В ранните години подходът на американската верига кафенета Starbucks беше уникален. За разлика от конкуренти като Dunkin’, Tim Hortons и традиционните закусвални, мисията на компанията не беше да предлага едно и също кафе за всички възможно най-бързо. Вместо това Starbucks третираше приготвянето на кафе като занаятчийство – като изработката на изискана мебел, фокусирайки се върху най-високото качество, независимо от необходимото време.

Този подход помогна на Starbucks да се развие от едно магазинче в Сиатъл, щата Вашингтон, до световен гигант с 32 000 обекта по цялото земно кълбо, включително: над 18 000 магазина в Северна Америка, около 2 800 магазина в Европа, повече от 6 500 магазина в Китай, приблизително 1 300 магазина в Близкия изток и Северна Африка, 1 800 локации в Латинска Америка, включително над 70 в Колумбия – възможно най-близо до родината на кафето.

С такъв мащабен растеж и множество акционери, които очакват непрекъснато нарастващи печалби, не е изненадващо, че Starbucks се сблъсква с „болки на растежа“. Компанията е обект на критики заради заплащането на служителите (и дори заради облеклото им), както и на недоволство от страна на клиентите относно непостоянния вкус на напитките, свежестта на храната и по-общо – усещането, че кафенетата вече са по-фокусирани върху транзакциите и печалбата, отколкото върху спокойната атмосфера.

Тази ситуация кара мнозина да се чудят дали новият главен изпълнителен директор на Starbucks – Брайън Никол – може да върне компанията в правилния коловоз.
Дългогодишният мениджър на хедж фондове Дъг Кас е сред скептиците. Наскоро той изпрати особено остро послание относно Starbucks, като намекна, че стратегията на Никол да върне компанията към корените ѝ вероятно няма да даде резултат.
Източник: Banker.bg