Растежът на българската икономика остава в рамките на „стандартното“ от последните няколко тримесечия, показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Според тях, отчетеното годишно нарастване на БВП през второто тримесечие е 3.1%, а спрямо предходното тримесечие – 0.7 на сто.
За сравнение, през първите три месеца на 2025 г. българската икономика се разшири с 3.1% на годишна и с 0.6% на тримесечна. През четвъртото тримесечие на 2024 г. годишният растеж бе 3.3%.
В номинално изражение, БВП през второто тримесечие достига 51.6 млрд. лв. Реализираната добавена стойност е 44.8 млрд. лв.
Какво движи българската икономика?
Потреблението продължава да бъде основен двигател на икономическия растеж.
Според данните на НСИ, най-голям дял в БВП заема то с 80%. В стойностно изражение, това се равнява на 41.3 млрд. лв. Брутото капиталообразуването (общите инвестициите, като строеж на сгради, закупуване на машини и оборудване, промени в стоковите запаси и пр.) е 9.8 млрд. лв., което съответства на дял от 19.1% в БВП.
Външнотърговското салдо е положително.
Такова развитие на ситуацията прогнозира и Българска народна банка (БНБ) в своята Макроикономическа прогноза от месец юни. В нея е записано, че вътрешното търсене има най-съществен положителен принос към растежа, а в по-малка степен и нарастването на инвестиции в основен капитал, публичното потребление и натрупването на запаси.
Нетният износ ще допринася отрицателно“, казват от централната банка.
Актуалните данни на НСИ за месец юни показаха, че общият износ на България продължава да потъва – този път спадът е с 4% на годишна база, основно на пазара в ЕС.
Според БНБ, през текущата година частното потребление ще ускори темпа си на растеж в реално изражение до 5.8%, след като през 2024 г. нарасна с 4.2 на сто.
Напомняме, че икономическият растеж на България през 2024 г. успя да изненада институциите, надминавайки техните прогнози, включително тези на БНБ и на Министерството на финансите.
Ранна картина
Важно е да се отбележи, че това са експресни данни, базирани на наличните към момента предварителни месечни и тримесечни отчети, на експертни оценки и модели. Това означава, че тези стойности могат да се променят и ревизират на по-късен етап, както е записано и в НСИ:
Експресните оценки за БВП се основават на предварителни, налични към момента, месечни и тримесечни данни (обект на последващи актуализации и ревизии).“
Затова и насоките на европейската статистическа служба Евростат за този показател го определят като „…най-ранната картина на икономиката, представена в съответствие с концепциите и дефинициите на Системата на националните сметки, данните за която се произвеждат и публикуват във възможно най-кратки срокове след края на отчетното тримесечие, като се използва ограничена и непълна информация в сравнение с традиционно разработваните тримесечни показатели на националните сметки…“.
На следващо ниво са предварителните данни, които излизат седмици или месеци след края на отчетния период и стъпва на по-пълна и проверена база от източници. Те са по-точни, но пак не са окончателни – при постъпване на нови или коригирани данни могат да бъдат ревизирани.
Източник: Economic.bg
