България продължава да се вмества в рамките на допустимата за еврозоната инфлация, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Въпреки че страната вече е одобрена за еврозоната и със сигурност на 1 януари 2026 г. ще стане 21-вия член, е поела ангажимент да поддържа ценова стабилност и занапред.
Според данните от Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), средногодишната инфлация в България – показателят, който се използва за оценка, е 2.8%, ускорявайки се от отчетените в последните три месеца 2.7%. Средното ниво на трите страни членки с най-ниска инфлация е 1.3%. Според правилата, показателят в България не може да надвишава с повече от 1.5 пр. пункта това ниво. В случая горната граница е точно 2.8%.
През юни трите страни с най-ниска средногодишна инфлация са Ирландия (1.2%), Франция (1.4%) и Дания (1.5%).
За очакваното изпълнение на критерия съобщи ден по-рано финансовият министър Теменужка Петкова. На брифинг след заседание на Министерския съвет тя заяви, че „за да няма спекулации по тази наистина важна тема“, предварителните оценки потвърждават продължаващото изпълнение на критерия от България.
Ускоряването на инфлацията в страната обаче е факт. Данните на Националния статистически институт (НСИ) през последните месеци показват ускорение в темпа на покачване на цените, който през юни достигна 4.4% на годишна база – най-високият от декември 2023 г. насам.
Редица икономисти и финансисти, с които Economic.bg разговаря, прогнозират още по-високи цени в следващите месеци. Според някои, тази тенденция може да е полезна за събирането на почти невероятните приходи в държавния бюджет за 2025 г., но удря по покупателната способност на българите.
В момента инфлацията в България се ускорява и това има връзка с въвеждането на еврото, беше потвърдено и от НАП“, каза Димитър Чобанов, финансист и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Той визира установената спекула покрай предстоящото въвеждане на еврото, която бе засечена от регулаторите още преди окончателното решение за присъединяване на България към еврозоната, считано от 1 януари 2026 г. По думите на Чобанов, това ще даде „глътка въздух“ на правителството, защото по-високите цени означават и повече приходи от ДДС. Това можело да се отрази и на заплатите, които финансистът очаква да се увеличат до края на годината, заедно с печалбите на фирмите.
Източник: Economic.bg
