Пресъхналите чешми са част от живота в България и поучителна история за останалата част от Европа, която се бори с климатичните промени, предупреждава в статия от 21 август агенция Bloomberg („Блумбърг“).
В Хаджидимитрово, въпреки завършения през миналата година проект за подмяна на водопровода на селото на стойност 1.1 млн. лева, кладенците, които събират повърхностни води, са почти празни. Местната водоснабдителна компания е изкопала сондаж като временно решение за 500-те жители на населеното място. Но водният режим означава, че крановете пресъхват през ден, а еднократната доставка на бутилирана вода от правителството – 38 литра на човек – едва е достатъчна за пиене, особено при летни температури, които сега редовно надвишават 35° по Целзий, пише „Блумбърг“.
В голяма част от Европа недостигът на вода е задълбочаващ се проблем, като по-честите суши, причинени от промените на климата, изострят мъките, причинени от остарялата инфраструктура. В България водоснабдителната мрежа – до голяма степен изградена преди четири десетилетия от комунистическото правителство – е зле поддържана, а ресурсите се управляват лошо. Модернизацията е бавна и недофинансирана, а организации, включително Световната банка, твърдят, че секторът е податлив на необуздана корупция.
С ескалирането на националната криза, къпането, пускането на тоалетни, прането на дрехи и миенето на чинии вече са трудно изпълними от около юни до септември за половин милион души – или 8% от населението – в приблизително една трета от страната, според екологични организации. Властите ограничиха доставките за повече от 260 000 души в 283 села и няколко града към 17 август. Добивът на слънчоглед и царевица – ключов селскостопански износ – може да падне до най-ниското ниво от десетилетия на фона на ограниченията на напояването. Земеделски производители твърдят, че грижата за добитъка става все по-трудна.
Без „кардинална промяна“ цялата водна система на България ще се срине, задълбочавайки неравенството в най-бедната държава членка на Европейския съюз, с покачващи се цени на водата и храните, както и с рискове за общественото здраве, според Емил Гачев – ръководител на отдел „Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките.
Тези битови неволи опустошават общините в цялата страна, защото принуждават ного хора в трудоспособна възраст, търсещи по-добър живот, се насочват към столицата София или към крайбрежните райони на Черно море, които процъфтяват като туристически дестинации. Други се местят в чужбина, оставяйки след себе си намаляващо и застаряващо население, което увеличава напрежението върху системата за социално подпомагане и отслабва потенциала за растеж.
Докато злощастно стечение на обстоятелствата доведе България до това дередже, подобен цикъл от по-високи температури, суша, както и недостиг на подпочвени и повърхностни води, надвисва над останалата част от Европа, което засилва призивите за обща стратегия за справяне с безводието.
Въпреки че река Дунав тече през България преди да се влее в Черно море, снабдяването с прясна вода на страната идва до голяма степен от повърхностни и подземни води, както и от хиляди язовири. Те обаче вече не се попълват от валежи, а сушата в комбинация с рекордните горещини и влажност, които водят до по-високи нива на изпарение.
Главните язовири са били пълни на около 50% пълни в средата на август, според данни на Министерството на околната среда, а в северозападните райони някои са били само на 20%-25% от капацитета си. През 2018 г. близо 900 язовира са били маркирани като нуждаещи се от ремонт, като около половината са класифицирани като спешни. Пет години по-късно само около 130 от тях са били ремонтирани.
Междувременно, докато водата се разпределя по мрежата, приблизително 60% от нея се губи поради течове – най-голямото количество в Европейския съюз, чийто член от 2007-а е България. На практика цялата система – от водоснабдяването до канализацията и пречиствателните станции за отпадъчни води – датира от Студената война. Пукнатини, корозирали метални конструкции и запушени канали са обичайно явление, а тръбите са твърде малки за нуждите на днешното население. Една десета от домакинствата все още ползват външни тоалетин, а някои райони, включително части от София, зависят от септични ями, много от които се изпускат директно в природата.
По данни на Европейска федерация на националните асоциации на доставчиците на вода от 2021 г., България е лидер по прахосването на вода със загуби от 61 процента. Следват Ирландия с 54%, Румъния – 42%, Италия – 41%, Естония – 12%, Дания – 8%, Германия – 6%, Нидерландия – 5 процента. Няма информация за Австрия, Хърватия, Латвия, Литва и Люксембург.
Бюрокрацията и политиката влошават нещата. Управлението на водите се споделя между местните власти, общинските и държавните компании и поне пет министерства. Министерството на околната среда, например, е отговорно за язовирите, но няма надзор върху мрежата, която е под юрисдикцията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През последните пет години е имало седем избора и управляващата партия „Граждани за европейско развитие на България“, която доминира политиката в продължение на десетилетие и половина, твърди, че това е възпрепятствало инвестициите.
Но корупцията също играе роля. Въпреки че рискове съществуват в различните сектори, онези, които са доминирани от бивши държавни монополи, каквито са дружествата за събиране и пречистване на вода, са най-уязвими към фаворизиране, като купувачи и доставчици се свързват в „договори за обществени поръчки с висока степен на корупция“, според доклад на Световната банка от 2023-а.
Миналата година Европейската прокуратура в Люксембург заяви, че е иззела активи в разследване на предполагаема измама, свързана с финансиран от ЕС проект за водоснабдителна мрежа и язовир на стойност 2.6 милиона евро, в който държавни служители са се сговорили с частни фирми, за да завишат разходите. Разследването продължава.
През 2019 г. тогавашният министър на околната среда и водите Нено Димов беше обвинен в умишлено лошо управление, защото е позволил на частни фирми да използват вода от язовир близо до Перник, въпреки предупрежденията, че нивото е било твърде ниско. Населените места в близост до водоемите рядко остават без вода, но в този случай се наложи въвеждането на режим на водата в средата на зимата. Димов подаде оставка и отрече всякакви нарушения, обвинявайки сухото време и лошото управление от страна на местното водоснабдително предприятие. Делото срещу него продължава.
Всички тези недостатъци бяха изброени когато България се присъедини към ЕС. Блокът е дал на страната около 2 млрд. евро за подобрения, далеч по-малко от близо 18-те млрд. евро, които са необходими, Министерството на околната среда. Всякакви останали средства вероятно ще се отпускат при много по-строги условия за мониторинг и отчетност.
Докато България се готви да влезе в еврозоната през следващата година, в края на юли правителството предложи законодателство за управление на водите. Но експерти, с които „Блумбърг“ е разговарял, твърдят, че законопроектът – Законът за водите и канализацията – легализира основно статута на „Български холдинг за водоснабдяване и канализация“ ЕАД – , държавна компания с бюджет от 1 млрд. лева и дялове в по-голямата част от водоснабдителните предприятия на страната. Той не включва ключови препоръки от парламентарната комисия по водите, като например създаването на единен орган, който да контролира целия сектор.
Докато чиновниците си прехвърлят вината, частичните ремонти и неспазените обещания задълбочават недоверието в правителствените институции и засилват разочарованието от политическия елит, който управлява България от години. За разлика от други места на Балканите, знамената на ЕС се веят на държавни и общински сгради, а подкрепата за блока е висока. Хората, останали без вода пък споделят, че все едно живеят в 19-ти, а не в 21-ви век.
Източник: Banker.bg
