Преди 8 години с мъжа ми решихме, че напускаме големия град, взимаме си децата и заминаваме на село. Аз съм ландшафтен архитект по професия, той е в IT сферата и двамата зарязахме всичко, взехме си тогава двете деца и тръгнахме“.
Така семейство Крякови решава да отвори нова страница в своя живот – в село Лобош, община Ковачевци, Пернишка област, където те имат къща, която по-късно ще превърне в арт център. Моника Крякова разказа за предприемаческата си идея по време на семинара „Възможности за предприемачество в Перник“, организиран „Бранд Медия България“ в рамките на европейския проект TOP JOBS („Кариерен преход на възможностите“) в партньорство с Община Перник.
Глината е магия
Първата година от живота си на село тя все още се чуди какво точно да прави, след което се среща с учителката си по грънчарство, която я въвежда в занаята.
Когато докоснах глината разбрах, че това е една магия за цял живот. Купих си едно грънчарско колело и въртях ли въртях, защото занаят доста трудно се добива“, разказва Моника.
Тя вижда грънчарското колело като колелото на живота – „толкова неща там се случват и такава магия, винаги седна ли на колелото задам ли въпрос ми се дава отговор, изпадаш в медитация и себеопознаване“.
Старата плевня в къщата превръща в свое ателие и започва да прави курсове за деца и възрастни. Тя обаче преживява пожар – ателието пламва и всичко се унищожава – „доста тежък“ период, разказва тя.
Тогава бременна с третото им дете решава, че след като роди е време да развие потенциала на останалата част от къщата като я направи къща за гости. Намира си и ново местенце, което да превърне в ново ателие.
С двете мои ръце и двете ръце на мъжа ми, и сериозен труд, създадохме едно много прекрасно място“.
Къщата в село Лобош Моника иска да превърне в място за себеоткритие и себеизграждане и постоянно има нови идеи. Днес там се провеждат арт работилници за глина, за рисуване, прави се баница, берат се билки, празнуват се рождени дни.
Най-важното за мен е да дам нещо на хората, които идват при мен, да се чувстват добре, да им давам спокойствието“.
Идеята ѝ е да обхване и местните хора като ги включва в различни работилници, канейки ги да предават занаят – правят се баници с точени кори, плете се и се шие.
Новата страст
И ако преди Моника е поръчвала глината, с която да работи, то новата ѝ страст е търсене на дива глина, която си копае сама. Тя разказа, че в България има много глина, но производството ѝ е спряло. Повечето керамици си добавят глината от Германия, но тя установява, че в района ѝ има няколко вида глина – червена, бяла и сива.
За нея усещането да работиш с дива глина е съвсем друго, а конкретно към червената, която си копае в задния двор на къщата, Моника има специално отношение.
Отивам си с лопатите, с кофите, взимам си глината, преработвам я и така съм затворила целия процес“.
Ферма „ЖабоКряк“
Освен къщата семейството купува и 14 декара ферма в района като вече обработва 5 от тях като идеята е абсолютно да са насочени към биоземеделието и пермакултурата.
Отглеждаме зеленчуци, надяваме се и плодове, засадили сме дърветата. Включваме децата и се надявам да идват доброволци“, споделя Моника.
Зеленчуците се продават през приятели и различни платформи. Идеята за фермата е също да приема натоварени от живота в града хора, които да помагат за отглеждането им.
Името ѝ „ЖабКоряк“ идва от фамилията на семейството – „ние сме Крякови и винаги ме питат „може ли пак да повторите фамилията си и аз казвам „от жаби – крякане“.
А днес в двора в Лобош семейството си има и жаби, които си крякат на малката водна площ, която семейството само изгражда.
Защо казват чао на София
И двамата с мъжа и са софиянци и Моника споделя, че обичат София, но „това пренаселване и затормозено придвижване и този мръсен въздух и толкова много хора и… край“.
Преди да предприемат стъпката мъжът ѝ продава голяма компания в IT сферата, а с парите инвестират в земя и имоти в столицата, които днес им помагат да се издържат, защото развитието на собствен бизнес е сложно.
Моника Крякова споделя, че това е била сериозна и сложна стъпка за семейството.
Тя се радва най-вече на чистия въздух на село и вече дори не може да си представи как хората искат да живеят в София.
Хората имат голямо желание да направят това, да напуснат големия град, но се страхуват. Страхуват се, не знаят какво ще правят на село, а аз съм на мнение, че на село има много повече неща да се правят, отколкото в големия град, както и много повече бизнеси, които да се развиват. Просто човек трябва да се отвори и да му се работи.“
Днес мъжът ѝ не иска да пипа компютър и сяда на него само, за да си помага с технологии за оранжерията, а Моника изживява своята голяма мечта. И ако случайно имате свободен от градската вихрушка уикенд, то в Лобош са готови да ви посрещнат, за да си почините, а и да поработите.
Когато ви писне и искате да хукнете нанякъде, да избягате от всичко и всички, и желаете да чуете сърцето си, заповядайте при мен, в село Лобош“, Моника.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
