Над 200 юридически лица в България предоставят услуги за обмяна, прехвърляне, съхранение и управление на виртуални активи, както и такива, свързани с публичното им предлагане. Данните са от справка на Economic.bg в публичния Регистър на лицата, предоставящи тези услуги, действащ към Комисията за финансов надзор (КФН).
Напомняме, че до началото на юли, този регистър се водеше от Националната агенция за приходите (НАП), но впоследствие бе прехвърлен към КФН. Това се случи с приемането на Закона за пазарите на криптоактиви, чрез който се въведоха изменения и в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Крайната цел – по-добра регулация на дейността и още една предпазна мярка срещу изпирането на пари, след като миналата година страната ни попадна в „сивия“ списък за пране на пари на Специалната група за финансови действия (FATF) (т.е. установени са слабости в механизмите за противодействие на прането на пари и финансирането на тероризма). Към края на юни 2025 г. страната ни е единствената от Европейския съюз (ЕС) в този списък.
Таблиците на Комисията показват, че точният брой на регистрираните към момента е 214. Регистърът съдържа информация, като наименование на лицето, юридическа форма, седалище, адрес на дейност, видове дейности и идентификационни номер.
За да бъде одобрено, дадено дружество трябва да се обърне към КФН, която е официален надзорен орган на тази дейност, с изключение на издателите на токени за електронни пари. За тях отговорност носи Българската народна банка (БНБ).
Кой следва да се регистрира в КФН?
В Закона е посочено, че при публично предлагане или търговия с криптоактиви, операторът първо трябва да предостави т. нар. „бяла книга“ за криптоактива на КФН. Това е документ, който съдържа информация за това какво представлява въпросният актив, как работи, какви са целите и рисковете, как ще се използват набраните средства и пр.
За да може да оперира на територията на страната, даденият търговец следва да се регистрира в регистъра на Европейския орган за ценни книжа и пазари, препратка, към който, има на интернет страницата на КФН. Именно това е „официалният списък“ на разрешените играчи на криптопазара, в който се изрежда кои са те, дали са активни, или с прекратен лиценз, и пр.
Облагаеми ли са доходите от криптоактиви?
Справка в сайта на НАП показва, че постъпленията от търговия с криптоактиви са облагаеми и следва да бъдат декларирани от физическите лица с подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Доходите от добиване на виртуални валути са доходи от стопанска дейност като регистриран или нерегистриран едноличен търговец. Това са облагаеми доходи, които трябва да декларирате“, казват от НАП.
По-надолу те допълват, че определянето на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация като такъв, а са важни и самите сделки.
Когато физическото лице осъществява търговски сделки е без значение дали то манифестира, или не участието си в тях като ЕТ. Сделките го определят като такъв, а не обратното. Обективният критерий тук са извършените действия, а не кой и в какво качество ги извършва“, обясняват от Агенцията.
Отделно, че чл. 10, ал. 1, т.5 от ЗДДФЛ определя тези сделки като „доходи от прехвърляне на права или имущество“, следователно това са постъпления, за които се дължи данък. За дохода от продажба или замяна на виртуална валута обаче не се дължи авансов данък.
Източник: Economic.bg
