Франция, Германия и Испания се споразумяха през 2018 г. за разработката на нов изтребител от шесто поколение (Future Combat Air System, FCAS). Началото на проекта бе дадено от френския президент Еманюел Макрон и тогавашния германски канцлер Ангела Меркел. Седем години по-късно нещата буксуват заради спорове между Париж и Берлин.
Проектът за новия изтребител, чиято стойност се оценява на повече от 100 млрд. евро, не е само най-големия в областта на отбраната в Европа, но и жизненоважен, предвид огромния напредък на Съединените щати и Китай в тази област. Да не забравяме също, че от 2018 г. и Великобритания работи по създаването на изтребител от ново поколение „Темпест”.
Френската компания „Дасо Авиасион”, германската „Еърбъс” и испанската „Индра“ трябваше да работят по новия самолет, който се очаква да замести френския изтребител „Рафал” и използвания от Луфтвафе „Юрофайтър”.
Първоначалният план предвиждаше до 2026 г. да се инвестирани общо 4 млрд. евро, за да бъде завършен прототипът, а до 2040-та да започне серийното производство. Но тези намерения трудно ще се осъществят, защото разногласията и борбата за лидерство не са само в геополитиката.
Основният проблем е, че Франция и Германия не могат да се разберат, кой ще управлява проекта. Френската компания недоволства, че не ѝ се дават достатъчно правомощия и не може да използва капацитета си. Германски политици пък обвиняват френската индустрия, че е блокирала следващата фаза от програмата, защото налага еднолично управление.
Депутатът-социалдемократ Кристоф Шмид, който е член на комисията по отбрана в Бундестага, заяви, че „Дасо Авиасион“ е поискала 80% дял от работата по изтребителя, а именно да се занимава с двигателя и сензорите. Според Шмид това би оставило на Германия само частта с плащането. Той посочи, че Берлин „не бива да финансира френски проект с германски пари“ и предупреди, че ако проблемът не бъде решен, германското правителство трябва да се откаже от участие.
Реализацията на проекта е затънала в хаос, на който може да се сложи край на предстоящата среща на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц в Тулон на 28-29 август. Ако това не се случи, годни за летене демонстрационни машини, което бе планирано за края на тази година, просто няма да има.
Според експерти забавянето ще отложи серийното производство на новия изтребител от 2040-та за 2050 година. Дотогава САЩ, Китай, Великобритания, Япония и други, вероятно ще са на светлинни години пред Франция, Германия и Испания.
Япония, Великобритания и Италия се договориха през 2022 г. за съвместно производство на нов боен самолет, който се очаква да е готов за разполагане през 2035-та. В начинанието участват и няколко компании от частния сектор, сред които японската „Мицубиши хеви индъстрийс“, британската „БАЕ Систъмс“ и италианската „Леонардо“. Те твърдят, че съвместната им работа напредва.
Франция е единствената страна в ЕС, която има ядрено оръжие, а френската военна промишленост е една от най-силните в Европа. В нея работят около 20 000 фирми с близо 200 000 служители. Това със сигурност може да е от полза за общността, особено що се отнася за мечтаната от Макрон военна автономия на Европейския съюз.
През 2023 г. френският президент настойчиво призова Стария континент към такава автономия, за да бъде избегнат риска европейските държави да се превърнат във „васали“ в случай на световна криза, например конфронтация между САЩ и Китай. Само че това не може да бъде постигнато само от един играч.
Впрочем през март Брюксел прие така наречения план „Превъоръжи Европа“, според който до 2030 година ще се инвестират около 800 милиарда евро в европейския отбранителен сектор. Така че пари ще има, но ако липсва другото условие – някои страни да загърбят стремежа си към превъзходство, нищо няма да се случи.
Източник: Banker.bg
