Италианският адвокат по енергетика Джорджо Троя изучава подстанции и инсталации за възобновяема енергия, разпръснати из индустриалните зони на средиземноморския остров Сицилия, маркирайки с червен химикал потенциални места, където разработчиците на центрове за данни биха могли да намерят по-бърз достъп до мрежата.
Вижте тук“, казва той, сочейки изоставените индустриални зони близо до Трапани, Палермо и Агридженто. „Тези зони имат съществуваща електрическа инфраструктура, но им липсва насищането, което измъчва Северна Италия.“
Телефонът му вибрира с друго запитване – третото обаждане за инвестиции в центрове за данни този месец, в сравнение с може би едно или две обаждания годишно преди началото на бума на изкуствения интелект, разказва специализираното издание Montel.
„Сицилия предлага предимства пред инвестирането в северната част, която е наситена“, казва Троя, чиято практика е специализирана в енергийната инфраструктура. „Сицилия е в центъра на Средиземно море и е дом на много изоставени индустриални зони, както и на постоянно развитие на възобновяеми електроцентрали, които осигуряват надеждни енергийни източници. Да не говорим за въздействието, което всичко това може да окаже върху местната икономика и заетостта.“
Изоставените индустриални зони в Южна Европа се очертават като неочаквани убежища за енергоемките центрове за данни поради пренаселеността им на север. Времето за свързване към мрежата в традиционни центрове като Франкфурт, Лондон и Амстердам сега се удължава до 13 години, което налага фундаментално преосмисляне на географската стратегия за европейската индустрия за центрове за данни, която сега се оценява на около 44 милиарда евро.
Въпреки това, секторът е изправен пред перфектна буря, тъй като се очаква търсенето да се удвои до 2035 г., като потенциалната пазарна стойност ще нарасне до 90 милиарда евро до 2030 г., според Ember, глобален енергиен мозъчен тръст. Може ли Южна Европа, която е изправена пред предизвикателства, свързани с мрежовата инфраструктура, и топъл климат, да бъде жизнеспособен дом за центрове за данни?
Теравати, консумиращи енергия
Захранването и съхранението на нашия дигитален живот означава, че центровете за данни консумират значително количество енергия. Тези съоръжения помещават и управляват хиляди, понякога милиони, компютърни сървъри и мрежово оборудване денонощно. Сървърите генерират значително количество топлина и ако не се охлаждат правилно, могат да прегреят и да се повредят.
Според Международната агенция по енергетика, търсенето на електроенергия от центровете за данни ще се увеличи повече от два пъти до 2030 г. до около 945 TWh, малко повече от цялото потребление на енергия в Япония, като изкуственият интелект ще бъде най-значимият двигател на това увеличение.
В Европа центровете за данни са консумирали 96 TWh електроенергия през 2024 г., което се равнява на 3% от общото търсене на континента. Според Ember обаче търсенето ще скочи рязко до 168 TWh до 2030 г. и 236 TWh до 2035 г. – повече от сегашното потребление на енергия на страни като Испания или Италия.
Въпреки това, европейските електропреносни мрежи, проектирани за предвидими промишлени товари, в резултат на това се затрудняват да посрещнат огромното, концентрирано търсене на центровете за данни. Центровете за данни вече консумират 21% от електроенергията на Ирландия, като прогнозите са до 30% до 2030 г., според Дара Линот, главен изпълнителен директор на Ирландската асоциация за електроенергия. Амстердам, Лондон и Франкфурт очакват центровете за данни да представляват 33-42% от местното потребление на електроенергия.
Всъщност около две трети от капацитета на центровете за данни в Европа се намират във Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин, така наречените пазари FLAP-D. Тези първоначални енергийни центрове обаче сега се сблъскват с проблеми с достъпа до мрежата, което принуждава разработчиците на центрове за данни да се стремят към географска диверсификация. Ember смята, че пазарният дял на FLAP-D ще спадне до 55% до 2030 г. и 51% до 2035 г.
Инвестициите в центрове за данни трябва да се диверсифицират, далеч от големите градски клъстери, тъй като „големите центрове – Франкфурт, Амстердам, Дъблин – са блокирани“, казва Лекс Коорс, президент на Европейската асоциация на центровете за данни. „Не можете да си позволите да чакате десетилетие за връзка, докато търсенето на изкуствен интелект се удвоява“, казва той.
Трябва да се насочим бързо към така наречените региони от второ ниво, където можете да се свържете в рамките на три години, а не на десет.“
Освен това, инвеститорите в центрове за данни трябва да променят размерите и нивата на напрежение, за да „допълнят хипермащабния модел с по-модулни, средно големи центрове за данни, които могат да се свързват при по-ниски нива на напрежение“, добавя той. „Диверсифицирането на местоположението, напрежението и размера помага за деблокирането на системата и ще направи цялостната екосистема по-устойчива и приобщаваща.“
Заобикаляне на пречките
Еманюел Бекер, главен изпълнителен директор на разработчика на центрове за данни Mediterra, е пример за това географско разместване. Компанията, подкрепена от институционален фонд, контролиран мажоритарно от Deutsche Bank, е отделила 250 милиона евро за развитие на центрове за данни в Италия, като 60% са предназначени за южните градове. „Италия не е само двата града – Милано и Рим.“
Бекер посочва, че центровете за данни в големи градове като Париж, Милано и Мадрид трябва да се конкурират за достъп до мрежата с други сектори, нуждаещи се от енергия, като например електрически превозни средства, промишлено производство и охлаждане на частни домове. Той казва, че Mediterra инвестира в региони, „където мрежата не е на същото ниво на натоварване и с повече местно производство на зелена енергия“.
Стратегията на Mediterra разкрива и как разработчиците заобикалят пречките в мрежата чрез технически иновации. Вместо да се свързват с високоволтови преносни мрежи, контролирани от оператори на преносни системи, където закъсненията сега са средно 7-10 години и достигат пик от 13 в някои от районите с висока гъстота на търсене в Европа, компанията се насочва към разпределителни мрежи със средно напрежение, управлявани от местни оператори.
Тъй като сроковете са от решаващо значение за инвеститорите в центрове за данни, „стратегията на Mediterra е да бъде на средно напрежение, така че имаме малко ограничения“, обяснява Бекер, позовавайки се на опасения относно „процесите на разрешителни и оторизации, които понякога водят до забавяния, които унищожават нашата бизнес кауза“.
Според Бекер, подходът на Mediterra ѝ позволява да избегне опашките на ниво пренос, които парализират по-големите конкуренти. Само в Италия операторът на преносна система Terna има около 40 GW проекти за центрове за данни в опашката си за свързване, което се равнява на 70% от пиковото търсене на страната през 2024 г. Подобни затруднения засягат и други големи пазари, като ирландския оператор на преносна система EirGrid въвежда де факто мораториум върху новите връзки с Дъблин до 2028 г.
Въпреки това, той казва, че стратегията за средно напрежение е свързана с компромис, дори ако времето за свързване към мрежата е около 1-2 години, в сравнение с десетилетие за мрежите за високо напрежение. Разработчиците могат да получат ключови предимства в скоростта, но съоръженията трябва да работят с по-ниска плътност на мощността и често изискват множество връзки, за да обслужват същия изкуствен интелект или капацитет за съхранение на данни като по-големите, традиционни центрове за данни, казва той.
Северноевропейските оператори на преносни системи се надпреварват да се адаптират. Датската Energinet започна да позиционира страната като център за центрове за данни през 2017 г., като в подготовка изгражда високоволтови подстанции. Норвежката Statnett очаква търсенето на електроенергия в центровете за данни да се утрои до 2030 г., достигайки 15 TWh до 2050 г.
Развитието на инфраструктурата обаче изостава с години от растежа на търсенето и крайният потребител в крайна сметка плаща разходите. Например в Германия, най-голямата икономика в ЕС, разходите за повторно диспечиране – плащания за управление на претоварването на мрежата – скочиха от 113 милиона евро през 2013 г. до 2.7 милиарда евро през 2022 г., въпреки че оттогава са намалели до 1.6 милиарда евро през 2024 г.
„Имаме дисбаланс в системата, който в момента води до значителни разходи, които се плащат от потребителите чрез мрежови такси“, казва Матиас Миер, енергиен икономист в института Ifo в Мюнхен. Докато разходите за повторно диспечиране в Германия скочиха до милиарди евро поради претоварване на мрежата, особено свързано с потоците от възобновяема енергия, южноевропейските страни в момента имат по-ниски разходи за претоварване. И все пак тези разходи вероятно ще се увеличат с електрификацията на повече сектори.
Освен това южните региони с по-кратко време за свързване ще започнат да привличат повече инвестиции. Мозъчният тръст Ember изчислява, че региони с мрежи с наполовина по-кратко време за свързване в сравнение с установените пазари ще постигнат около 20% по-голям растеж на центровете за данни до 2030 г.
Предизвикателства на юг
Но дори когато центровете за данни гледат на юг, картината не е розова. Например в Португалия, комуналната компания EDP получава заявки за свързване, „еквивалентни на пиковото натоварване на страната“ в един град, според Ана Келхас, главен директор на енергийната компания, отговарящ за водорода и центровете за данни.
Говорейки на конференция, организирана от Eurelectric, федерация на европейската електроенергийна индустрия, Келхас заяви, че Испания е подложена на подобен натиск, като на нивата на пренос и разпределение има искания за „преодоляване на пиковото натоварване на страната“.
Въпреки това, адвокатът по енергетика Троя и Бекер от Mediterra, наред с други, виждат инвестиционни възможности за развитие на центрове за данни в Южна Европа, където новите технологии могат да помогнат за преодоляване на предизвикателствата, свързани с охлаждането, по време на пиково натоварване, обикновено през лятото, когато търсенето на охлаждане рязко нараства.
Южна Европа преживява рекордно високи летни горещи вълни с температури над 40°C. Такава жега може да е проблематична за центровете за данни, които изискват значително охлаждане на сървърите си, и затова много разработчици са се насочили към север, например в скандинавския регион.
Центровете за данни, разположени в студен климат, обикновено могат да разчитат на естествено свободно охлаждане. Повечето други обаче изискват усъвършенствани решения за охлаждане, включително хибридни системи, които комбинират въздушно охлаждане с технологии за течно охлаждане, като например директно охлаждане към чипа и потапящо охлаждане. Според Германската асоциация на центровете за данни, тези системи позволяват по-ефективно управление на пиковите натоварвания, като същевременно намаляват потреблението на енергия и вода.
Според Европейската асоциация на центровете за данни, очаква се течното охлаждане да достигне 84% от колокационните центрове за данни в рамките на две години, в сравнение с 41% в момента, докато 59% от съоръженията планират да предоставят услуги за стабилизиране на мрежата в рамките на две години, в сравнение с 22% днес.
Южната миграция на центрове за данни е започнала, обяснява Троя, разглеждайки картата си на електрическата мрежа на Сицилия. Дали електрическите мрежи в Южна Европа могат да се справят с апетита на изкуствения интелект ще определи бъдещият растеж в региона.
„Дори когато дейността на центровете за данни се измества към Южна Европа, неадекватната енергийна инфраструктура рискува да промени европейската и глобалната стратегия, излагайки ни на риск да загубим възможност, която се случва веднъж в живота“, казва Троя. „Имаме може би три години, за да поправим инфраструктурата на Южна Европа, но инвеститорите вече са обезкуражени от този срок – което означава, че рискуваме да загубим инвестиции, преди дори да сме започнали.“
Източник: Economic.bg
