Щедрото обещание на Европейския съюз да купи американска енергия на стойност 750 милиарда долара до 2028 г. рискува да изостри и без това прекомерната зависимост на блока от американски газ, точно когато той се оказва все по-зависим от китайските технологии за задвижване на енергийния си преход.
ЕС се ангажира да увеличи покупките на американски петрол, природен газ и въглища от около 75 милиарда долара през 2024 г. до 250 милиарда долара годишно през следващите три години съгласно новото търговско споразумение с Вашингтон.
Според данни на Евростат, САЩ вече са осигурили 50% от вноса на втечнен природен газ в ЕС през 2024 г., както и 17% от вноса на петрол и 35% от вноса на въглища.
Разширяването на търговията с енергия между двата региона вероятно ще се съсредоточи върху втечнения природен газ (LNG), тъй като САЩ са най-големият износител на свръхохладеното гориво в света.
Обещаните покупки обаче изглеждат не само малко вероятни, но и направо нереалистични, както поради огромните обеми, за които става въпрос, така и поради факта, че търговията с енергия в ЕС се определя предимно от пазарните сили, а не от централизираното купуване.
Но по-голямото безпокойство е, че всяко увеличено пазаруване би ускорило нарастващата зависимост на Европа от американските енергийни източници в един несигурен момент.
Рискова зависимост
Европа стана силно зависима от вноса на втечнен природен газ (LNG) поради рязкото намаляване на покупките на руски газ по тръбопроводи след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г. Преди това Русия представляваше над 40% от европейския внос на газ.
Брюксел планира напълно да спре вноса на руска енергия до 2027 г., сложна, но осъществима амбиция, която допълнително ще увеличи нуждата му от втечнен природен газ (LNG), който ще идва до голяма степен от САЩ.
Разчитането на демократичен западен съюзник би трябвало да създава по-малка политическа опасност, отколкото обвързването с авторитарна власт, но не е безрисково.
Първо, администрацията на Тръмп се е ангажирала с хаотично вземане на решения и тормоз, което може да накара европейските лидери да се съмняват в трайността на всяка сделка със САЩ.
Освен това, по-голямата част от производството на втечнен природен газ (LNG) е концентрирано по крайбрежието на Мексиканския залив на САЩ, което е изправено пред риск от екстремни метеорологични явления като урагани, наводнения и горещи вълни. Такива бедствия биха могли да доведат до внезапни и сериозни прекъсвания на доставките.
Освен това цените на природния газ в САЩ биха могли да се повишат рязко през следващите години с нарастването на вътрешното търсене, особено предвид астрономическите нужди на изкуствения интелект от енергия.
Всъщност, Администрацията за енергийна информация на САЩ прогнозира, че цените на газа от Henry Hub ще се удвоят между 2024 и 2026 г. Подобни скокове в цените биха могли да направят американския втечнен природен газ (LNG) по-малко конкурентоспособен спрямо други доставки.
Китайска стена
Енергийната криза, последвала нахлуването на Москва в Украйна, даде на Европа два болезнени урока: не бива да бъде силно зависима от един-единствен доставчик на енергия, а истинската енергийна сигурност означава намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, особено предвид недостатъчното и намаляващо вътрешно производство на ЕС.
За да се справи с последния проблем, блокът ускори инвестициите във възобновяеми енергийни източници, ядрени технологии и технологии за съхранение на енергия от батерии.
Според скорошен доклад на Международната агенция по енергетика показа, че европейските инвестиции в чиста енергия се очаква да достигнат 494 милиарда долара през 2025 г., което е двойно повече отколкото преди десетилетие.
Възобновяемите енергийни източници, като слънчевата и вятърната енергия, са генерирали половината от електроенергията в региона и около 20% от общото потребление на енергия миналата година.
Бързият растеж на възобновяемите енергийни източници обаче е свързан със собствени рискове от зависимост, тъй като веригата за доставки на зелена енергия е доминирана от китайски технологии.
Слънчевата енергия е най-бързият източник на растеж на възобновяемата енергия в Европа, а Китай доставя около 80% от слънчевите фотоволтаични панели в ЕС. И прави това на изключително ниска цена, което от години възпрепятства усилията на Европа да разшири вътрешното производство в тази област.
Въпреки че Европа има силна местна индустрия за вятърни турбини, която представлява около 80% от веригата ѝ за доставки и стабилна индустрия за производство на батерии, Китай доминира в преработката на критични суровини, като литий, кобалт и никел, от съществено значение за акумулаторните батерии, както и в производството на редкоземни магнити, използвани във вятърни турбини.
Няма правилен избор
Диверсифицирането на източниците на ЕС за технологии за възобновяема енергия и критични минерали е от решаващо значение за енергийната сигурност на блока, въпреки че това ще отнеме години.
На теория сътрудничеството със САЩ на този фронт би могло да се окаже полезно, но не и ако Вашингтон използва господстващото си положение, за да изтръгне повече отстъпки от ЕС, предлагайки малко в замяна.
Следователно ЕС, втората по големина икономическа зона в света, се оказва притиснат между две геополитически сили.
А двете опасения на блока – нарастващата зависимост от американския втечнен природен газ (LNG) и прекомерната зависимост от Китай за веригата за доставки на възобновяеми енергийни източници – в крайна сметка могат да накарат европейските лидери, притеснени от високите цени на енергията, да се обърнат към изкопаемите горива.
Балансирането между енергийната сигурност и политическите реалности ще определи темпото и успеха на енергийните политики на ЕС през следващите години. Но ако условията на неотдавнашното търговско споразумение със САЩ са някакъв показател, ЕС не започва много добре.
Източник: Economic.bg
