Парламентът прие на второ четене промените в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, така че да съответства на Регламент (ЕС) 2022/2036 и на разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1174 – все неща, които вече е трябвало да бъдат направени. Регламентът е трябвало да бъде въведен в срок до 15 ноември 2023 г., а директивата – в срок до 13 ноември 2024 година.
С гласуваните промени в националното законодателство се въведоха и измененията в Директива 2014/59/ЕС за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, произтичащи от Регламент (ЕС) 2022/2036 относно пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения.
С Регламент (ЕС) 2022/2036 се допълва уредбата на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, като се въвежда така наречения „подход за верижните структури“, който включва конкретни правила за непряко записване на инструменти, приемливи за изпълнението на вътрешното минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения в рамките на групи за преструктуриране.
В съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1174, със законопроекта се предоставя дискреционна възможност на органите за преструктуриране при определени условия да определят вътрешно минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения на консолидирана основа.
Освен това, се въвежда ново понятие – субект за ликвидация, като при определени обстоятелства органът за преструктуриране може да определи за даден субект за ликвидация минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения на индивидуална основа в размер, надхвърлящ размера, достатъчен за поемане на загубите.
С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се промени Закона за банковата несъстоятелност във връзка с изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“ и Пътната карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу България от този съд, приета с Решение на Министерския съвет № 586/ 06.08.2021 година.
В изпълнение на това съдебно решение, в Закона за банковата несъстоятелност депутатите записаха, че в производството по несъстоятелност банката да се представлява от лицата, които са я представлявали до датата на решението на Българската народна банка за отнемане на лиценза ѝ или до датата на назначаването на квестори или на временни управители.
Тези лица, както и акционерите, които притежават над 5 на сто от капитала на банката, ще могат да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност.
С цел постигане на консистентност на уредбата, съобразена с характера и правомощията на отделните органи в производството по банкова несъстоятелност, включително с цел гарантиране на независимостта на Фонда за гарантиране на влоговете като контролен орган, отпадна възможността министърът на финансите да предлага на фонда да освобождава синдик.
Източник: Banker.bg
