Най-ефективната борба с корупцията в страни като България са по-ниските бюджетни разходи. С други думи, за да се свие това пагубно явление, трябва да се ограничат държавните разходи от над 40 на сто, както са сега, до около здравословните 33% от Брутния вътрешен продукт. Вместо това, тази година разходите, включително тегленето на дълг за капитализиране на държавни дружества, достигат 46 процента.
Има хем за популистки дъжд от пари за държавни служители, хем за мазнинка по обществени поръчки, коментира финансистът Владислав Панев.
Неслучайно някои хора във властта бяха много щастливи от споразумението за бюджет 2024 да има едва ли не толкова пари за общински проекти, колкото самите общини си поискат. И те да си избират проектите.
Затова сега е толкова важна темата кога и колко пари ще се усвояват по Плана за възстановяване. В края на юли Европейската комисия даде положителна оценка на променения Национален план на България за възстановяване и устойчивост. Той вече включва специална глава REPowerEU, която обхваща нови мерки за насърчаване на енергийната бедност, подкрепа на либерализацията на пазара на електроенергия, насърчаване на внедряването, съхранението и използването на възобновяема енергия. Ревизираният план е на стойност 6.17 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и обхваща 50 реформи и 51 инвестиции.
България вече е получила 1.37 милиарда евро като част от първото си плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост. Комисията ще продължи да разпределя средствата въз основа на напредъка на страната в прилагането на планираните реформи и инвестиции. А нашите органи като „второстепенни разпоредители” ще се активизират да задоволят най-вече финансовите щения на обръчите от фирми.
Бюджетната експанзия обаче не просто е свързана с евро грантове и огромни нови дългове. (Преди ден България изтегли 300 млн. лева нов дълг, с което стойността на чуждите пари, натрупани от началото на годината, достигна 16.5 млрд. лева!). Свързана е и с огромни кражби и с инфлация, която иначе регулаторите са кръстили спекула и водят война с нея, казва Панев и добавя, че с едната ръка държавата излива пари, а с другата бори спекулата.
Голяма част от бизнесът живее от обществени поръчки, субсидии или друга форма на „свободни пари“. Докато това не се пресече като принцип – т.е. предприемачите да залагат на свой риск – няма да има промяна. Бюджетните разходи са само функция на масовото желание за „бизнес“ с обществени средства. Политиците се връзват на тая схема, защото или има обратни плащания или им носи политическа (изборна) подкрепа.
„Брадясал“ пример е „санирането“ на сгради – отработена схема за кражби, но никой не задължава собствениците сами да си оправят сградите, нито им предоставя добри финансови инструменти за заеми.
Държавата вее байрака на пазарната икономика, но зад гърба на обществото прави опити да я ръководи и контролира, „пазейки” фирмите и хората от пазарно мислене и стопанска инициатива. В крайна сметка печелившите в играта на демокрация, пари и власт, са изкушени да прехвърлят цената на бъдещите поколения и средната класа. Нищо че като социален министър Деница Сачева казва: „Когато говорим за корупция в България, трябва да направим ясна разлика между усещането и възприятието за наличието на такава и фактите.“
Та така, управляващите въведоха „определението” за корупцията като „усещане“. Усещане, че ни крадат.
Източник: Banker.bg
