Някак си в България се примирихме с мисълта, че въпреки наличието на нещо в изобилие, то не се използва по предназначение или най-малкото не е достъпно за хората. Примери има безброй, а темата за безводието не се различава по нищо от тях. Повдигана от години, тя тормози градове и села, а в последно време се е превърнала в хронична диагноза. Такъв е случаят и с Плевен и Ловеч, които носят своя неразгърнат потенциал на раменете си, защото години наред са чували от високите етажи: “Ще ремонтираме”! На думи звучи прекрасно, но действителността все повече прилича на “Приказка за стълбата” – в началото само заричания и обещания за действия в полза на остарялата, пробита и забравена ВиК мрежа, която дори не стига до домовете на всички, а накрая…
И за да избягаме от дъвканата банална клишираност на темата, която толкова се е разисквала назад във времето (особено когато настъпи лято), че е загубила своята оригиналност и отзвук, ще започнем от въпроса:
Защо отново отговорните фактори не си научиха урока?
Но първо да видим кой носи тази утопична, почти извадена от роман на Джордж Оруел, споделена безотговорност. Замесени са: кметът на Плевен – Валентин Христов, регионалният министър – Иван Иванов, няколкото служебни правителства и не на последно място ВиК-Плевен. Всеки сякаш е затънал в сухата кал и няма как да излезе, понеже вода “йок”!
На фона на изнесената статистика от кмета Валентин Христов, че водата я няма, защото има около 70%-80% загуба от водопреносната мрежа, заяката му: „Плевен ще преразгледа проектите, които е предал към МРРБ, за да може да включи подмяна на ВиК мрежата, което е основен проблем за града” звучи скандално.
Нима вчера е осъзнал, че се губи толкова много от водата!
И от регионалното министерство потвърдиха, че от община Плевен не са постъпвали искания за авансово плащане на проекти, свързани с подобряването на ВиК инфраструктурата. Да припомним – става въпрос за Инвестиционната програма за общински проекти към МРРБ, финансирана с пари от хазната, по която приоритетно се подкрепят намеренията за подмяна на ВиК мрежата.
Да, в края на юли стана ясно, че за общо 3472 проекта едва ли ще има пари още тази година (според разчетите на кабинета само за 2025 г. за тяхното разплащане ще трябва да се намерят 3.87 млрд. лв. от държавния бюджет), но така или иначе от Плевен са подавали проекти… Не е да кажеш, че не са го правили, защото са били наясно че няма да получат никакви пари. Искали са финансиране – но не и за ВиК мрежата.
Дали за да замаже положението или за да демонстрира, че панически търси решение, кметът обяви, че от следващата седмица ще започне сондажи за нови водоизточници. Сякаш не са достатъчни около 70%-80% загубени кубици вода от водопреносната мрежа, които изтичат кой знае по кои улици и в кои канавки, та ще се копае за още…
Картинката започва да придобива уродлива форма на фона на подобно абсурдно примирение с изливащата се нахалост вода.
Не на последно място, регионалният министър Иван Иванов прехвърли вината за водната криза в Плевен на служебните правителства.
Има ли основания всъщност и наистина ли цялата вина трябва да пада върху тях?
Ако се върнем само две години назад, ще видим, че кметът на Плевен – Валентин Христов е в длъжност от края на 2023 година и е подкрепян от ГЕРБ. Тъкмо през 2024 г. начело на МРРБ е Виолета Коритарова в служебното правителство на Димитър Главчев, която непрекъснато рекламира Инвестиционната програма за общински проекти на различни форуми на местната власт.
Следователно възниква въпросът – защо още през 2024 г. Община Плевен не е подала проект за обновяването на ВиК мрежата си?
Освен това именно Коритарова повдига темата за изграждането на язовир „Черни Осъм“, който според думите ѝ е безалтернативен проект за решаване на проблема с водоснабдяването на областите Плевен и Ловеч. На тогавашния брифинг присъства и Христов, който вероятно е имал тапи в ушите, понеже близо година по-късно заявява: “За да се реши цялостният проблем, ни трябва язовир. Не можем с общински бюджет да направим такъв”.
Интересно тогава за какви проекти Плевен иска пари от регионалното министерство?
Тук е редно да споменем, че на сайта на МРРБ ги има налични всички образци на документи за изпълнение на проекти по общинската инвестиционна програма.
От две прессъобщения на сайта на Община Плевен става ясно, че Валентин Христов е подписал 6 споразумения с регионалното министерство за финансиране на общински проекти със средства от държавния бюджет на 9 юни. Около месец по-късно на 4 юли, нови 27 споразумения за общински проекти са влезли в сила. Едно е общото между тях – в тях няма нищо, което да е свързано с ВиК мрежата.
Единственият намек или по-скоро обнадеждаващо намигване, че се мисли в посока по-добро водоснабдяване е
дарение на проект за реконструкция и рехабилитация на
вътрешните водопроводи по улиците „Сан Стефано“ и „Шипка“ в Плевен от ВиК,
както съобщава БТА. Този проект е на стойност 6 738 500 лв., но сами си направете изводите дали той би бил достатъчен.
И като теглим чертата, какво имаме дотук?
Неумение на местната власт да си набелязва приоритетите; споделена безотговорност и воден режим за два града и няколко села – тъкмо през лятото, в най-голямата жега. За сметка на това си имаме непринудена летаргичност и апатия. Но нещо май ни убягва…
И то е тезата на плевенския градоначалник, че в града няма язовир и че парите по оперативна програма „Околна среда 2021-2027 г.“, които са 142.1 млн. лв., не стигат.
Ще се спрем само на съмнителното твърдение, че в Плевен няма язовир. Оказва се, че не е точно така…
Бившият министър на екологията Емил Димитров, известен като Ревизоро, обяснява по студия и пред медии, че става въпрос за „усвояване“ – неясно от кого, на поредните милиони. За съжаление, неговият глас остава в пустиня.
„Къде е сбъркана схемата? Всички твърдят, че в Плевен няма язовири. Не, в Плевен има три язовира. Единият е язовир “Сопот”, който събира водата на р. Вит – 160 млн. куб. м., след това тази вода отива в язовир “Горни Дъбник”, а отделно има язовир “Телиш”. Така общо има 190 млн. куб. м. вода постоянно в близост до Плевен, която може да се използва, иначе отива в Дунава“, обяснява за БНТ Димитров.
Какво се оказа накрая? Нито язовир е нужен, нито търсене на нови водоизточници, защото вече ги има. Естествено, както е казал феноменът от детските ни спомени Мечо Пух: “Колкото повече, толкова повече”. И това е вярно и общовалидно. Стига обаче царят да не е гол, а народът му – жаден и немит – подобно на нашия случай.
Междувременно плевенчани си плащат не само за цената на водата, но и за рухналата и прогнила водопреносна мрежа под натиска на безхаберието.
Колко бързо ще се изпари търпението им? Като последните капки от някоя пресъхнала тръба? Отговорните институции трябва да разберат – не можем да чакаме за нещо още 10 години, което ни се полага по право.
В противен случай ще си останем само с потока на неизпълнените обещания, който ще пее…
“Вода по тръбите уж има в града,
но жадни сте вие – голяма беда.
Водата тече, но не стига до вас,
плащаш за жажда, час след час”
Източник: Banker.bg
