Да обобщим ситуацията, така както я разбираме ние, за да е ясна изходната ни позиция:
- Младите лекари – специализанти настояват за повишаване на заплащането, докато се обучават за придобиване на специалност;
- Медицинските сестри настояват за повишаване на заплащането, което е една от най-логичните стъпки, за да не напуснат и малкото, които още работят като такива.
Тази седмица се обсъждат на Здравна комисия и днес, петък, в зала, четири законопроекта, три от които предлагат вдигане на заплащането или индексация за буквално ЦЕЛИЯ медицински персонал в България – не само на специализантите, не само на специалистите по здравни грижи, а буквално на всички, работещи в здравната система.
А защо?
Ако на една улица в града лампите не светят – сменяте тях, не вдигате данъците, за да подмените всички улични лампи с по-скъпи, дори работещите.
Смяната на фокуса и завъртане на дебата за повишаване на заплатите на всички медицински специалисти изглежда като подготвяне на почвата за вдигане на здравната вноска – с дежурния аргумент “не стигат парите за здраве”.
Ето фактите:
Бюджетът на сектор Здравеопазване расте:
- За 6 години (след 2019 г.) бюджетът на НЗОК се е удвоил и за 2025 г. е 9,5 млрд. лв.
- Половината разходи са за болнична помощ – 4,2 млрд. лв. за 2025 г.
Заплатите в сектор Здравеопазване растат със:
- 173% за 10 години (2014-2024 г.)
- 86% за последните пет години (2019-2024)
- 16,2% на годишна база 2023-2024 г.
ИПИ има много ясна позиция – не трябва да се приеме общо вдигане на заплащане на всички работещи в системата, но трябва да се подкрепи увеличение на заплащането на сестрите и специализантите, защото:
- Драстични дисбаланси в заплащането: Съществува огромна „ножица“ в заплащането, като на места специализантите получават по-ниски заплати дори от медицинските сестри, докато лекари с една или две специалности имат значително по-високи доходи.
- Недостиг на медицински сестри: България е изправена пред кадрова криза по отношение на медицинските сестри, като разликите в доходите им в отделните болници могат да достигнат до 6-7 пъти. Това не е факт за лекарите, колкото и да се твърди, че има проблем.
- Целенасочено решаване на проблем: Проблемът с ниските доходи е концентриран при специализантите и медицинските сестри, което изисква целенасочени мерки, а не общо увеличение за всички медицински специалисти.
И тук стигаме до следваща причина:
- Една от основните причини някои лекари да имат по-ниски заплати от други е, че работят в болници, които са малки, с ниска натовареност и високи средни разходи на пациент, което води до неефективност. И това е логично следствие от броя болници в страната. За съжаление този процес на осъзнаване, че в тези болници няма да има сестри, лекарите няма как да са добре заплатени или ще се деквалифицират с времето е мъчителен и болезнен, но тъй като политиците нямат смелост да повишат достъпа до качествено лекарска грижа за населението чрез затваряне на умиращи болници, ще трябва да почакаме още 3-4 години, когато те самите ще затворят по естествен път.
- Избягване на свръхфинансиране при вече добре платени кадри: Лекари с опит и специалности вече имат значително по-висок доход, което прави общото увеличение за тях по-малко приоритетно от спешните нужди на по-ниско платените групи.
Предложенията на ИПИ от самото начало са за справяне с проблема на медицинските сестри, който отчасти ще се реши с вдигане на заплатите им, но изобщо няма да доведе до автоматично появяване на 10 000 нови сестри от някъде, колкото е необходимият минимум.
Конкретно, предлагаме, ако има истински намерения за спешни работещи решения, то да се обсъжда:
- Увеличение заплащането на медицинските сестрите веднага;
- Формулиране на ясни правила за заплащане на лекарите – специализанти и правила за организиране на специализациите по открит и ясен начин;
- Започване на процес по закриване на болници и неработещи структури в системата с цел по-качествена медицинска грижа.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: Economic.bg
