни метеорологични данни и финансова информация от над 2.7 милиона фирми между 2000 и 2021 г.
Те установяват, че както увеличаването на броя на дните с високи температури, така и появата на горещи вълни значително намаляват производителността на труда. Техните базови оценки показват, че десет допълнителни дни над 35°C през годината водят до 0.3% намаление на годишната производителност на труда във фирмите. Процентът е 0.2 при над 30°C.
Когато е над 40°C, въздействието нараства рязко – намалява производителността с над 1.5%, достигайки 1.9%. Ефектите варират от -1.1 до -2.7%, което предполага, че в този най-екстремен сценарий загубите могат да надхвърлят 2.5%.
Испания е най-силно засегната
Симулациите на ОИСР разкриха потенциалните загуби на производителност поради топлинен стрес в различните страни през разглеждания период и в бъдеще. Испания регистрира най-голямата промяна в производителността на труда поради увеличаването на дните с топлинен стрес, със спад от 0.22% в периодите 2000 – 2004 и 2017 – 2021.
Следват Франция и Унгария, всяка със загуба от 0.13%. Други страни със загуби от 0.1% или повече включват Словакия, България, Словения, Италия, Полша и Румъния.
Когато топлинният стрес е свързан с повишаване на температурата с 2°C в симулацията, представляваща бъдещи условия, нивото на загуби на производителност се увеличава рязко. Симулацията показва, че производителността на труда може да спадне с над 0.8% в Испания и с около 0.5% в Италия и България. За разлика от това, северните страни, като Дания и Финландия, очакват да се сблъскат с най-малки загуби.
Сред петте най-големи икономики в Европа, Обединеното кралство постоянно показва най-нисък спад в производителността и в двата сценария.
Европейските страни обръщат ли внимание?
Дейвид Гарсия-Леон, научен съветник в испанското Министерство на земеделието, рибарството и храните, отбеляза, че някои практики за адаптация вече са често срещани в Европа. Например, работещите на открито често променят работното си време през летните месеци и правят задължителни почивки, за да избегнат топлинния стрес.
Тези практики неизбежно ще трябва да се разширят в по-северните региони, тъй като горещите вълни стават по-чести и интензивни“, каза той пред Euronews Business.
И добавя, че някои страни вече са внедрили инструменти като локализирани системи за ранно предупреждение за екстремни горещини, но те трябва да бъдат разширени в цяла Европа.
Елия Коста, икономист в ОИСР и водещ автор на доклада, посочи, че много от тях са внедрили или предложили мерки като регулиране на работата на открито по време на горещи вълни.
Политически препоръки от експерти
Коста предлага два критични политически приоритета.
Първо, спешната необходимост от поддържане и увеличаване на усилията за смекчаване на изменението на климата, за да се ограничи нарастващата интензивност и честота на горещите вълни – и по този начин да се намалят щетите при източника“, каза тя пред Euronews Business.
„Второ, ние подчертаваме важността на приемането на мерки за адаптация, като подобряване на вентилацията на работното място, коригиране на работното време, за да се избегнат пиковите горещини, или разширяване на градските зелени площи, за да се понижат температурите на околната среда“, добави тя.
Гарсия-Леон подчерта, че предишните мерки вече не са достатъчни, предвид нарастващата честота и интензивност на екстремните горещини.
Политиките за здравословни условия на труд трябва да бъдат допълнени от по-широки публични политики, които подкрепят разработването на местни планове за адаптация. Например, мерките за градско и пространствено планиране са от съществено значение за смекчаване на ефекта на топлинния остров“, каза той.
Източник: Economic.bg
