„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
556 гола в 607 мача за Байерн Мюнхен. 68 гола в 62 мача за Германия. Четирикратен шампион на Бундеслигата и четирикратен носител на Купата на страната с баварците. Трикратен носител на Купата на европейските шампиони с Байерн. Световен и европейски шампион с Германия. Носител на „Златната топка“ за 1970 година. Това са само част от множеството постижения на един от най-великите нападатели в историята на футбола. Неговото име? Герд Мюлер. И не, той не е забравен! И никога няма да бъде!
Герд Мюлер е един от най-великите нападатели в историята
Герд Мюлер е роден на 3 ноември 1945 година в баварското градче Нордлинген. Втората световна война точно е приключила и животът в Германия е доста труден. Все пак през 1954-та Бундестимът повдига духа на нацията като печели световната титла на Мондиала в Швейцария. На финала тимът на Сеп Хербергер побеждава фаворита Унгария. Успехът е наречен „Чудото от Берн“ и играе много важна роля за развитието на футбола в разбитата след войната държава.
Мюлер, както и много негови връстници, е вдъхновен от триумфа на Германия и решава да се занимава с футбол. Той стартира кариерата си в местния ТСВ 1861 Нордлинген през 1958-ма. Като малък Герд симпатизира на тима на Нюрнберг и мечтае един ден да облече екипа на 9-кратния шампион на Бундеслигата. Съдбата обаче има други планове. Планове, които ще го бетонират като бъдещата звезда и един от най-великите играчи, излизали някога на „зеления килим“.
Треньорът на Байерн не го харесва заради физиката му
През 1964 година Герд Мюлер преминава в един от големите съперници на Нюрнберг – Байерн Мюнхен. По онова време баварците все още са много далеч от сегашния си статут на гранд и играят във второто ниво на футбола в Германия. Още в първия си сезон Мюлер помага на Байерн да спечели промоция за Бундеслигата.
Не всичко обаче върви по план за 19-годишния Герд. Треньорът на тима Златко „Чик“ Чайковски не харесва нападателя заради физиката му. Мюлер е нисък и набит – нещо, което никак не допада на хърватина. Чайковски дори нарича бъдещата звезда „ниският дебел Мюлер“. Наставникът на Байерн отива и по-далеч. Той обяснява на Герд, че с неговото телосложение е по-добре да забрави за футбола и да се насочи към вдигането на тежести.
Раждането на „Бомбардировача на нацията“
Герд Мюлер обаче няма намерение да се откаже от мечтата си да стане световна звезда. С напредване на времето той започва да вкарва гол след гол и така успява да спечели доверието на Чайковски. Честотата, с която бележи, е изумителна и лека-полека представата за „ниския дебел Мюлер“ остава в историята. На нейно място се появява прякорът „Бомбардировачът на нацията“! Новият прякор на Герд идва от факта, че той буквално бомбардира противниковите вратари с тежките си удари, които често са неспасяеми, а Мюлер се утвърждава като един от най-добрите нападатели в Германия, а и в света.
През 1972-та, благодарение на головете на „Бомбардировача на нацията“, Западна Германия печели Европейското първенство в Белгия. Само две години по-късно Бундестимът и Герд стават световни шампиони на Мондиала в Швейцария. Именно той вкарва победния гол във финала с Нидерландия.
Заради проблеми с ръководството на Германския футболен съюз обаче, веднага след края на Световното първенство звездният нападател обявява отказването си от националния отбор на страната. На родна земя обаче Мюлер продължава да пише история с екипа на Байерн. Нападателят става 7-кратен голмайстор на Бундеслигата и е с основна заслуга баварците да спечелят четири титли и четири Купи на Германия. С Герд Мюлер в състава си Байерн триумфира три пъти с Купата на европейските шампиони (б.а. – турнирът, предшестващ днешната Шампионска лига).
В Щатите Мюлер има проблем с алкохола
През 1979 година Герд Мюлер напуска любимия си Байерн и преминава в американския Форт Лодърдейл Страйкърс. В Щатите той продължава да демонстрира класата си, но тогава се появява нов проблем. Германецът трудно говори английски и не може да се социализира. Формата на Герд започва да пада и той намира утеха в алкохола.
След като обявява края на кариерата си през 1981 година, Герд Мюлер се завръща у дома. Проблемите му с алкохола обаче продължават. Тогава той получава подкрепа от най-добрите си приятели – неговите съотборници в националния отбор на Западна Германия и Байерн Мюнхен – Франц Бекенбауер, Ули Хьонес, Паул Брайтнер и Карл-Хайнц Румениге.
Те му помагат финансово, вкарват го в специализирана клиника, а след това му дават и работа като треньор на младежките формации на баварците. Благодарение на помощта на най-близките си Герд Мюлер успява да се отскубне от смъртоносната хватка на алкохола. Той работи в Байерн в продължение на повече от 25 години и успява отново да си върне любовта към футбола.
Герд Мюлер е „най-важният играч в историята на германския футбол“
На 6 октомври 2015 година стана ясно, че Герд Мюлер страда от Алцхаймер. Великият нападател се оттегли от футбола завинаги, а близките му помолиха всички фенове и журналисти да се съобразят със състоянието на легендарния нападател и да не притесняват семейството му. На 15 август 2021-ва „Бомбардировачът на нацията“ си отиде от този свят. Той почина на 75-годишна възраст в дома си във Волфрацхаузен.
В онзи ден Германия потъна в скръб. Любимецът на страната си отиде завинаги. Той обаче никога няма да бъде забравен от феновете на футбола в страната и по света. Защото изигра основна роля за развитието на спорта в една страна, която бе разкъсана от Втората световна война. Затова и неслучайно Герд Мюлер е описван от неговия приятел Паул Брайтнер като „най-важният играч в историята на германския футбол“.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Българинът, който блестеше в Англия, а сега изгражда таланти в Лондон
Източник: Актуално
