Търговците ще плащат 10 000 лв. глоба, ако спекулативно завишат цените на своите стоки и услуги покрай предстоящото въвеждане на еврото в България на 1 януари 2026 г.
Това предвиждат изменения в Закона за въвеждане на еврото в България, внесени от Министерския съвет в Народното събрание в понеделник.
С тях се създава нова алинея, която казва, че:
В периода на двойно обозначаване търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори“.
При нарушение на цитираната алинея глобата за търговците ще е между 1000 и 10 000 лв.
За предстоящите промени бе съобщено още миналата седмица, след като проверките на регулаторите, започнали през месец юни, установиха някои пропуски и се появи необходимост от прецизиране на текстовете.
Един такъв сериозен пропуск се оказва скъсеният срок за налагане на санкции за спекула. Понастоящем той обхваща единствено периода на двойно обращение, който е точно един месец – от 1 до 31 януари 2026 г.
С измененията регулаторите, в т.ч. Комисията за защита на потребителите (КЗП), Националната агенция за приходите (НАП) и други, ще могат да налагат санкции за спекула до 31 декември 2026 г., когато приключва периодът на двойно обозначение.
Последните развития около присъединяването на България към еврозоната показват нагледно необходимостта от удължаване на срока, през който действа защитата срещу необосновано покачване на цените“, казват вносителите в своите мотиви.
В тях те посочват, че проблемът в настоящата уредба е, че забраната за необосновано повишаване на цените обхваща само периода на двойно обращение (един месец), но не и по-дългия период на двойно обозначаване на цените, а проверките на регулаторите вече са установили увеличения в цените на някои стоки от първа необходимост в кратък период от време (3 – 17 юни 2025 г.).
Прочетете още
Още по-строги мерки
По-детайлен прочит на законопроекта показа, че той предвижда и по-строги мерки, включително глоби от 50 000 лв., за тези търговци, които не изпълнят наложените мерки от КЗП.
С цел по-нагледно представяне, Economic.bg разигра сценарий с помощта на ChatGPT, който обясни какво ще се случи (според законопроекта), ако търговец не изпълни дадена принудителна мярка от КЗП, НАП и др. Ето какво отвърна той:
Ако има необосновано повишаване на цените (спекула): Глобата е от 1000 до 10 000 лв.
Ако КЗП наложи принудителна административна мярка (напр. писмено разпореждане до търговец да коригира нарушение – етикети, цени и т.н.), но търговецът не я изпълни, това е нарушение по друг член.
Глоба при неизпълнение на такава принудителна мярка:
- Понастоящем: от 500 до 1500 лв.;
- Според законопроекта: от 2000 до 50 000 лв.
С други думи, ако има необосновано завишение на цените, глобата е 10 000 лв. Ако при установена спекула КЗП наложи мярка, която търговецът не изпълни, това е нарушение по друга алинея и глобата става вече до 50 000 лв. (вместо досегашните максимални 1500 лв.).
Повече правомощия
Законопроектът създава нов член, който ще да даде повече достъп на регулаторите до информация за ценообразуването. Текстовете предвиждат НАП и другите контролни органи да имат право да изискват данни, да получават достъп до обекти, а самите обекти – да са задължени да съдействат.
Ако откажат съдействие, търговците ще получат глоба между 1000 и 5000 лв.
Прочетете още
Приемливи оправдания
Законопроектът обяснява и какво представляват т. нар. „обективни икономически фактори“, т.е. приемливите за НАП и КЗП причини за ръст на цените
„Обективни икономически фактори“ са фактори, свързани с производството, обращението и реализацията на стоките и услугите, върху които търговецът не може да влияе“, гласят текстовете.
В отговор на въпрос на Economic.bg, председателят на КЗП Мария Филипова уточни, че такива фактори може да са промени в доставната цена на продуктите, в логистичните разходи, нарасналите разходи за наем и заплати.
Допустими изключения
Промените в Закона за въвеждането на еврото освобождават някои бизнеси от задължението да изписват цените си едновременно в евро и в лева. Това включва:
- бензиностанции и обекти, където се продават горива и добавки за горива, показвани на тотеми или колонки – заради техническа невъзможност за двойно изписване на цените;
- търговци, използващи електронни везни (напр. в магазини за хранителни стоки), които издават етикети с цена – защото везните не позволяват двойно обозначаване;
- автомати, вендинг машини и устройства за самообслужване, където технически е невъзможно цените да се показват в две валути;
- транспортни оператори (напр. градски транспорт, влакове), които използват хартиени персонализирани билети с трайно отпечатана цена.
За етикетите
Както бе казано и миналата седмица, Законът поставя конкретни изисквания как следва да изглеждат етикетите с информация за цените в лева и в евро. Сегашната разпоредба гласи:
При двойното обозначаване на цените на стоките и услугите цените в евро и в левове се поставят в непосредствена близост, изписват се ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв размер на шрифта, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение“.
Измененията изискват освен шрифта, цветът и видът на цифрите също да са еднакви.
Източник: Economic.bg
