Филмът „Made in EU“ на режисьора Стефан Командарев ще има своята световна премиера на Международния филмов фестивал във Венеция, един от трите най-престижни филмови фестивали в света. По този начин негови филми официално са част от „Големите три“ филмови фестивала – Кан, Берлин и Венеция.
Специално в предаването „Студио Actualno“ Командарев разказа за емоциите и работата покрай фестивала и защо филмите, които представяме пред света трябва да бъдат автентични.
Вашият филм Made in EU ще се срещне за пръв път със зрителите във Венеция. Как се чувствате от тази новина?
Първоначалното усещане беше страхотно. Венеция беше една непокорена за нас територия, но в момента сме затънали в огромно количество работа, за да се подготвим – цялата логистика, пътуването, настаняването, програмата, интервютата. Защото все пак филма е копродукция между четири държави – България, Германия, Чехия и Турция. И Слава Богу, че имаме подкрепата на Министерството на културата, Министерството на туризма и програма мобилност към Столична община. Така че успяваме да нагласим нещата.
Източник: 8PM
Нека да поговорим малко и за самия филм. Вашето творчество е обвързано с българската действителност и автентичност. Забелязваме, че и този филм е такъв. Как дойде вдъхновението за него?
Историята е много дълга и започна още през 2018-2019 година, когато мои приятели участваха в световното проучване на кампанията Clean Clothes. Тогава беше направено изследване за това, което се случва в България, т.е. доколко в шивашките предприятия, които в голям процент са разположени в малки градчета, има експлоатация на труд. И се оказа, че експлоатацията и условията на заплащане са по-зле дори от някои места в Индонезия и Бангладеш. Тогава аз реших, че искам да направя филм на тази тема, но търсих сюжетна линия. След това дойде Ковид и се оказа, че едни от първите места, на които избухваха огнища от епидемията, са именно такива шивашки цехове.
Естествено, първо заради липсата на вентилация и второ, защото заплатите на жените там са разделени на две. Половината заплата е фиксирана, а другата половина е бонус присъствие. Тоест ако те изпуснат работни дни, няма да получат половината си заплата. И се стигна до парадокса, че жени болни от Ковид, страхувайки се да загубят половината си заплата, пиеха хапчета, за да си смъкват температурата и да отидат на работа. Тогава си казах – това е историята. Но филма далеч не е за Ковид. Филма е за една друга пандемия, която е по-страшна от Ковид.
Целият разговор – вижте във видеото.
Източник: Актуално
