Когато човек си помисли за Токио, в съзнанието му може да изникнат неоново осветени небостъргачи и световноизвестната система от високоскоростни влакове, или пък филми като „Акира“ и „Призрак в броня“, които представят футуристична Япония, пълна с интелигентни роботи и холограми, пише CNN.
Но има и една далеч по-ежедневна страна на Япония, която няма да откриете в нито един от тези киберпънк филми. Тя включва факс машини, дискети и персонализирани мастилени печати – реликви, които отдавна са изчезнали в други развити държави, но упорито се задържат в Япония.
За обикновените жители изоставането в дигиталните технологии и произтичащата от това бюрокрация е в най-добрия случай неудобство, а в най-лошия – повод да си скубеш косите.
„Японските банки са портали към ада“, пише потребител във Facebook в местна група за чужденци. Друг коментира саркастично: „Може би ще помогне, ако изпратим факс.“
Проблемът придоби плашещи размери по време на пандемията от Covid-19, когато японското правителство се затрудни да реагира на национална криза с тромави дигитални инструменти.
В годините след това властите стартираха целенасочена кампания за преодоляване на изоставането, включително чрез създаването на специална Дигитална агенция и поредица от нови инициативи. Но те навлизат в технологичната надпревара с десетилетия закъснение – 36 години след появата на Световната мрежа и повече от половин век след изпращането на първия имейл.
Сега, когато страната бърза да се трансформира, въпросът е: защо се забавиха толкова, и могат ли все още да наваксат?
Как се стигна до тази ситуация?
Невинаги е било така. През 70-те и 80-те години Япония бе обект на световно възхищение, когато компании като Sony, Toyota, Panasonic и Nintendo станаха световноизвестни. Страната подари на света устройства като уокмена и игри като Donkey Kong и Super Mario Bros.
Но всичко се промени в началото на новия век с възхода на компютрите и интернет.
Докато светът се насочваше към икономики, задвижвани от софтуер, „Япония, със своите силни страни в хардуера, беше бавна в адаптирането към софтуера и услугите“, казва Дайсуке Кавай, директор на Програмата за икономическа сигурност и иновации в политиките към Университета на Токио.
Според него редица фактори утежнили проблема. Япония не е инвестирала достатъчно в информационни и комуникационни технологии, а със свиването на електронната индустрия инженерите ѝ са потърсили работа в чуждестранни компании.
Това оставило правителството с ниска дигитална грамотност и недостиг на квалифицирани технологични кадри. С времето отделните министерства и агенции разработили собствени, несвързани IT стратегии, без обща държавна политика – което означавало, че публичните услуги не били модернизирани и останали зависими от хартиени документи и ръчно изработени печати „ханко“, използвани за потвърждаване на самоличността.
Културните фактори също изиграли роля.
Японските компании са известни със своята култура на избягване на риска, йерархичната система, основана на старшинство, и бавния процес на вземане на решения чрез консенсус – всичко това възпрепятстваше иновациите“, казва Кавай.
А поради спада в раждаемостта страната има много повече възрастни хора, отколкото млади. Това несъразмерно голямо възрастово население довело до недоверие към новите технологии, опасения от дигитални измами, предпочитание към традиционни методи като ханко и „относително ниско търсене или натиск за дигитални услуги“, казва Кавай.
Тази апатия бе широко разпространена“, допълва Джонатан Купърсмит, почетен професор по история в Texas A&M University.
Според него, малкият бизнес и отделните хора не чувствали нужда да преминат от факс машини към компютри: защо да купуват скъпо ново оборудване и да се учат да го ползват, когато факсът работи добре и всички в Япония го използват?
Големите корпорации и институции като банки или болници пък смятали, че подобна промяна ще бъде твърде разрушителна за ежедневните услуги. „Колкото по-голям си, толкова по-трудно е да се промениш, особено в софтуера“, казва Купърсмит, който е писал за връзката на Япония с факс машината в своя книга от 2015 г.
Имало и правни усложнения. Всяка нова технология изисква нови закони – например, електрическите тротинетки наложиха нови пътни регулации, а държавите по света сега се опитват да регулират deepfake-ове и авторското право в ерата на изкуствения интелект. Дигитализацията на Япония би изисквала промяна на хиляди регулации, изчислява Купърсмит – и законодателите просто нямали стимул да го направят. Все пак, дигитализацията не е тема, която носи гласове на избори.
Той обобщава: „Защо да ставам част от дигиталния свят, ако не е нужно?“
Пандемията като тласък
Резултатът бе, че десетилетия наред Япония остана с остарели технологии, дори докато напредваше в други сфери – създавайки крайното противоречие.
Япония има световно ниво в роботиката и авиационно-космическата индустрия, както и ежедневни удобства, които впечатляват туристите: безопасни и чисти обществени пространства, повсеместни вендинг машини и денонощни магазини, достъпен обществен транспорт и бързи влакове шинкансен.
На този фон дигиталното изоставане изглежда още по-голямо.
През 2018 г. тогавашният министър по киберсигурността предизвика възмущение и недоумение, като заяви, че никога не е използвал компютър, тъй като секретарите му вършат „такива неща“ – преди по-късно да оттегли думите си.
Едва през 2019 г. последната компания в Япония, която все още предлагаше услуги с пейджъри, окончателно спря дейност – десетилетия след като устройството бе изместено от мобилните телефони.
Разпространението на остарели технологии създаваше и безкрайна бюрокрация. Отварянето на банкова сметка или регистрацията за жилище може да изисква печат ханко, заедно с документи с лична информация, които трябва да се заявят лично от местния общински офис, казва Кавай.
В крайна сметка беше нужна глобална пандемия, за да бъде промяната неизбежна. Технологичното изоставане стана очевидно, когато националните и местни власти се оказаха претоварени и без дигитални инструменти за оптимизация на процесите.
Едва през май 2020 г., месеци след началото на световното разпространение на вируса, здравното министерство пусна онлайн портал за болниците, за да отчитат случаи – вместо да разчитат на ръчно писани факсове, телефонни разговори или имейли.
И дори тогава имаше проблеми. Приложение за проследяване на контакти имаше системна грешка в продължение на месеци, която не уведомяваше хората за потенциално излагане на вируса, съобщи обществената телевизия NHK. Преминаването към дистанционна работа и обучение беше трудно, тъй като мнозина никога не бяха използвали услуги за споделяне на файлове или видео инструменти като Zoom.
В един удивителен случай през 2022 г. японско градче по погрешка преведе целия си фонд за Covid-помощ – около 322 000 долара – само по сметката на един човек. Объркването произлезе от това, че банката получила както дискета с информация, така и хартиена заявка – но до момента, в който властите разбрали грешката, мъжът вече бил проиграл по-голямата част от сумата, съобщи NHK.
За всеки под 35 години – дискета е магнитна лента, обвита в пластмаса, която се поставя физически в компютър и побира до 1,.4 MB данни – по-малко от една снимка със средна резолюция от iPhone.
Ситуацията стана толкова зле, че в един момент Такуя Хираи – който през 2021 г. бе назначен за първи министър на дигиталната трансформация – определи управлението на пандемията като „дигитално поражение“.
Така се роди Дигиталната агенция – ведомство, натоварено с мисията да изведе Япония на дигитално ниво, родено от „смес от страх и възможност“, казва Купърсмит.
Създадена през 2021 г., агенцията стартира серия инициативи, включително въвеждане на „умна“ версия на социалноосигурителната карта и преминаване към повече облачни услуги.
Миналия юли агенцията обяви победа във „войната срещу дискетите“, премахвайки ги от всички правителствени системи – усилие, изискващо отмяната на над 1000 регулации за тяхната употреба.
Но имаше и неловки моменти. В един случай правителството попита обществеността за мнението им относно метавселената – чрез тромава процедура, която изискваше сваляне на Excel файл, попълване на данните и изпращане по имейл. След вълна от подигравки в социалните мрежи тогавашният дигитален министър Таро Коно написа в Twitter: „(Министерството) ще реагира правилно, използвайки онлайн формуляр оттук нататък.“
Дигитализацията като „въпрос на оцеляване“
С твърдия ангажимент на правителството, компаниите побързаха да последват примера, като много от тях наеха външни консултанти за преосмисляне на системите си, казва Кавай.
Масахиро Гото е един от тези консултанти. Като част от екипа за дигитална трансформация на изследователския институт „Номура“ (NRI), той е помагал на големи японски компании от различни отрасли да се адаптират към дигиталния свят – от разработване на нови бизнес модели до въвеждане на вътрешни системи.
Тези клиенти често са готови да вървят напред, но не знаят откъде да започнат. Много от тях все още използват стари системи, които изискват много поддръжка, или такива, които са на път да спрат да се поддържат. В много случаи именно тогава търсят помощ от нас“, споделя Гото.
Консултантите на NRI са в голямо търсене – броят на компаниите, които се обръщат към тях, „определено расте година след година“, особено през последните пет години. И има защо: години наред японските компании са аутсорсвали своите IT нужди, което означава, че сега им липсват вътрешни умения за пълна дигитализация. „В основата си те искат да направят дейността си по-ефективна, и мисля, че искат активно да приемат дигиталните технологии като средство за оцеляване“, казва той. „В крайна сметка, населението на Япония ще продължи да намалява, така че повишаването на производителността е от ключово значение.“
Продължаващо предизвикателство
Все пак има съпротива на места – планът на Дигиталната агенция да премахне факс машините в правителството срещна 400 официални възражения от различни министерства през 2021 г., съобщават местни медии.
Неща като ханко – които са дълбоко вкоренени в традицията и обичаите, и които някои родители подаряват на децата си при навършване на пълнолетие – може да бъдат по-трудни за премахване поради културното им значение.
Темпото на прогрес зависи и от това доколко Дигиталната агенция ще настоява за регулаторна реформа и доколко законодателите ще поставят дигитализацията сред приоритетите в бъдещите бюджети, казва Кавай. Освен това Япония наваксва в условията на „движеща се цел“, тъй като новите технологии се развиват бързо в останалата част от света.
Това ще бъде продължаващо предизвикателство, защото дигиталните технологии през 2025 г. ще се различават от тези през 2030 или 2035 г.“, казва Купърсмит.
Въпреки това експертите са оптимисти. Кавай оценява, че с този темп Япония може да настигне някои западни държави за пет до десет години.
И най-накрая, има и обществено желание за промяна, с все повече бизнеси, които приемат безкасови плащания и въвеждат нови онлайн услуги.
Хората със сигурност са готови да се дигитализират. Сигурен съм, че младите хора, както и обществото като цяло, предпочитат това да се случи възможно най-бързо“, обобщи Кавай.
Източник: Economic.bg
