Тя е ураган от енергия и добро настроение, но в същото време носи онази тиха дълбочина, която ярко личи в песните и творчеството ѝ. За кратко време се превърна в едно от най-разпознаваемите имена на българската сцена и на екрана, а публиката определено я обича! От фестивалите и екранните появи до дублажите и писането на текстове, тя умее да превключва между различните вселени – винаги с една и съща страст и енергия. Тя е Юлия Йорданова, по-известна със сценичното си име – Керана.
Как успява да балансира всички ангажименти и в същото време да остане вярна на себе си – ще разберем от самата нея.
Успяваме да те хванем между представления, концерти и турнета. Как успяваш да съчетаеш всичко? Остава ли ти време за почивка, да твориш?
В интерес на истината не ми остава достатъчно време, за да пишем и да създаваме нови неща, въпреки че много се стараем. Това е основната ни цел. Но, предполагам много обичам това, което правя. Доставя ми огромно удоволствие и дори, когато съм прекалено изморена и нямам енергия, се качвам на сцената. Самият факт, че съм там и че имам шанса да правя това, което правя, веднага ми дава енергия и започвам да се наслаждавам.
Фотограф: Велико Колев
Утре имате участие в Созопол, по случай празника на изкуствата „Аполония“. Какво сте планирали за публиката?
Тази година за пръв път ще свирим в Созопол и много се радвам, че ще имаме този шанс. Откакто пуснахме втори албум, веднага започнахме работа по трети. Но този път имаме малко по-различен подход. Преди, когато правехме нова песен, в момента, в който тя придобие дори някаква смътна форма, започвахме да я свирим пред хората. И тя придобиваше крайния си вид именно пред тях. Защото, когато свириш нещо пред хората, можеш да видиш как те ще реагират, в каква посока да развиеш песента, такива неща. Те са като последния член на „Керана и Космонавтите“. Но сега решихме, че няма да правим така, искаме да пробваме нещо различно.
Казвайки „нещо различно“, знаем, че Керана обича повече „драматичните“ песни. В същото време обаче вие правите и супер весели парчета, които публиката обожава. Къде се крие балансът?
Може би просто е в двете крайности и винаги е емоционално. Спомням си в началото, когато казах на Павката (Павел Видов, китарист, бел.ред.) да започне да прави сетлистите, той ми изпраща готов вариант и аз му казвам: „Павка, този сетлист е супер кахърен, има само бавни песни“. И той ми отговаря: „Ама ние такива имаме..“. И мисля, че в този момент осъзнах, че е хубаво за концерт на живо да имаме по-бързи, по-енергични песни. Интересното обаче е, че когато публиката ни вика на бис, след края на концерта, те си искат кахърните и бавни песни, например „Цех за сънища“.
Целият разговор вижте във видеото.
Източник: Актуално
