Депутатът от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ Васил Пандов направи декларация от името на парламентарната си група, в която разказа притча с отворен край. Преди това той обърна внимание на депутатите, че единственият начин да се преодолеят болестите, е чрез хората, които се посвещават на лечението им. Когато тези хора липсват, губим битката, подчерта Пандов.
Той коментира, че за момента посланието от изменението на Закона за лечебните заведения, прието на първо четене в парламентарната здравна комисия на 22 юли, е – „По-добре ще живееш, ако си ватман, вместо лекар или сестра“.
Очевидно е, че правителството няма да спази обещанието си, дадено от тази най-висока трибуна, че до края на месец юли ще има приети в закон достойни начални основни възнаграждения на лекари и сестри, отбеляза Пандов.
„Правителството излъга обществото, младите медици и сестрите. Но времето за празни обещания ще свърши. Вече не е на дневен ред оправданието – правната и финансовата рамка не го позволяват или накратко казано – нищо не можем да направим„, категоричен бе Пандов.
Преди това в притчата си той разказа за една държава, в която нямало достатъчно лекари и сестри. Нямало – защото държавата ги гонела да работят в чужбина за по 500 долара; защото младите лекари полагали робски труд по 24 часа на ден за цената на едно хранене, а в същото време нямали правото да си кажат думата за нищо. Системата ги учела, че трябва безропотно да се подчиняват, да нарушават правилата, защото нямат право да лекуват пациентите, но в действителност – нощно време, когато началниците ги нямало – пациентите разчитали изцяло на тяхната помощ и на тази – на сестрите в болниците.
Младите лекари се сблъсквали с корупция, с даване на фалшиви документи за лечение, за да получи болницата им повече пари. Те се сблъсквали и с омерта – да не смеят да кажат това, което обществото вече знаело. Те трябвало да бъдат „добри“ и да приемат за даденост обиди и унизително отношение – ако искат да се научат на медицинска наука и да станат специалисти. Те трябвало да обикалят, да се молят, да дават рушвети, за да ги приемат за втора категория в професията.
Един ден младите лекари се запитали защо светът е такъв – защо им обясняват, че трябва да страдат, ако искат да помагат? Защо им казват, че трябва да жертват семействата си, личните си връзки и даже принципите си за справедливост и добро, на които ги били учили родителите и учителите, за да работят най-благородната професия.
„Можеш ли да станеш истински благороден, ако те карат да се отречеш от себе си?“, питали се младите лекари.
Отговаряли им: „Вие сами си го причинихте – можехте да станете стражар или шофьор и да изхранвате семейството си„.
Но светът като цяло не бил такъв – в съседните държави оценявали труда на младите лекари и сестри и се отнасяли с тях не като с роби, а като с достойни и добри хора и им давали високи заплати и право да учат – в зависимост от знанията и уменията, а не заради клана, към който принадлежали.
Тогава едните млади лекари заминали, а другите – които искали да останат в родината си, за да лекуват родителите си и децата си в нея, решили да направят опит да ги чуят управляващите. Написали прошения, но никой не ги чул. Излезли по улиците и пред дворците на властта, но отново управниците се направили, че ги няма. Но хората ги видели и започнали да говорят.
Оказало се, че целият народ е с тях и заради това управляващите били принудени да ги приемат и изслушат. След като им обяснили, че те нищо не разбират и че светът е така устроен, народът се възмутил.
Управляващите решили да им обещаят, че ще им увеличат заплатите и то скоро. След това извикали старейшините в медицината и им казали – трябва да увеличим заплатите на младите лекари и на сестрите – без тях не можем, а и хората са ядосани.
Тогава старейшините възроптали: „Не може! Младите лекари и сестри са роби и помощен персонал – те ще вземат да се почувстват свободни и утре ще искат да вземат колкото нас, а ние получаваме десетки пъти повече. Отстъпим ли малко, цялата система ще се срути. Те няма къде да ходят – ще протестират, ще мрънкат, а ние ще пратим хора да им кажат, че не са били прави от самото начало, че няма пари за тях. Че държавата не е бащиния, а и те са лекари – не са стражари или шофьори. Ако не слушат, ще приложим и малко заплахи. Ще мине време и ще се примирят – да не са първите, които протестират за повишение на заплати на лекари и медицински специалисти“, припомнили старейшините.
Тогава управляващите свикали народа и казали: „Даваме им по две жълтици повече. Държавата не е способна на повече. Такъв е светът“.
Младите лекари и сестри тогава се почувствали унизени – този път публично и пред всички. Започнали да се питат къде сбъркахме? Спомнили си съветите на другите им колеги – да отидат в чужбина, където и без това ги пращали.
Тук Пандов остави притчата недовършена, отбелязвайки, че все още има време и възможности тя да завърши според принципите на справедливостта и доброто управление или да крушира в безвремие и обричане на България на това да няма кой да лекува.
И той представи ситуацията – България да продължава да бъде първа в ЕС по показатели като детска смъртност и смъртност от незаразни болести; да бъдем последни по средна продължителност на живота; да затварят детски и АГ-отделения в цялата страна; да няма екипи за линейките и пациентите да издъхват по улиците, а болниците – пълни с модерно оборудване по НПВУ да стоят празни, без достатъчно медицински персонал или с такъв – само на хартия; да няма трансплантации и медицинска грижа за възрастните хора; да няма патронажна помощ за деца и възрастни.
Пандов обясни, че е избрал да опише ситуацията чрез притча, защото всички финансови, медицински и политически доводи, не успяват да убедят управляващото мнозинство, че не е решение на проблема увеличението на възнагражденията със суми, които вече се получават в повечето болници.
Депутатът припомни, че в Националната здравна стратегия е записано, че до 2030 г. държавата ще увеличи значително заплатите на лекарите и сестрите и ще преодолее кадровата криза. „Това е гласувано от всички парламентарни групи в тази зала, но ще остане едно красиво обещание – засега“, отбеляза Пандов.
Източник: Banker.bg
