Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва секторен анализ на пазара, свързан с управлението на отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Последните месеци десетки асоциации и организации недоволстваха заради рязкото им покачване. Решението на регулатора да разгледа случая е след сигнал от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в който се изразяват опасения за възможни координирани действия между лицензираните организации по оползотворяване и резки, синхронизирани повишения на екотаксите – в някои случаи от 8 до 10 пъти.
КЗК уточнява, че ще разгледа цялата верига в сектора – от пускането на оборудването на пазара до събирането, третирането, рециклирането и оползотворяването на отпадъци. Анализът ще търси отговор на въпросите за причините и механизма, по който се формират лицензионните възнаграждения към организациите за оползотворяване, както и как това се отразява върху крайната цена на електроуредите за потребителите.
Продуктовите такси или екотаксите са въведени с цел да покриват бъдещите разходи за екологосъобразното третиране на определени изделия, след като те станат отпадък. В България те се заплащат от производителите и вносителите при пускането на стоки като електроуреди, автомобили, батерии и др. Те се регламентират в Наредбата за определяне на реда и размера на продуктова такса (в сила от 2008 г.) и са предназначени да покриват разходите за събиране, транспортиране и рециклиране на съответните отпадъци.
Комисията е направила предварително проучване по темата и вече е събрала информация от Министерството на околната среда и водите и Българската асоциация по рециклиране, както е разглеждала и националната и европейската нормативна уредба. КЗК казва, че „според институциите „внушенията за огромен скок в размера на продуктовите такси, оттам и на цените на електрическите уреди, в случая са неоснователни“.
Регулаторът е установил, че твърденията на засегнатите страни са противоречиви и затова е необходимо извършване на по-детайлно и всеобхватно проучване на поведението на участниците на различните нива.
Формално таксата не се променя от 2008 г., но стойността, която фирмите заплащат на лицензираните организации за изпълнение на своите задължения по управление на отпадъците, може да варира. Именно тези лицензионни възнаграждения, според сигнала от АИКБ, са се увеличили рязко, без яснота и слаба прозрачност за методологията на формирането им.
Припомняме, че още в началото на юни Българската асоциация за електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) съобщи, че три от четирите компании в България, които оползотворяват електроника и електротехника, включително компоненти за соларни системи, едновременно решават да вдигнат цените на услугите си 10 пъти. Това, според експертите, ще се отрази върху цените на уредите и съответно на потребителите.
Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) също алармира, че непропорционално високите продуктови такси за фотоволтаични панели и батерии за съхранение ще се отразят на пазара и ще „блокират възможността за трайно ниски цени на електроенергията в България и пряко застрашават изпълнението на ключови проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).“
В съобщението си те посочват, че държавната продуктова такса за фотоволтаични панели в момента е 0.90 лв./кг – над 11 пъти по-висока от същата такса в Нидерландия. В резултат, държавата административно увеличава с около 35% цената на панелите, което води до около 10% оскъпяване на соларните електроцентрали „до ключ“.
Източник: Economic.bg
