Синдикати и работодатели отново спорят дали да се увеличи минималната работна заплата. До дни трябва да стане ясно колко точно ще бъде минималното възнаграждение през 2026 година и дали ще се промени формулата, по която се изчислява. Темата е изключително важна, защото минималната заплата служи за база за изчисляване на редица плащания.
За 2025-та минималната работна заплата е 1077 лева. Размерът й за следващата година се определя до 1 септември като 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, включващ последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
Ако този механизъм за определяне се запази, това означава, че от 1 януари 2026-та минималната работна заплата ще е 1 212 лв. бруто или 620 евро.
Управляващите настояват, че доходите на българите се движат в правилната посока, защото за последните пет години минималното възнаграждение се е увеличило двойно. Въпреки това, понеже тръгва от много ниска база, то все още е далеч от другите страни в Европейския съюз.
По данни на Евростат през януари в десет държави от ЕС минималната работна заплата е била под 1000 евро на месец: България (551 евро), Унгария (707 евро), Латвия (740 евро), Румъния (814 евро), Словакия (816 евро), Чехия (826 евро), Естония (886 евро), Малта (961 евро), Гърция (968 евро) и Хърватия (970 евро). Няма нужда да посочваме, че ние сме на дъното на класацията, както и че минималната заплата в Люксембург е 2 638 евро.
През септември трябва да се състои заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество – управляващите, синдикатите и бизнеса, където социалните партньори да обсъдят новия размер.
Синдикатите искат минималната заплата да расте, защото и разходите за живот нарастват. По данни на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно семейство (двама възрастни и едно дете до 14 г.) към края на второто тримесечие на 2025 г. в България е 2 748 лева От 1526 лева нетен месечен доход пък се нуждае един работещ човек, живеещ сам.
Бизнесът твърди, че увеличение на заплатата трябва да се прави за заслуги и по-висока производителност, а не да се налага от държавата.
Още преди година експерти от Асоциацията на индустриалния капитал заявиха, че у нас минималната работна заплата се определя по грешна разпоредба, която е противозаконна, защото противоречи на международното право. „Това е една примитивна формула. Понякога простото е гениално, но в случая простото е глупаво и вредно. Води до там, че всъщност изравнява труда със средна квалификация с труда с ниска квалификация. Взима от хората със средна квалификация и дава на хората с ниска квалификация“, посочи тогава председателят на управителния съвет на асоциацията Васил Велев.
На практика се получава, че в някои региони минималната заплата се доближава до средната, което изключително много демотивира работещите.
Социалният министър Борислав Гуцанов пък е категоричен, че минималната заплата не може да бъде по-ниска от настоящото ниво от 1077 лева. Той обаче се застъпва за баланс при определянето на размера й – от една страна да обезпечава минималния жизнен стандарт, но от друга – да отговаря на производителността на работника. Как обаче ще стане това, не е ясно.
Ако до 1 септември не се постигне разбирателство за нов механизъм за определяне на минималната заплата, тя ще се определя по сегашните разпоредби на Кодекса на труда – в размер на 50% от средното възнаграждение в страната за период от 12 месеца.
Източник: Banker.bg
