Брюксел засилва натиска върху България заради спорния Закон за електронното управление от 2019 г. Той години наред позволява директното възлагане на IT поръчки на държавната компания „Информационно обслужване“ АД, заобикаляйки правилата за конкуренция и прозрачност.
Сега Европейската комисия предприема следваща, втора стъпка в наказателната процедура срещу държавата и официално ѝ изпрати мотивирано становище за нарушението на правилата за обществени поръчки, което облагодетелства националния системен интегратор.
Според Брюксел българският Закон противоречи на Директива 2014/24/ЕС, която има специални изисквания за обществените поръчки над определен праг – да се възлагат при спазване на принципите за прозрачност, равно третиране и недискриминация. ЕК смята, че директното възлагане на дейностите на „Информационно обслужване“ се случва, без да са изпълнени условията, които биха оправдали такъв подход.
Затова през декември 2024 г. официално стартира наказателна процедура с изпращането на уведомително писмо до България. Основният аргумент на Брюксел е, че директното възлагане на поръчки на дружеството, независимо че е мажоритарна държавна собственост (бел. ред. – 0.5% от капитала се държи от физически лица с по няколко акции) е равносилно на неправомерна държавна помощ и нарушава принципите за равнопоставен достъп до пазара. Посочен е конкретно член 18 от Директивата за обществените поръчки, който изисква възлагащите органи да третират икономическите оператори при условия на равнопоставеност и без дискриминация, действайки по прозрачен и пропорционален начин.
Следващият етап от процедурата е заявяване на дело пред Съда на Европейския съюз. Това може да доведе до налагане на финансови санкции.
Корените на проблема
Спорният модел бе въведен през 2019 г. от третия кабинет на Бойко Борисов, който превърна „Информационно обслужване“ в единствена обслужваща IT компания за значителна част от държавната администрация. Промените в Закона за електронното управление определиха фирмата като Национален системен интегратор с изключителни правомощия.
Този ход, макар и представян като рационализация на IT услугите, бързо предизвика критики както в България, така и от страна на Европейската комисия.
В резултат на тези изменения административните органи, посочени в правителствени решения, са задължени да възлагат системно-интеграционните дейности единствено на „Информационно обслужване“. Компанията получи и други ключови функции – от обработката на изборните резултати до координирането на киберсигурността.
Критиците на модела посочват, че той създава непрозрачност в процеса на възлагане. Законът предвижда всичко да се възлага на една компания, която впоследствие може да преотдава на други изпълнители, но без гаранции за честна конкуренция.
Източник: Economic.bg
