Живеем във време, в което си взаимодействаме все повече с изкуствен интелект (ще използваме абревиатурата на английски език – AI). Какво е нужно да знаем ние, хората? Този въпрос задаваме на Copilot и споделяме част от онова, което той казва. Обръщаме внимание, че говори за „безспорно вълнуващо време, когато изкуственият интелект не е просто технологична новост, а активен партньор в ежедневието ни“.
Изкуственият интелект е инструмент, а не заместител. AI помага за ускоряване на процеси, анализиране на огромни количества информация и автоматизиране на задачи, но не замества човешката критична мисъл, творчество и емоции.
AI не „мисли“ като човек. Макар че разговорът може да се усеща естествен, AI не изпитва емоции, няма интуиция и не притежава самосъзнание. Той работи на основата на алгоритми, модели и данни, но няма собствени желания или мотиви.
Критично мислене при информация от AI. Интелигентният анализ на данни е мощно оръжие, но изкуственият интелект може да прави грешки. Винаги е добре информацията да се проверява от надеждни източници.
Възможностите ще се разширяват. AI вече влияе на образованието, медицината, изкуствата, бизнеса – и това е само началото.
Какви промени ще настъпят на трудовия пазар заради AI?
Изкуственият интелект оказва значително влияние и върху трудовия пазар, а промените тепърва ще стават по-дълбоки и мащабни. Ето някои ключови тенденции, които да очакваме:
Автоматизация на рутинни задачи. Това ще доведе до намаляване на търсенето на определени позиции, особено такива, които включват предимно механична обработка на информация.
Промяна на необходимите умения. Компаниите ще търсят все повече хора с дигитални умения, аналитично мислене и способност за работа с AI. Креативността, адаптивността и критичното мислене ще бъдат все по-ценени.
Създаване на нови работни места. Макар някои професии да изчезнат, нови роли ще се появят – специалисти по AI етика, анализатори на алгоритми, експерти по човешко – АI взаимодействие, инженери за поддръжка и развитие на интелигентни системи.
Ускоряване на решенията и продуктивността. AI ще подпомага специалистите, вместо да ги замества напълно – например в медицината ще анализира изображения и ще предлага диагнози, но лекарите ще вземат финалното решение. В творческите индустрии AI ще генерира идеи, но художниците и писателите ще дават финалния щрих.
Възможност за персонализирана работа. Технологиите ще позволят повече гъвкави модели на заетост – дистанционна работа, персонализирани кариерни пътеки, дори напълно нови форми на заетост, свързани с AI-подпомогнато предприемачество.
Етични и социални предизвикателства. Ще се появят въпроси относно запазването на работни места, справедливото заплащане и социалното влияние. Ще бъде важно да се създадат добри политики за преквалификация на хората, които ще бъдат засегнати от автоматизацията.
Предлагаме мнения на няколко специалисти, сред които и Георги К. Първанов – основател и управител на CTeam и член на УС на Българската Асоциация за управление на хора:
Настъплението на изкуствения интелект (AI) нито ме плаши, нито ме радва. Докато AI и хуманоидните роботи са по-скъпи от човешките решения, човешкият труд ще е предпочитан. Но когато цената започне да пада, част от хората във фирмите ще станат излишни. Мислители и топ бизнес лидери започват да ни подготвят за новите времена, в които голямата част от работата ще се поеме от технологични решения. Това първоначално ще могат да си го позволят големите компании, но същевременно ще върви процес на окрупняване чрез сливания и придобивания.
Вече не е изненадващо, че българите повече
не искат да вършат „черна“ работа
което дава шанс на хора от трети страни. В обозрим период дигитализацията, AI и роботите ще навлязат там, където хората се отдръпват. Но не само. Няма бизнес, който да не може да бъде оптимизиран. В строителството доскоро се твърдеше, че е невъзможно робот да слага плочки. Вече има такъв робот, който е много по-бърз от хората, и направи ли грешка, не я повтаря. Той не излиза в болничен и майчинство. В селското стопанство също се появяват различни решения и въпросът е колко по- бързо машината ще обере гроздето. Не само в Китай автоматизацията върви с висока скорост. Част от работниците и служителите ще загубят работата си и ще трябва много бързо да се преквалифицират. Хората ще останат на ключовите управленски структури в компаниите.
Човешката роля
ще продължи да е съществена в грижата за хора. В училищата уроци ще се водят от AI, но това няма напълно да измести учителите. Навлизането на роботите в съдебната система изглежда плашещо, защото не притежават човещина. И днес операции се извършват от роботи, занапред лекари и медицински специалисти ще са рамо до рамо с AI.
Не съм привърженик на гарантирания базов минимален доход, тъй като ще се създаде прослойка от лентяи, които няма и да са здрави. Промяната върви и всички е добре да учат и постоянно да се развиват, да повишават квалификацията си. Ще има базови знания, които всеки ще трябва да владее, като ще е нужно да имаме
поне по една резервна професия
на която евентуално да разчитаме в голямото разместване на пластовете. Препоръчително е да гледаме внимателно какво става в нашата област на занимания и да търсим къде ще е нашето място, макар дори за 5-10 години напред никой да може да прогнозира какво точно ще стане. Без страх да използваме новите технологии като свой помощник. Аз например уча AI и работим върху решение, което да е личен административен асистент. В сферата на човешките ресурси навлязоха много нови технологии, които оптимизират нашата дейност.
Промяната е необратима
и трябва да действаме в синхрон с нея. Какво обаче ще правят милиардите хора с ниска квалификация, това е голяма тема…
Време е за осъзнаване, да вдигнем глава от работата и от бита и да се погледнем отстрани кои сме и това ли искаме да бъдем. Но идва ново поколение с друга нагласа, очертава се завръщането на все по-голяма група българи, учили, работили, натрупали опит в чужбина. Те ще са голям фактор в промяната. В близките години се очаква хора от бизнеса и от науката да са движещата сила на управлението в България. Предстои сериозно пренареждане на елитите, на приоритетите, на дневния ред.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
