Южна Европа, ниско разположените крайбрежни региони и най-отдалечените региони на ЕС са горещи точки по отношение на климатичните рискове. Южна Европа е особено засегната от горещини и продължителни суши, а енергийната система вече е изправена пред значителни рискове от тяхното въздействие върху производството на енергия, преноса и пиковото търсене, според оценката на риска за климата за Европа от 2024 г. на Европейската агенция по околна среда.
В Европа горещите вълни стават по-чести, по-горещи и по-продължителни от 2000 г. насам – тенденция, тясно свързана с изменението на климата. През последните години се наблюдават рекордни температури, особено в Южна Европа. Тропическите дни се случват и по-рано през годината, което подчертава промяна в сезонните метеорологични модели. Например, през юли 2024 г. беше регистрирана най-дългата гореща вълна в историята на Югоизточна Европа, пише Ceenergynews.
През лятото на 2024 г. Югоизточна Европа също преживя рекордните 23 тропически нощи, което далеч надвишава средното ниво от осем и предишния рекорд от 16 през 2012 г. През същата година 37% от Европа отбелязаха повече тропически нощи от средното, особено в югоизточната част на континента. В Южна Гърция някои райони отбелязаха до над 55 тропически нощи от средното, голяма част от Италия – до над 50, Западна Турция – до 40 повече, а части от Хърватия, Сърбия, Унгария, Румъния и България – до 35 повече.
Това може да означава, че домакинствата трябва да използват климатик през нощта, което също може да увеличи потреблението на електроенергия през период, когато слънчевите панели, на които иначе може да се разчита през топлия сезон, не са налични.
Топлинни вълни и ръст на търсенето на електроенергия през 2025 г.
При горещи вълни търсенето на електроенергия може да се увеличи с около 3.5–10.6%, или дори с 5–14.5% при мега-горещи вълни.
През 2025 г. най-екстремните температури започнаха в средата на юни, с гореща вълна между 23 юни и 3 юли, когато общото търсене на електроенергия в ЕС се е увеличило със 7.5% на годишна база, според Eurelectric.
Между края на юни и началото на юли 2025 г. дневното търсене на електроенергия в Европа се е увеличило с до 14%, което е довело до увеличение на дневните цени на електроенергията от два до три пъти, според анализа на енергийния мозъчен тръст Ember. През най-горещите дни разликите в цените на електроенергията са надхвърляли 400 евро/мегаватчас (MWh) в Германия и 470 евро/MWh в Полша.
На 9 юни температурите в Албания достигнаха 37.6 градуса по Целзий. На 26 юни Хърватия регистрира 38.2 градуса, Словения 38.4 градуса, Сърбия 40.7 градуса, Северна Македония 41.7 градуса и Турция 39.5 градуса. На 27 юни живакът в Гърция се покачи до 43.2 градуса. На 3 юли температурите достигнаха 41 градуса по Целзий в Босна и Херцеговина. На 26 юли България регистрира 43.5 градуса, а Румъния е на второ място с 41.3 градуса.
Стойностите на температурите се отразяват в потреблението на електроенергия на повечето места, причинявайки пикове и дори нови върхове.
Рекорди в региона
В Сърбия, на 26 юни, търсенето на електроенергия е било 98.5 гигаватчаса (GWh). Това се доближава до пика от миналата година от 105.8 GWh, регистриран на 17 юли. От средата на юни до 7 юли обаче дневното потребление е с 15 до 20% по-високо в сравнение със същия период на миналата година.
В Гърция потреблението на електроенергия скочи до рекордни нива на 25 юли. Търсенето достигна пик от 10 798 мегавата (MW) и предишния ден, 24 юли, което е най-високите стойности, регистрирани досега тази година. Средната цена на електроенергията на едро за 25 юли надхвърли 142 евро/MWh, което е най-високата цена от началото на лятото. В някои части на страната температурата надхвърли 40 градуса.
През този период Турция също беше обзета от екстремни горещини. На 23 юли беше поставен нов национален рекорд, като максималното моментно потребление на електроенергия достигна 58 328 MW. На 24 юли беше регистриран исторически рекорд за дневното потребление на електроенергия, възлизащ на 1 228 869 MWh (еквивалентно на средно натоварване от приблизително 51 204 MW за 24 часа). Около това време термометрите регистрираха 50 градуса в някои части на страната.
Не е чудно, че Турция е водеща в растежа на търсенето на електроенергия в Европа през 2024 г., допринасяйки с 1/4 от растежа на континента. От 5.7% увеличение на страната, 4% се дължат на по-високото търсене на охлаждане, причинено от горещи вълни, тъй като това е било най-горещото лято там от 54 години.
В Албания през първите шест дни на юли 2025 г. потреблението на електроенергия нарасна с 20% в сравнение със същия период през юли 2024 г. В допълнение към високите температури, засилената туристическа активност също допринесе за скока. През първата седмица на юли 2024 г. средното дневно търсене на електроенергия е било около 18.6 милиона киловатчаса (kWh). Тази година за същия период то е било средно 22.4 милиона.
Водноелектрическата енергия е в риск – и вятърната също
Междувременно сушата засяга много региони, което води до спад в производството на водноелектрическа енергия. Тази година производството на водноелектрическа енергия в Сърбия е било с около 20% по-ниско от миналогодишното. В Словения производството на водноелектрическа енергия през юни е било с 40% по-ниско в сравнение със същия месец на предходната година. В Хърватия ситуацията е била подобна, като производството на водноелектрическа енергия е с 23% под многогодишната средна стойност.
Не само водноелектрическата енергия е застрашена. Според проучване, горещите вълни са свързани с намаляване на производството на вятърна енергия с до 30.8%, като това варира в зависимост от страната.
Сред възобновяемите енергийни източници, слънчевата енергия може да се възползва от обилното слънчево греене, което съпътства горещите вълни, въпреки че прекомерно високите температури могат да намалят ефективността на слънчевите панели. Следователно, горещите вълни не са непременно в полза на възобновяемите източници, което би могло да доведе до допълнителни промени в енергийния микс. Значението на вноса също може да се увеличи, особено след като търсенето на охлаждане през лятото не нараства толкова много в по-северните региони, колкото в южните.
Няколко проучвания показват, че въпреки че годишното търсене на енергия в цяла Европа намалява като цяло поради намалените нужди от отопление, причинени от изменението на климата, потреблението на електроенергия се увеличава в Южна Европа поради увеличеното търсене на охлаждане. Следователно, по време на пиковите периоди се появяват значителни разлики между Северна и Южна Европа. Очакваното увеличение на търсенето на електроенергия може да е особено вярно за Гърция и Турция в региона.
Топлинните вълни оказват нарастващо влияние върху търсенето и производството на електроенергия, включително върху възможностите и ограниченията на последното. Това се усеща особено в южните региони, които често се борят с инфраструктурни проблеми, както и с неефективни енергийни системи. Всичко това подчертава неотложността на развитието на мрежовата инфраструктура и увеличава значението на капацитета за съхранение. Вследствие на топлинните вълни, съответните страни могат да обмислят оптимизиране на своя микс от възобновяема енергия, като същевременно мерките за енергийна ефективност също са от решаващо значение.
Източник: Economic.bg
